Вера Начева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Начева
български политик
Родена: 15 юли 1904 г.
Починала: 1996 г. (91 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново в семейството на Цеко Тодоров. Сестра ѝ Станка Цекова също е политик. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.[1]. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).[2] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111