Гаврил Геново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаврил Геново
Кметството на село Гаврил Геново
Кметството на село Гаврил Геново
Общи данни
Население 275 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,95 km²
Надм. височина 219 m
Пощ. код 3469
Тел. код 09558
МПС код М
ЕКАТТЕ 14283
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Нина Петкова
(ГЕРБ)

Гаврѝл Гѐново е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на десния бряг на река Огоста при водослива ѝ с Дългоделска Огоста, която разделя селото на два квартала – Илица и Соточино. От 1958 г. те са обединени в едно селище, разделено от един мост, което носи името на Гаврил Генов, организатор на Септемврийското въстание и командир на въстаническата рота.

История[редактиране | редактиране на кода]

Соточино̀ се споменава най-напред в турски документ от 1607 г. като Сатучна, а Илица(Сръбляница) в документ от 1576 г. като Усрабиче (Сръбица).[1]

В историческите извори село Соточино се споменава също като Сааточин, Сжточина, Съточино, Сотучино, и Сутучино.

Жители на Соточино взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година [2] и в Манчовата буна 1836 г.

В 1873 година село Сотучин е с 40 домакинства и 175 жители, а Сръбляница с 22 домакинства и 140 жители. [3]

В Руско-турската Освободителна война 1877 – 8 година в селото е разположен отряд башибозуци. Селяните съобщават на руските войски за отряда и за принудително изпращане на селяни в Берковица като жив щит срещу евентуална артилерийска бомбардировка на града. Селяните са накарани да копаят окопи за турските войски. [4]

В 1923 година жители на селото участват активно в Септемврийското въстание в редиците на Лопушанската дружина под ръководството на Георги Дамянов.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм „Свети Георги“ е съграден през 1873 година в тогавашното село Соточино от майстор Алекси Ангелаков [5]. Църквате е каменна, еднокорабна. На входа на църковния двор е изградена и камбанария.

В селото се намира читалище „Цеко Тодоров“, основано през 1899 година, с богата библиотека с 13 000 тома книги, провеждани са културни мероприятия и вечеринки.

През 1970-те и 1980-те години в салона на читалището е функционирало кино със специални за времето си кино- и радиоапаратура, внесени от ГДР. Прожекциите спират към края на 1980-те години, след като киносалонът е унищожен от пожар.

Близо до селото се намира мемориален комплекс „Балова шума“, който е бил голяма културна забележителност през социализма, изграден в памет на партизанското движение в района.

Наблизо има и микроязовир, който в момента се използва за рибарник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Първата седмица след Гергьовден се провежда традиционният за селото събор, който вече е позамрял поради обезлюдяването в района.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гаврил Геново

Други[редактиране | редактиране на кода]

Според официалната статистика в 1903 година [7] село Соточино има 527 жители, а село Сръбляница – 320 жители.

Имало е функционираща ремонтна работилница, селско стопанство, машинно-тракторна станция със стотици трактори и комбайни, оранжерия, която работи до 2008 г.

Детски дом за деца без родителски грижи „Отец Паисий“ – голямо учебно заведение за изоставени деца в училищна възраст, разполагащо с 2 корпуса за живеене, няколко спортни пощадки, кухня и др. Закрит е през 2005 – 2006 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никола Намерански, „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ - София, 1991
  2. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г.. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116.
  3. Маргарита Добрева, „Ежедневието в Монтанския край през 40-те - 70-те години на XIX век“, От Montana до Монтана: Един град между древността и настоящето, София, 2016, ISBN 978-619-7179-04-0
  4. „Сборник материалов по Русско-Турецкой Войне 1877 – 78 г. на Балканском Полуострове“, выпуск 57, часть I, стр.87
  5. www.pravoslavie.bg
  6. actualnosvishtov.com
  7. „Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 30.