Бойко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бойко Тодоров
Деец на БРП (к)
Роден: 26 ноември 1912
Починал: 5 март 2005
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Бойко Тодоров Николчев (Янко) е деец на БРП (к) и БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Тодоров е роден на 26 ноември 1912 г. в село Соточино, Монтанско. Той е с основно образование. Член на РМС от 1931 г. и на БРП (к) от 1933 г. Организира изпращането на група за Испанската гражданска война, поради което е осъден на 1 година затвор.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от 1942 г. Командир на Партизански отряд „Христо Михайлов“. [2] След 9 септември 1944 г. влиза в армията. Част е от околийския комитет на БКП в Берковица. По-късно е член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в Монтана.[3] Член е на Окръжния комитет на БКП в Монтана[4]. Член е на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1966 – 1976).

От 1959 г. е председател на организацията на АБПФК в Монтана. Инициатор на създаването на паметник на загиналите от партизани от отряда в местността „Балова шума“ (1979)[5]. Награден е с орден „Георги Димитров“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 78
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 110
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 77
  4. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 78
  5. Бай Бойко: Станахме хиляди на 7 септември