Партизански отряд „Христо Михайлов“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Партизански отряд „Христо Михайлов“ е формирование в Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото партизанско движение в България (1941 – 1944). Действа главно в района на Фердинанд и Берковица.

Първата партизанска група е създадена през август 1942 г.[1] На 28 август 1943 г. след нейното разрастване се създава Фердинандската чета. Увеличава състава си и през март 1944 г. е сформиран отряд „Христо Михайлов“. Наименуван е на загиналия командир на НОВА Христо Михайлов. Подразделя се на 3 чети. Командир е Бойко Тодоров, политкомисар е Иван Станков[2], а началник-щаб Тодор Токин[3].

На 22 април 1944 г. води тежък бой при с. Липница. В началото на септември 1944 г. към отряда се присъединява взвод дезертьори от Българската армия[4].

Партизански паметник в местността Балова шума, с. Гаврил Геново

Самостоятелно и съвместно с Царибродския и Пиротския партизански отряд на ЮНОА извършва над 30 акции на територията на България и Югославия: в град Чипровци, селата Меляне, Черешовица, Копиловци, Расово, Главановци, Вълкова Слатина, Горни Лом, Мартиново, Горна Вереница, Сумер и други.

Отрядът завзема властта в селата Соточино, Горно Церовене, Лопушна, Дива Слатина, Меляне, Еловица, Помеждин, а на 9 септември 1944 г. – в градовете Берковица, Фердинанд и Лом.

Съвместно с Партизански отряд „Георги Бенковски“ и български военни части от Лом и Враца отблъсква опит на германски войски наново да нахлуят в България и минава в контранастъпление при град Кула[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 278
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 110
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 141
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 168
  5. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 269