Дива Слатина
| Дива Слатина | |
  Дива Слатина  Дива Слатина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 77 души[1] (31 декември 2025 г.) 2,26 души/km² |
| Землище | 34,109 km² |
| Надм. височина | 617 m |
| Пощ. код | 3492 |
| Тел. код | 09556 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 20941 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Георги Дамяново Нина Петкова (ГЕРБ; 2019) |
Дѝва Сла̀тина е село в Северозападна България, община Георги Дамяново, област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дива Слатина се намира на около 30 km запад-югозападно от областния център град Монтана, около 15 km югозападно от общинския център село Георги Дамяново, около 11 km юг-югоизточно от град Чипровци и около 18 km запад-северозападно от град Берковица. На около 4 km югозападно от селото минава държавната граница с Република Сърбия. Село Дива Слатина е разположено в Западна Стара планина, между дяловете ѝ Чипровска планина и Берковска планина в долините на малките местни реки Мисленица от запад и Джореница от юг, събиращи се в селото под името на течащата на изток река Слатинска, ляв приток на Дългоделска Огоста. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметското наместничество е около 500 m. Климатът е умерено-континентален.
Общински път от Дива Слатина на изток прави връзка с третокласния републикански път III-1024, водещ на юг към село Дълги дел, а на север през селата Говежда и Меляне към Георги Дамяново, Гаврил Геново и след последното на изток по третокласния републикански път III-102 – към Монтана.
Землището на село Дива Слатина граничи със землищата на: село Копиловци на север; село Говежда на североизток; село Дълги дел на изток и югоизток. Землището на село Дива Слатина граничи на запад с Република Сърбия.[2]
Етническият състав на населението на село Дива Слатина по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[3]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 110 | 100 |
| Българи | 109 | 99,09 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 0 | 0 |
Към 15 март 1924 г. в село Дива Слатина има регистрирани: 56 души по постоянен адрес; 82 души по настоящ адрес; 41 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[4]
Числеността на населението на село Дива Слатина по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото – до 1878 г. в Османската империя, след края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. е в Княжество България под името Дива Слатина[6].
Според албанския католически духовник Петър Мазреку[7], посетил района през 1621 г., първите заселници на Слатина са православни българи. По-късно те го изоставят, а в началото на XVII век софийският католически епископ Петър Солинат заселва в него 30 павликянски семейства (230 души), които вече са приели католическата вяра. По това време в селото отива да служи католически свещеник от Чипровци, но сведения от 1643 г. вече не говорят за католическа общност в селото.[8]
Жители на селото вземат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[9]
През август 2021 г. е открита паметна плоча на 27 жители на селото, загинали във войните на България.[10]
Училище в селото има от 1898 г., първоначално в частна къща, а по-късно в построена с труд и средства на населението едноетажна сграда с две големи учебни стаи, две по-малки и една учителска стая. През 1955 г. е завършена строената с държавна помощ двуетажна училищна сграда. Преход на училището от начално (1 – 4 клас) към основно (1 – 7/8 клас) не е осъществен поради намаляващите численост на населението и брой на децата. От 1964 – 1965 учебна година началното училище в Дива Слатина преминава като филиал към основното училище в село Говежда (което е закрито през 2008 г.[11]).[12]
Потребителна кооперация в село Дива Слатина се основава през януари 1941 г. под наименованието „Добруджа“. Първоначално тя развива търговия с потребителски стоки, а по-късно – и кредитна дейност; давани са заеми на населението за покупка на добитък и дребен селско-стопански инвентар.[13] След 1944 г. кооперацията приема повече членове и образува горски отдел за преработка на дървен материал; построява собствена дъскорезница и започва търговия с дърва и дъски. През 1950 г. кооперацията открива пивница. След национализацията на индустрията 1947 г. и национализацията на горите горският отдел е разтурен и дъскорезницата е национализирана, за което дълги години се водят преписки, докато се изплати на кооперацията едва през 1960 г. По решение на членовете на кооперацията и указанията, дадени от ЦКС, тя се влива в кооперация „Съгласие“ село Говежда от 1 април 1953 г. Уедряването е наложено главно поради големите загуби, които търпи кооперацията, защото е малка и нерентабилна.[14]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Дива Слатина към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.[15]
В село Дива Слатина към 2025 г. има:
- читалище „23-ти Септември-1928 г.“;[16][17]
- православна църква (сграда), намираща се на около 200 m северозападно от центъра на селото;[18]
- пощенска станция.[19]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Празник на Балкана – август, съботата след Богородица (Успение Богородично).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 юни 2025. Посетен на 1 юли 2025. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Монтана, община Георги Дамяново, село Дива Слатина. Справка към 01.07.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Дива Слатина, общ. Георги Дамяново, обл. Монтана. Справка към 29.06.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Информация с. Дива Слатина, общ. Георги Дамяново, обл. Монтана - 03/03/1878. Събитие: наблюдавано за първи път. Наименование: Дива Слатина.
- ↑ ((en)) Pjetër Mazreku
- ↑ Чолов 2008, с. 72.
- ↑ Чолов 2008, с. 116.
- ↑ В Дива Слатина откриха паметна плоча на загиналите във войните - Новини // bnr.bg. Посетен на 13 януари 2022.
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Област: Монтана; община: Георги Дамяново; населено място: Говежда; Вид институция: училище > Търси > Детайли > История → „2008 - закриване“.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 639 „Начално училище „Христо Ботев” – с. Дива Слатина (1944-1962)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 280К „Кредитна кооперация „Добруджа“ – с. Дива Слатина (1941-1944)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 284 „Потребителна кооперация „Добруджа” – с. Дива Слатина (1944-1954)“; История на фондообразувателя.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Монтана, Общинска администрация - Георги Дамяново. Кметски наместници, с. Дива Слатина.
- ↑ Детайлна информация за читалище „23-ти Септември-1928 г.“, село Дива Слатина, община Георги Дамяново, област Монтана.
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „23-ти Септември-1928 г.“, село Дива Слатина, община Георги Дамяново, област Монтана. Справка към 02.07.2025.
- ↑ Към 2025 г. в Българска православна църква, Структура, Епархии няма данни за храм в село Дива Слатина.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 3492 Дива Слатина // Посетен на 2 юли 2025.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
| |||||