Говежда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Говежда
Централната част на селото
Централната част на селото
Общи данни
Население 443 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,11 km²
Надм. височина 371 m
Пощ. код 3474
Тел. код 09556
МПС код М
ЕКАТТЕ 15299
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Цветелина Александрова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Говежда
Илия Илиев
(РЗС)
Говежда в Общомедия

Говѐжда е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана, на 15 км. южно от общинския център Георги Дамяново и на 32 км. югозападно от областния град Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Планинското село Говежда се намира в красивата долина на горното течение на река Огоста. Разположено е от 2-те страни на р. Огоста, като 2-те части са свързани с 2 бетонни и 2 въжени моста (след голямото наводнение през 2014 г. и разрушаване на двата въжени моста, на следващата година единия, който е над центъра на селото се построи отново)!

История[редактиране | редактиране на кода]

Основано е около 1660 г.

Крепостта „Черното градище“[редактиране | редактиране на кода]

Останките от крепостта „Черното градище“ се намират на 2.08 km югоизточно от центъра на селото. Това е тракийска и антична крепост, изградена на самостоятелно възвишение с много стръмни склонове, доминиращо над околността, с много добра видимост във всички посоки и визуална връзка с околните крепости.

[1]В подножието на крепостта се е добивало злато от златоносен пясък с много робски труд в продължение на минимум 200 г. Крепостта има приблизително елипсовидна форма, следваща конфигурацията на терена. Дълга е около 240 м. и широка около 120 м. Впечатляваща е запазената до днес легенда за робските години по времето на римското господство, когато хиляди роби работели за добив на злато по долината на Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста).

Преди много, много години в този планински район имало многобройни стада овце, които на воля пасли покрай реката. Един възрастен овчар пасял стадото си в този район. Изведнъж кучетата започнали да лаят, което значело че има някаква опасност, или се приближават хора. Били чужденци. Спрели се при стареца и се представили за царски пратеници, които обикалят царството. Единият от тях се загледал в кожената торба на овчаря, от която се показвала златна пръчка. Те попитали откъде я има, а той отговорил, че я намерил в реката. Те я разгледали с интерес, а овчарят казал, че е намирал и други по-малки неща, но такава голяма пръчка за първи път вижда.

Царските пратеници съобщили на господаря си, че в този район има самородно злато, подали му намереното и не след дълго пристигнали работници. Започнали промиването на песъчинките от тази местност към село Говежда. Работели мъже, жени и деца. Едни плавели пясъка и събирали златни зрънца, други като мравки мъкнели камъните към върха на грамадите, залитали, падали, плющели камшици, а грамадите растели бързо.

Легендата разказва, че господарите римляни докарали сляпа баба, за да люлее 99 люлки, докато работят жените. Ако само едно дете заплачело, тя люлеела всички люлки и проклинала с думите: - „ Бог се не набогува, цар се не нацарува. Нема ли кой да ни отърве от това тегло”

Случило се така, че минал самият цар, а това бил Октавиан Август. Смилил се над работниците и накарал да пуснат жените. За благодарност нарекли реката на негово име Аугуста /Огоста/.

Грамадите от камъни започват от Попов мост и продължават на разстояние 15 километра след него. Това е своеобразен паметник на човешка мъка.

Било е изместено дори коритото на реката и то няколко пъти, което обяснява защо грамадите са разположени успоредно в няколко реда. Дължината им е 40-50 метра, широки са 15-20, а високи 4-5 метра. Милиони кубици камъни били преместени, милиони тонове пясък били изплавени, по предположение около 40 тона злато в продължение на 300 години.

По това време се разработват и златните рудници в района на село Копиловци. В тях също работели роби. С чук и длето те разбивали камъните, спускали се в недрата на земята и оттам с торби изнасяли рудата. Счуквали я на прах, после я плавели в каменни корита във вира, наречен „Плаварски”.

Свидня или Попов мост е името на една местност близко до Говежда. Легенда за Свидня[1][редактиране | редактиране на кода]

Има една легенда, къде разпраа още за римско време по поречието на Дългоделска Огоста. Она таа бара открай време си е златоносна и римляните добре са знаяли тава. Месното население разумева се, е било "стимулирано" да копа камъняк и да промива златото, щото тава си е се пак работа бъш като за плебса. Обаче въпроснио плебс бил разделен на мъжки и женски лагер и имали право в един-единствен ден от годината - единственио нги почивен ден - да се срещат. Тава бил деньо за свидня.

Такава а легендата за тоа ден. И до днеска се праи сбор у местността Попов мост близо до село Говежда (община Лопушна или Георги Дамяново). Сборо се праи краа на април или началото на май у зависимост кво а времето - дъждевно ели па слънчево.

Намира се на пъто от Георги Дамяново за Говежда, на разклоно за Главановци.

Събрани сведения от стари хора за произхода и образуването на селото, преразказани от Емил Драшков [2][редактиране | редактиране на кода]

Там гдето буки вековни бяха и липи миризливи цъфтяха, днес се намира, расте и хубавее малкото прогресивно село Говежда с величествения дърво преработвателен комбинат "Георги Дамянов".

На 25 км. югоизточно от Говежда се намира малкия околийски град Берковица.

Още при неговото създаване биде построен малък затвор за върлуващите по това време разбойници и крадци.За прислужник на тоя затвор бил та нареченият Пуя и по късно дядо Пуя. Много години наред там обслугвал тоя затвор. Много пъти крадците му задавали въпроса: "Ти като си покрай големците, не знаеш ли кога ще ни обесят". Той винаги им отговарял, че не знае. Минало доста време, същите пак го запитали, не чува ли да се говори де ги бесят, когато чуе да им обади, за да му съобщят нещо. Когато после пак го запитали, той им отговорил, че не е чувал нищо да говорят, но видял, че принасят въжета. Повикали го те до прозореца и му казали: Иди дето се намира нови път. Същият се намира над днешна Дива Слатина, горния край има една бука с три клона пререзани. Отсечи буката до земята и каквото намериш вземи го и живей. Това нещо дядо Пуя сторил. Отишъл, отсекъл буката и намерил парите, който разбойниците са краднали.

Не намирайки вече за нужно да стои слуга, тъй като вече е замогнал отива в Лопушна и си построил колиба. Там прекарал известно време. Минавай веднъж за Пирот, направило му впечатление хубавата околност на сегашна Говеждт. Аз ще живея тук и ще бъда много по добре. Пренася там цялото си имане и се заселил тук. Направи си колиба на горния край на селото, къде-е сега Петър Якимов Петков, а кошара за козите направил, където са Боцини. Завзел местността „Манчовица", „Требеш", ”Ливагето" до Гоцината млака. От там тръгнал към Праданчина бара и на горния крей си построил кошара за овцете. Тъй заживял дядо Пуя сам сред тая красива околност. Но се случва с него беда. Една година му умират около 300 кози, започнали да го нападат крадци. Горели му егреците, за да им каже где са му парите. Всичко това той понесъл. Дошла при него сестра му, да му донесе пари, за да може да си възвърне изгубените кози. Той отказал поради това, че и без туй много го изтезавали.

Положението на дядо Пуя се подобрило, когото започнали да идват и се заселват още хора и те от много далечни места.

Първи се заселили след него така наречените днес Стаменовци, които дошли от Тетевен. Колибата си направили до тая на дядо Пуя. Веднага и те се впуснали да завземат места за да обработват земята.

По-късно дошли от Троян днешните Станинци, които също се заселили до дядо Пуя и Стаменовцп. Така селото се увеличило на три къщи с около 7-8 души. Не минало много, започнели да идват и други. Пристигнали от Стакевци, Белоградчишко днешната фамилия Стакьовци. От Студено буче пристигнали и днешните Балкановци, и всички се заселили на горния край на селото. Ето вече малкото село се увеличило от три на шест къщи и около 20 жители. Това е било около 1660 година.

По това време България била покорено от Турция. Започнали тук да се заселват и Турци, изпратили им и Спахия. На всеки един жител, който застоявал повече от една година на едно място искали данък в пари и десятък. Това нещо не им харесало и те започнали да бегат по други села. Там седели по-малко от една година и пак се връщали на старото си място. Така например дядо Йолич е бегал 7 пъти от Говежда и пак се връщал, но само да не плаща данък. Турците започнали до го следят.

Но Йолич можел да надхитри и тях. Започнал да прави колци, като от към заостреното ги пърлел. Питали го турците, защо прави така, казал им той, че така били много по-трайни и че могат да издържат 17 години в земята. Помислили си те, че той вече ще се заседи на едно място и го отпуснали пак. От постоянното прииждане и преселване селото се увеличило и достигало 17 къщи. Имали си вече те свой поп и управник.

Гдето днес се намира местността "Лъго" са били хубави букови и липови гори. Най-напред попа и Еван Боцин започнали да секат от нея, тъй като никой нищо не е смеел да им каже. Обаче с течение на времето, всички започнали да секат от там. Не са били изсичани само малките орехи и благодарение на това, днес се намират хубави стари орехи.

Хората започнали да се занимават освен със земеделие и дребен добитък, но и с отглеждане на хубави и то от порода говеда.

Летно време ги изкарвали на връх "Копрен" на паша и нощували на една поляна, която и днес носи името "Говедарска поляна" Зимно време са ги докарвали в селото и са им правели кошари в местността "Големата река".  Поради това, че всички говеда били на едно място, то самота местност са я нарекли „Говедарницата". Прочули се те със свийте хубави говеда из цяла България. Започнали да идват от всякъде да купуват от тях. И така от тия хубави отгледани говеда, те нарекли вече своето село Говежда. По това време Дълги Дел и Дива Слатина не са съществували.

И така благодарение на хубавите говеда и скритостта от турците тук започнали да се заселват много. Преди освобождението в Говежда вече има 90 къщи.

По това време започва да се носи усилено мълвата за дядо Иван с кожуха. Тежко било тяхното положение с турците, били претрупани от много и най-различни данъци, и затуй посрещнали Руската армия с голямо задоволство. В селото са пристигнали само един взвод войници, който са грабнали турците и оставили жителите на селото да заживеят мирен живот. Но борческо Говежда не може да търпи. Тогава когато армията на Русия напредва към Одрин се записват около 20 души доброволци и отиват с Русите. Те гордо защитиха България на връх „Шипка” и доказаха, че Говежда е била и ще бъде все тъй борческа и прогресивна.

Из записките на Иван Николов Глигов[1][редактиране | редактиране на кода]

==== Предистория за село Говежда ==== 

Предисторията на село Говежда е въголемь мрак, защото действителността е затулена вь далечно минало преди 5 вѣка, отъ което време нема никаква писменостъ, преданието слабо говори, а старитѣ паметници ся мячно обяснеми.

            Азь до колкото можахъ да схвана излагамъ го тукъ, а блуждаещия историкъ ако долови още нещо нека допълва историята.

            Отъ 5 вѣковното турско владичество на това мѣсто, не се споменава турската властъ вършила ли е нещо или не е.

            Сега остава да разгледаме преди турцитѣ да видим какъвъ животъ е проявенъ тукъ. Преди турцитѣ ся владѣли тукаъ Римлянитѣ, сега да видиме пъкъ отъ тѣхъ какво е останало:  паметници, преданията, какво казватъ.

            Презъ всичкото турско владичество гр. Берковица е билъ главния центъръ на турската управия, но нищо не се знае да е направено нещо за селото. Турцитѣ ся гледали само да прибирать данацитѣ и друго нещо.

            Въ Римско време главенъ центъръ е билъ градъ Кипровецъ- сега Чипровци и като помощникъ на Чипровци е било село Копиловци, а други забележителни селища близо не е имало. Далечни ся били Видинъ и Ломъ. Въ Чипровци е имало главно Римско управление.                        

==== Рупи (мини дето е копано за руда) ==== 

Главни старини представляватъ и рупитѣ. Тѣ не ся отъ турско време, но ся от по-рано.

         Рупи има на неколко места въ местността Рѣчище. По баир отъ Градище къмъ Дълга- Дѣлъ. Въ село Дива- Слатина има на неколко места. Отъ рупитѣ въ Рѣчище е вадено желѣзна руда. Въ Дива- Слатина е вадено сребро. Къмъ Градище изглежда е вадено бакъръ, защото отъ Градище низъ Дълбоки долъ водата скарова доле на равнището песъка. Тамъ често пяти нахождатъ парчета медна руда при свличане песъкъ при големи дъждове.

         Всички рупи ся заровени и сега едвам се познаватъ.

         Преданието говори, че въ старо време преди турцитѣ, хора, рудари наречени арбанаси (баначени) ся копали желѣзната и други руди. Желѣзни руди въголемо количество е вадено въ село Железна и Чипровци.

==== Плавене на злато ==== 

Въ рѣка Огоста е плавено злато въ най-старо време и това продължава и днесъ. Златоносния пясък ся намира само по течението на водитѣ. По-малкитѣ рѣчички и долища въ некой повече въ други по-малко, намираъ и днес златни малки зрънца. Главния притокъ на Огоста е десния – Наречен Кривия- Огоста, който слиза отъ върха – Черни връхъ на Стара планина. Златоносенъ е и малкия притокъ, който слиза отъ Зелена Глава и минава презъ селата Черешовица, Котеновци, Гаганица и Калиманица.

            Рѣка Огоста споредъ географическото описание е добила името отъ Римския царъ Августъ, който е прибиралъ изваденото злато отъ тези мѣста, през неговото царуване. Отъ Августъ сога останало името Огоста.

            Ваденето или изплавеното злато на малки зрънца отъ рѣчния песъкъ и отъ рѣчнитѣ насипи – залежи е оставало по коритото на рѣката и макитѣ приточета.

            Признаци отъ дѣто е вадено злато въ най-старо врѣме се вижда на десния притокъ отъ Огоста. Въ селата Еловица най-много Говежда и Дълги-Делъ, продължава възъ рѣката, качва се на Стара планина и свършва съ мѣсностьта Сребърна. Въ старо време рѣката въ тази долина се е разливала широко отъ брѣгъ до брѣгъ, а после се врѣзила въ тесно корито.

==== Градище ==== 

         Височината (баиро) градище на върха има заровени и разрушени зидове отъ стари здания, за това и самата височина съ върха е наречена градище. Въ началото на България около 1892-1931 г. една група хора отъ селото отишли разкопали поляната на върха и намерили зидове градеж съ варосанъ, между зидоветѣ намерили църковни вещи. Казватъ, че намерили църковенъ полулей, перинчови кандила, разни сечива и инструменти отъ жѣлезо, синджири, свѣщници.

Отъ тогава не екопано вече и цѣлото мѣсто е заравнено, не представлява никаква следа отъ развалина на постройки отъ човешка ряка.

Предполага се, че тукъ е имало малка църква и други малки постройки. Варьта на тия постройки предполага се да е правена въ варовититѣ фурни на Попови долъ и въ селото откритата фурна. Откритата цръква не е можела да се установи дали е от старото Българско или отъ Римско време.

Нужно е да се направатъ нови разкопки по-обширно, та ако се намератъ предмети или надписи на плочи, тогава отъ тѣхъ ще се разбере и установи отъ кое старо време е останала тази старина. Големо име е дадено на тази старина.

Думата Градище въ сегашно време време означава развален градъ. Отъ тукъ излиза въпроса, защо да е наречено градище и отъ кого е останала тази дума или поп право това важно име Градище.

Кое е карало старитѣ хора да праватъ такива големи постройки на този високъ и стръменъ непристъпенъ връхъ? Това е види се отъ страхъ направевно, да не могатъ лоши хора да го превзематъ и обератъ, . Стопанитѣ да бядатъ запазени за дълго време вятрѣ, докле обирницитѣ си отидатъ.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Има дом за хора с психични отклонения между село Дълги дел и Говежда. [3].

През.2015 г. е построена фабрика за пелети от дървесина.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Детска градина (затворена), основно училище "Христо Смирненски" до 8 клас (затворено)
  • Читалището „Пробуда 1927 г.“ със своя самодеен колектив изнася програми на празниците за забавление на жителите.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

„Храм Св. Възнесение Господне”

Кметството на село Говежда
Училището на село Говежда
Читалището на село Говежда
Главния път в центъра на село Говежда
Градинката в центъра на село Говежда
Детската площадка в центъра на село Говежда
Храм Св. Възнесение Господне

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Първата неделя на м.юни се провежда съборът на селото

Традиционен фолклорен събор "Свидня" се провежда ежегодно в местността "Попов мост". Стимулира интересът към културно-историческото и фолклорно наследство на региона.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Ръкописната книга на Иван Николов Глигов за Историята на село Говежда, чието копие се намира в читалището на селото![редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Иван Иванов. Ръкописната книга на Иван Николов Глигов за Историята на село Говежда, чието копие се намира в читалището на селото!
  2. Иван Иванов. Притурка към ръкописната книга на Иван Николов Глигов за Историята на село Говежда, чието копие се намира в читалището на селото!
  3. Димитрова, Петя. Събират помощи за Дома в с. Говежда. // dariknews.bg. DarikNews.bg, 4 март 2014. Посетен на 29 декември 2014.