Направо към съдържанието

Стефан Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Даскалов
български политик
Роден
Починал
1955 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
ПартияБългарски земеделски народен съюз
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   XXIII ОНС   
Семейство
Братя/сестриРайко Даскалов
Подпис

Стефан Иванов Даскалов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

27.12.1931 г., Сватбата на Мара и Йордан Влахови, с. Малорад, Ореховска околия, на която присъства елитът на БЗНС „Врабча 1“ - Стефан Даскалов е вляво до булката, а Вергил Димов е вдясно от булката, между нея и младоженеца

Стефан Даскалов е роден през 1880 година в село Бяла черква, Павликенско. Негов по-малък брат е политикът от БЗНС Райко Даскалов. Стефан Даскалов работи като журналист и участва активно в БЗНС, като през 1919-1923 година е депутат. След разцеплението на съюза остава в БЗНС „Врабча 1“, член е на неговото Постоянно присъствие (1931), в периода 1927-1932 година е редактор на вестник „Земеделско знаме“.

На 25.08.1931 г. в XXIII обикновено народно събрание земеделската парламентарна група съобщава, че се е конституирала, с председател Стефан Даскалов.[1] На 25.08.1931 г., по време на същото трето заседание от първата извънредна сесия Александър Цанков се отказва от избора си в Ореховската избирателна околия, а приема избора си в централната листа,[1] защото все още се извършват парламентарни проверки и изборът в Ореховска околия все още не е утвърден. На следващия ден, 26.08.1931 г. и Стефан Цанов, вероятно по същата причина, се отказва от мандата си в Ореховската избирателна околия, а приема избора си в Берковската избирателна околия.[2] На 23.12.1931 г.[3], на 30.12.1931 г.[4] и на 31.12.1931 г.[5] в XXIII обикновено народно събрание продължават разискванията по избора, произведен в Ореховската избирателна околия, като на 31.12.1931 г. се приема предложението за касиране на избора в цялата Оряховска околия.

Посещението на политическия елит на БЗНС „Врабча 1“ (Вергил Димов, Стефан Даскалов, Константин Муравиев и др.)на 27.12.1931 г. в село Малорад, Ореховска околия, на сватбата на активиста на БЗНС „Врабча 1“ - Йордан Иванов Влахов, брат на околийския областен управител на Оряхово и народен представител в XXIII обикновено народно събрание - Димитър Иванов Влахов окуражаване населението, очакващо ще бъдат ли касирани изборите в Ореховска околия.

През 1933-1934 година Стефан Даскалов е подпредседател на Народното събрание.[6]

От 2 до 9 септември 1944 година Даскалов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Константин Муравиев.[6] По тази причина през 1945 година е осъден от т.нар. „Народен съд“ на една година затвор условно и една година лишаване от граждански права.[7]. Датата и мястото му на смъртта остават неизвестни. Реабилитиран посмъртно от Върховния съд на 26 август 1996 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, Първа извънредна сесия, 3-то заседание, стр.1, 25.08.1931 // Архивиран от оригинала на 2017-10-01. Посетен на 2017-10-01.
  2. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, Първа извънредна сесия, 3-то заседание, стр.1, 26.08.1931 // Архивиран от оригинала на 2017-10-01. Посетен на 2017-10-01.
  3. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931 // Архивиран от оригинала на 2017-10-01. Посетен на 2017-10-01.
  4. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931 // Архивиран от оригинала на 2017-10-01. Посетен на 2017-10-01.
  5. Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931 // Архивиран от оригинала на 2017-10-01. Посетен на 2017-10-01.
  6. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 144.
  7. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 224, ISBN 954-528-790-X