Гаврил Геново
| Гаврил Геново | |
|---|---|
 Кметството на село Гаврил Геново |
|
  Гаврил Геново  Гаврил Геново |
|
| Общи данни | |
| Население |
159 души[1] (15 юни 2020 г.) 9,97 души/km² |
| Землище | 15,95 km² |
| Надм. височина | 219 m |
| Пощ. код | 3469 |
| Тел. код | 09558 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 14283 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
|
Община – кмет |
Георги Дамяново Нина Петкова (ГЕРБ) |
Гаврѝл Гѐново е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на десния бряг на река Огоста при водослива ѝ с Дългоделска Огоста, която разделя селото на два квартала – Илица и Соточино. От 1958 г. те са обединени в едно селище, разделено от един мост, което носи името на Гаврил Генов, организатор на Септемврийското въстание и командир на въстаническата рота.
История[редактиране | редактиране на кода]
Соточино̀ се споменава най-напред в турски документ от 1607 г. като Сатучна, а Илица(Сръбляница) в документ от 1576 г. като Усрабиче (Сръбица).[2]
В историческите извори село Соточино се споменава също като Сааточин, Сжточина, Съточино, Сотучино, и Сутучино.
Жители на Соточино взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година [3] и в Манчовата буна 1836 г.
В 1873 година село Сотучин е с 40 домакинства и 175 жители, а Сръбляница с 22 домакинства и 140 жители. [4]
В Руско-турската Освободителна война 1877 – 8 година в селото е разположен отряд башибозуци. Селяните съобщават на руските войски за отряда и за принудително изпращане на селяни в Берковица като жив щит срещу евентуална артилерийска бомбардировка на града. Селяните са накарани да копаят окопи за турските войски. [5]
В 1923 година жители на селото участват активно в Септемврийското въстание в редиците на Лопушанската дружина под ръководството на Георги Дамянов.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Православният храм „Свети Георги“ е съграден през 1873 година в тогавашното село Соточино от майстор Алекси Ангелаков [6]. Църквате е каменна, еднокорабна. На входа на църковния двор е изградена и камбанария.
В селото се намира читалище „Цеко Тодоров“, основано през 1899 година, с богата библиотека с 13 000 тома книги, провеждани са културни мероприятия и вечеринки.
През 1970-те и 1980-те години в салона на читалището е функционирало кино със специални за времето си кино- и радиоапаратура, внесени от ГДР. Прожекциите спират към края на 1980-те години, след като киносалонът е унищожен от пожар.
Близо до селото се намира мемориален комплекс „Балова шума“, който е бил голяма културна забележителност през социализма, изграден в памет на партизанското движение в района.
Наблизо има и микроязовир, който в момента се използва за рибарник.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Първата седмица след Гергьовден се провежда традиционният за селото събор, който вече е позамрял поради обезлюдяването в района.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гаврил Геново
- Аврам Стоянов (1892 – 1942), политик
- Иван Петров (1894 – 1974), български комунист
- Бойко Тодоров (1912 – 2005), български партизанин
- Вера Начева (1904 – 1996), българска партизанка и политик от БКП
- Иван Димитров (1901 – 1949), български партизанин и политик от БКП
- Коста Стоянов (1904 – 1965), генерал-майор, професор, хирург
- Петър Зарков (1900 - 1974), участник в Септемврийското въстание и кмет на град Берковица.
- Станка Цекова (1901 – 1984), политик
- Галилей Симеонов (р.1929), художник
- Антон Кожухаров (1845 – 1877), щабскапитан от Руската армия – първият българин загинал в Руско-турската Освободителна война [7]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Според официалната статистика в 1903 година [8] село Соточино има 527 жители, а село Сръбляница – 320 жители.
Имало е функционираща ремонтна работилница, селско стопанство, машинно-тракторна станция със стотици трактори и комбайни, оранжерия, която работи до 2008 г.
Детски дом за деца без родителски грижи „Отец Паисий“ – голямо учебно заведение за изоставени деца в училищна възраст, разполагащо с 2 корпуса за живеене, няколко спортни пощадки, кухня и др. Закрит е през 2005 – 2006 г.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Читалището с парка пред него
Паметна плоча на загиналите през Първата световна война
Паметник на загиналите партизани и училище „Отец Паисий“
Църквата „Свети Георги“
_WWI_memorial_plaque.jpg)
_partisans_memorial_and_school.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Никола Намерански, „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ - София, 1991
- ↑ Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
- ↑ Маргарита Добрева, „Ежедневието в Монтанския край през 40-те - 70-те години на XIX век“, От Montana до Монтана: Един град между древността и настоящето, София, 2016, ISBN 978-619-7179-04-0
- ↑ „Сборник материалов по Русско-Турецкой Войне 1877 – 78 г. на Балканском Полуострове“, выпуск 57, часть I, стр.87
- ↑ www.pravoslavie.bg
- ↑ actualnosvishtov.com
- ↑ „Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 30.
| |||||