Гаврил Геново

Гаврил Геново
	Гаврил Геново Координати: 43°23′51″ с. ш. 23°03′32″ и. д. / 43.3975° с. ш. 23.058889° и. д. Гаврил Геново
Общи данни
Население	275 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	15,95 km²
Надм. височина	209 m
Пощ. код	3469
Тел. код	09558
МПС код	М
ЕКАТТЕ	14283
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община; - кмет	Георги Дамяново; Цветелина Александрова; (ГЕРБ)

Гаврѝл Гѐново е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на десния бряг на река Огоста при водослива ѝ с Дългоделска Огоста, която разделя селото на два квартала - Илица и Соточино. От 1958 г. те са обединени в едно селище, разделено от един мост което носи името на Гаврил Генов, организатор на Септемврийското въстание и командир на въстаническата рота.

История[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалището с парка пред него

В селото се намира читалище „Цеко Тодоров“, основано през 1899 година, с богата библиотека с 13 000 тома книги, провеждани са културни мероприятия и вечеринки.

През 1970-те и 1980-те год. в салона на читалището е функционирало кино със специални за времето си кино- и радиоапаратура, внесени от ГДР. Прожекциите спират към края на 1980-те год., след като киносалонът е унищожен от пожар.

Близо до селото се намира мемориален комплекс "Балова шума", който е бил голяма културна забележителност през социализма, изграден в памет на партизанското движение в района.

Наблизо има и микроязовир, който в момента се използва за рибарник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Първата седмица след Гергьовден се провежда традиционният за селото събор, който вече е позамрял поради обезлюдяването в района.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гаврил Геново

Аврам Стоянов (1892-1942), политик
Бойко Тодоров (1912-?), български партизанин
Вера Начева (1904-?), българска партизанка и политик от БКП
Коста Стоянов (1904-1965), генерал-майор, професор, хирург
Станка Цекова (1901-1984), политик

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е имало богата инфраструктура,която постепенно е унищожена след 1989 г.

Имало е функционираща ремонтна работилница, селско стопанство, МТС със стотици трактори и комбайни, оранжерия, която работи до 2008 г.

Детски дом за деца без родителски грижи "Отец Паисий" - голямо учебно заведение за изоставени деца в училищна възраст, разполагащо с 2 корпуса за живеене, няколко спортни пощадки, кухня и др. Закрит е през 2005-2006 г.