Направо към съдържанието

Бойко Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойко Тодоров
Деец на БРП (к)
Роден
Починал
5 март 2005 г. (92 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Бойко Тодоров Николчев (Янко) е деец на БРП (к) и БКП.

Бойко Тодоров е роден на 26 ноември 1912 г. в село Соточино, Монтанско. Той е с основно образование. Член на РМС от 1931 г. и на БРП (к) от 1933 г. Баща му е един от създателите на първата партийна група на БКП в селото и участник в Септемврийското въстание. През 1931 г. Бойко Тодоров е сред създателите на РМС в родното си село, а по-късно е секретар на съюза. Организира изпращането на група за Испанската гражданска война, поради което е осъден на 2 години затвор. През декември 1937 г. е освободен след амнистия.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 г. е мобилизиран в петнадесети пехотен ломски полк и изпратен в Битоля. Там организира нелегална група, която разпръсква позиви срещу нахлуването на Германия в СССР. Излиза в нелегалност през септември 1942 г. От август 1943 г. е сътрудник, а след това е член на ОК на БКП по военните въпроси. Партизанин от 1942 г. Командир на Партизански отряд „Христо Михайлов“.[2] След 9 септември 1944 г. влиза в армията. Учи във Военната академия в София. Част е от околийския комитет на БКП в Берковица (1952 – 1956). Между 1956 и 1959 г. излиза в пенсия по болест. Член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в Монтана (1966 – 1969).[3][4] Член е на Окръжния комитет на БКП в Монтана[5]. Член е на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1966 – 1976).

От 1959 г. е председател на организацията на АБПФК в Монтана. Инициатор на създаването на паметник на загиналите от партизани от отряда в местността „Балова шума“ (1979)[6]. През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[7]. Герой на социалистическия труд (указ № 3321 от 25 ноември 1982), орден „Георги Димитров“ (2 пъти), „Народна република България“ – I ст., „Червено знаме“, „9 септември 1944 г.“, „Народна свобода 1941-1944“.

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 78
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 110
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 119
  4. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 77
  5. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1982, с. 78
  6. Бай Бойко: Станахме хиляди на 7 септември, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305185238/http://paper.standartnews.com/archive/2004/09/07/society/s4194_7.htm, посетен на 15 септември 2015 
  7. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 193