Георги Йорданов (БЗНС)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Йорданов.

Георги Йорданов
български политик от БЗНС
Георги Йорданов 
Роден: 1 март 1878 г.
Починал: 23 декември 1950 г. (72 г.)
Народен представител в:
XIX ОНС   XX ОНС   VI ВНС   

Георги Йорданов Илчев (1 март 1878 – 23 декември 1950) е български политик, един от дейците на Българския земеделски народен съюз. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1931 – 1932)

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 1 март 1878 г. в пазарджишкото село Априлци в семейството на Йордан Илчев. Дядото на Георги е взел активно участие в Априлското въстание (1876). Убит е на връх Еледжик от турците. Мястото, където намира смъртта си е известно днес под името – Илчов гроб или Илчова поляна. През 80-те години на XIX в. Георги Йорданов се преселва със семейството си в Априлци (тогава Абдуларе). Поради това, че с. Абдуларе е новоизграждащо се и няма все още училище, където да се образоват децата, през 1886 г. той отново е в с. Церово като ученик в първо отделение и учи там до завършването на трети прогимназиален клас.

Завръщайки се в Априлци, той се отдава на земеделски труд и духовно самообразование. Голяма роля за неговото изграждане като личност изиграва местната евангелска общност, в която е член. На базата на авторитета, който си изгражда в началото на XX век, през 1905 г. у него назрява идеята да се включи в средите на БЗНС. Това се случва непосредствено след прочитане на издавания от Цанко Церковски – земеделски календар. Идеите за сдружаване на земеделците се струват доста привлекателни на Георги Йорданов. Така на 22 юни 1906 г.в град Пазарджик се основава първата земеделска дружба в околността, в която и той се включва като член. На следващата година, на 20 октомври 1907 г., дядо Георги заедно със Запрян Цоков и редица други по будни младежи основават земеделска дружба и в с. Априлци. Започва се активна организационна дейност. Георги Йорданов е и в основата на основаното през 1909 г. читалище в селото, носещо името „Съзнание“. Израснал като авторитетна и престижна фигура е забелязан от ръководните органи на БЗНС и е приет за член на Управителния съвет на съюза през същата година. Стига дори до кандидатстване за народен представител в Елховска околия през 1911 г. но не е приет.

Участие в Балканските войни и Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война участва в боевете при Дедеагач и в спомените на своите бойни другари, остава като човек готов винаги да се отдаде за ближния си. В Първата светова война взима активно участие във военните действия на румънския и македонския фронт. Именно там той е взет за военнопленник заедно със своя съселянин Тома Тренин, но успяват да се измъкнат и да се приберат в родното си село.

Навлизане в голямата политика[редактиране | редактиране на кода]

На проведения конгрес на БЗНС през 1919 г. Георги Йорданов държи една впечатлителна и обаятелна реч. Именно тази му реч, заедно с неговата представителна фигура с абата и потурите не остават незабелязани от Александър Стамболийски. Земеделския трибун възкликва, след като изслушва речта на дядо Георги – „Ето това е нашият Цицерон“. Така Георги Йорданов се отличава и успява да достигне до ръководните постове в БЗНС. На проведените избори през 1920 г. той отнов се канидатира за народен представител в Струмишка околия и е избран. През цялото управление на Стамболийски, той остава в Македонския край, където успява да възстанови редица тамошни дружби и да съдружи селяните. След преврата на 9 юни 1923 г., когато е свален и убит Стамболийски, той е арестуван и прекарва до 1926 г. в Пазарджишкия затвор.

Създаване на БЗНС Врабча 1 и участие в правителството на Народния блок[редактиране | редактиране на кода]

На 21 декември 1926 г. се поставя началото на БЗНС Врабча 1 Георги Йорданов заедно с Димитър Гичев, Константин Муравиев е в основата на новата земеделска организация. Георги Йорданов е определен за редактор на в-к „Сеяч“. Постепенно тази нова земеделска партия придобива масовост в обществените среди.

46-то правителство на България (1931). Източник: ДА „Архиви“

На 21 юни 1931 г. се провеждат избори за правителство. Спечелва коалицията Народен блок в която се намира и БЗНС Врабча 1, а Георги Йорданов е избран за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Министър-председател е водачът на Демократическата партия Александър Малинов. Но проблемите в коалиционното правителство не закъсняват и още в края на 1931 г. премиерското място се заема от Никола Мушанов. Георги Йорданов остава на министерското кресло до септември 1932 г., когато е заменен от по-младият член на БЗНС – Вергил Димов. След преврата от 19 май 1934 г. Георги Йорданов е главен редактор на в-к Селски глас до 1938 г. Статиите са му посветени изцяло на религиозно-просветна тема. От 1933 г. е член на ПП на БЗНС-обединен (БЗНС „Александър Стамболийски“ и БЗНС „Врабча 1“). В периода 1935 – 1944 г. ръководи опозиционната група „Селски глас“[1].

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9 септември 1944 г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на Г. М. Димитров, а по-късно е член на опозиционния Български земеделски народен съюз - Никола Петков. Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от Никола Петков против всякакво единодействие с политиката на ОФ. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946 г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в Априлци, където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23 декември 1950 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака с първата си съпруга Мария Кюсакова им се раждат три деца: Велика, Верка и Иван

След смъртта на Мария, Георги Йорданов се задомява с Петра Медарова. Раждат им се шест деца: Кръстана, Йордан, Богдана, Зора, Райна, Здравка

Извадки от негови изказвания[редактиране | редактиране на кода]

„Да искате от мен да се откажа от своето вероизповедание, в което съм израсъл – това никога няма да направя! Аз няма да бъда достоен да бъда министър на България, ако стана вероотстъпник и клетвопрестъпник и то за какво – за едно попикано министерско кресло. Никога!“ – думи изречени по време на натиска, който му се оказва, за да мине в православното лоно преди да стане министър.

„Младежта винаги се е бунтувала справедливо против неправдите в живота и се е борила за велики дела и правда. Тя е била в челните редици в борбата за по-добър живот и за правда в него“ – в слово пред ученици

„Във време на буря, когато кормчиите са заети с управлението на кораба и с неговото спасяване, не е почтено тия, които спасяваме, да застават с нож в ръцете си. Наистина, и сега е лошо, но има и по-лошо. Време е когато всички трябва да се сплотим и заработим с дружни усилия за спасението на българската държава от страшна катастрофа, към която я тикат мнозина и отдясно и отляво. Вместо да критикувате, елате да работим “ – реч произнесена на посещение в Русе през 1932 г.

„Докога българският народ ще се събира в църкви и ще върви след катафалки? Докога ще оплакваме тия, на които другите отнемат живота? Не плачете за мене, аз изпълних своя дълг. Изпълнете и вие дълга си за свобода и демокрация“ Из надгробно слово при смъртта на земеделеца Замфир Филипов 1946 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 171, ISBN 954-528-790-X