Български земеделски народен съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на БЗНС.

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е българска политическа партия. Създаден през 1899, той се ползва с нарастваща популярност, достигнала своя връх след Първата световна война, когато образува самостоятелно правителство начело с Александър Стамболийски. В средата на 1920-те БЗНС се разделя на няколко крила, положение запазено и до днес. Съюзът е обединен насилствено в периода 1947-1989, когато групите, противопоставящи се на управлението на Българската комунистическа партия, са унищожени.БЗНС е една от най-старите политически партии в Европа.

История[редактиране | edit source]

Основаване и първи години[редактиране | edit source]

Чешма пред Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен, издигната в чест на 100-годишнината от основаването на БЗНС

През втората половина на 1890-те започват да възникват първите местни земеделски професионално-просветни организации. Те са пряк резултат на острото недоволство на селските маси от политиката на българските правителства след Освобождението по техните въпроси.Правителството на Васил Радославов прави опит да върне натуралния данък в земеделието.През 1899 Цанко Церковски, организатор на една от тези групи в Мусино, Търновско, публикува „Възвание към българските земеделци“, с което призовава местните организации да се обединят в общ съюз. Идеята е подета от Янко Забунов, който през септември същата година започва да издава вестник Земеделска защита.

Учредителният конгрес на БЗНС се провежда на 28—30 дек. 1899 г. в Плевен., а негов лидер става Янко Забунов. През следващите месеци продължават дискусиите за това, дали съюзът да запази професионалния си характер или да се преобразува в политическа партия, за което настоява групата около Димитър Драгиев.

Първоначално организацията има професионално-просветител-ски характер и си поставя за задача борбата против навлизането на спекулативен капитал в селското стопанство, подобряване икономическото положение на селяните и др. Засилващите се социални проблеми в българското общество в края на XIX и нач. на XX в. оказват силно влияние върху идейния облик на БЗНС. Негови привърженици участват в селските вълнения и бунтове през 1900 г., а самата организация се включва в парламентарните избори за Народно събрание през 1901 г. ("виканият през с. г. Трети конгрес) обявява съюза за политическа организация. От 1904 г. ръководна роля в БЗНС" играе Александър Стамболийски който се утвърждава като негов идеолог и водач. Той разработва и първата му програма в духа на аграризма и съсловния принцип, които придават на БЗНС облик на селска съсловна политическа организация. Програмата е приета на Седмия конгрес на БЗНС, състоял се през 1905 г. По силата на възприетия съсловен принцип в неговите редове имат право да членуват всички селяни без оглед на тяхното имуществено състояние. До избухването на Балканската война 1912-1913 г. в неговите редове влизат предимно безимотни и малоимотни селски маси - обстоятелство, което придава твърде демократичен характер на съюза. Той се бори против личния режим на монарха и милитаристичния курс на българските правителства. По-късно в него започват да членуват средни и богати селяни и това нарушава хомогенния му характер. В него се очертават две течения. Едното под ръководството на Ал. Стамболийски продължава да отстоява демократичните традиции на организацията. То се противопоставя на въвличането на България в Първата световна война 1914 -1918 г. Другото, възглавявано от Д. Драгиев, изразява интересите на по-заможните селяни и провежда курс на съглашателство с буржоазните и дребнобуржоазните политически партии. Разнородният социален състав на съюза обуславя и по-нататък съществуването на различни политически течения в него. БЗНС посреща с одобрение победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Той не одобрява някои мерки на съветското правителство (напр. декрета за земята и др.), но в същото време подкрепя издигнатия от съветската власт лозунг за мир без анексии и контрибуции. Докато Ал. Стамболийски и Р. Даскалов застават начело на Войнишкото въстание 1918 г., Д. Драгиев подкрепя действията на правителството за неговото потушаване. Противоречията вземат особено остър характер на Петнадесетия конгрес (1919 г.), когато преобладаващо влияние придобива левицата, а Д. Драгиев и неговите сподвижници са изключени от съюза. Те се обособяват в отделна политическа организация — БЗНС Стара Загора (Драгиевисти). По същото време от БЗНС се откъсва и една малка групичка около в. „Земеделска правда" начело с Й. Пекарев. Тези отцепвания обаче не се отразяват съществено върху числения ръст на организацията.

След Първата световна война[редактиране | edit source]

Отчитайки голямото влияние на БЗНС, старите буржоазни политически партии са принудени да го привлекат в своите правителства, съставени след световната война. БЗНС участва със свои представители в кабинета на Александър Малинов (1918 г.) и в правителствата на Т.Теодоров (1918—1919 г.). След като получава най-голям брой депутатски места в парламентарните избори (авг. 1919 г.), неговият лидер Ал.Стамболийски е натоварен от монарха с мандата за образуване на нов коалиционен кабинет Състав: Правителство на България (40). През май 1920 г. е съставено и самостоятелно земеделско правителство. Заставайки начело на управлението на страната, БЗНС става притегателен център не само за бедните и малоимотни селски маси, но и за заможните и богати селяни. Поради това и след изгонването на драгиевистите, от неговите редове и отцепването на групата на Й. Пекарев, разнородният социален състав на организацията се запазва. Този факт дава своето отражение в цялостната политическа дейност на земеделското правителство (1919— 1923 г.). От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи — аграрната, за трудовата повинност (съгласно Ньойския договор е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите Строителни войски), просветната и др., а от друга- потушава Транспортната и общата политическа стачка 1919-1920 г. Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със СССР. Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и БКП се изострят. В резултат на преврата на 9-ти юни 1923 г. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на Юнското въстание (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение организационният живот на БЗНС е временно парализиран. От това се възползуват някои десни елементи, които застават начело на "Временното постоянно присъствие" и се опитват да обсебят ръководството на съюза. Техните усилия обаче срещат съпротивата на лявото течение, което в лицето на П. Д.Петков, Д. Грънчаров,Н. Петрини и др. също активизира своята дейност. То приема предложението на БКП (т. с.) за изграждането на единен фронт против сговористката власт(Народен сговор). Под влияние на това крило една немалка част от членовете и съмишлениците на БЗНС вземат активно участие в Септемврийското въстание от 1923 г. Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г. Към лявото течение в съюза гравитират някои от бившите земеделски министри, като напр. Цанко Церковски, К. Павлов и П. Янев, които през януари 1925 г. застават начело на Постоянното присъствие на БЗНС. Правителството на Александър Цанков използва извършения през апр. с. г. Атентат в църквата „Света Неделя“. В последвалия бял терор стават жертва не само членове и съмишленици на БКП (т. с), но и голям брой земеделски дейци. Левицата на БЗНС е изцяло обезглавена: още през юни 1924 г. е убит П. Д. Петков, а по време на априлските събития 1925 г. са ликвидирани Д. Грънчаров, П. Петрини, К. Павлов, П. Янев и др., а Цанко Церковски е хвърлен в затвора. При това положение в съюза излизат на преден план десницата и центристкото течение. Докато водителите на дясното крило се лутат между буржоазните опозиционни сили и сговористкото правителство, центристите се обявяват в опозиция на режима. При все това те не приемат и единодействието с БКП (т. с). Опитват се да провеждат самостоятелна линия под лозунга „ни наляво, ни надясно". Единствена левицата е за ляво ориентиране на БЗНС, но след атентата тя има твърде слабо влияние в съюза. Сериозните разногласия по политическия курс на БЗНС между теченията в него довежда до разцепление на организацията, което се извършва в края на 1926 г.

Разцепление на БЗНС[редактиране | edit source]

Най-дясно настроените земеделци се обособяват в самостоятелна организация под името Български земеделски народен съюз „Оранжев" (БЗНС Оранжев)(казионен). Огромната част от земеделската членска маса се групира около Д. Гичев, Г. Йорданов и Константин Муравиев, които застават на центристки позиции. Те полагат основите на БЗНС Врабча 1. Начело на левицата застава Л. Станев. През управлението на втория сговористки режим (1926-1931 г.) БЗНС „Оранжев" еволюира силно надясно. Той завършва своето съществувание през ян. 1934 г., когато се влива в народното социално движение на Александър Цанков.

В БЗНС Врабча 1 фактически се обособяват две крила, но като цяло той е в опозиция на сговористкия режим. Левицата не успява да укрепи своето влияние и остава най-слабото течение в земеделската организация. Постепенно тя се слива с БКП (т. с). Във връзка с предстоящите парламентарни избори през юни 1931 г. БЗНС „Врабча 1" влиза в коалиция с демократи, радикали и едно от крилата на либералите и след изборната победа участва в кабинета на Народния блок със свои представители. Това съдейства за кратковременното укрепване на влиянието му сред традиционния земеделски електорат. Политиката на правителството на Народния блок, която се ограничава преди всичко с реализиране програмните виждания на демократите, предизвиква силно недоволство сред по-голямата част от селското население и става причина за известен отлив на членската маса от редовете на БЗНС Врабча 1. През март 1932 г. се стига и до разцепление и в тази организация. Създаденото още в края на 20-те години течение около в. „Пладне" се обособява в самостоятелна политическа партия под наименованието Български-земеделски народен съюз „Ал. Стамболийски" („Пладне") (БЗНС Ал. Стамболийски, Пладне). През 1933 г. той групира около себе си и други опозиционни групи на БЗНС „Врабча 1" и образува т. нар. Български земеделски народен съюз „О б е д и н е н" ( БЗНС Обединен). Недоволни от политиката на Д. Гичев и неговите сподвижнипи. групата на Г. Марков също се отделя от съюза и образува отделна организация Български земеделски народен съюз (Г. Марков) (БЗНС — Георги Марков).

Отношения с другите партии до 1944 г.[редактиране | edit source]

Независимо от своите вътрешни противоречия, обособените земеделски организации заемат изцяло отрицателно отношение към БКП (т. с.) и Работническата партия. От своя страна и БКП (т. с.) и РП имат догматично отношение към БЗНС. Това е и главната причина, поради която в годините на световната икономическа криза не се постига изграждането на единен фронт между тези политически организации. Съществуващото все пак единодействие между тях през този период се дължи главно на сътрудничеството между някои от техните низови организации и отделни лидери. След държавния преврат на 19 май 1934 г. заедно с другите политически партии е забранен и БЗНС. До 9 септ. 1944 г. той води полулегален живот, като по-активна дейност развиват само неговите ръководни органи. БЗНС „Обединен" се разпада на БЗНС ..Ал. Стамболийски" („Пладне") и редица други по-малки групички от рода на .."Селски глас", „Орач" и др. Докато тези групички еволюират надясно към сътрудничество с буржоазните партии и монарха, БЗНС „Ал. Стамболийски" (..Пладне") и БЗНС ..Врабча 1" застават на определени опозиционни позиции. Независимо от това водачите на последното крило продължават да отказват сътрудничеството си на БКП и се ориентират към единодействие с десните буржоазни нефашистки сили. През 1936 г. заедно с националлиберали, десни радикали, широки социалисти и Демократическия сговор (крило Андрей Ляпчев) те полагат основите на т. нар. „Петорка". която издига за своя програма възстановяването на Търновската конституция (отменена от режима на деветнадесетомайците). премахването на Закона за защита на държавата и установяване режим на буржоазна демокрация. БЗНС „Ал. Стамболийски" („Пладне") приема сътрудничеството с БКП и участва в създадения от нея Народен антифашистки фронт (1936 - 1939 г.). По време на партизанските движения на БКП (1941 1944 г.) той продължава това свое сътрудничество с БРП (Българска работническа партия), участва със свои представители в създадения през август 1943 г. Национален комитет на Отечествения фронт, а след 9 септ. 1944 г. в първото отечественофронтовско правителство. БЗНС „Врабча 1" продължава своята линия на единодействие с буржоазните и дребнобуржоазнте нефашистки сили. Макар да се обявява против присьединяването на България към Тристранния пакт 1941 г. и изобщо против цялостната външна и вътрешна политика на режима, отказва да влезе в ОФ, не подкрепя и въоръжената борба на комунистите. Напротив, възглавява (2-8 септ. 1944 г.) последното буржоазно правителство.

БЗНС в периода 1944-1989 г.[редактиране | edit source]

След 9 септември 1944 г. започва нов период в историята на БЗНС. На първо място съюзът е възстановен като единна политическа организация, която става главният съюзник и сателит на БРП (к). Свиканата през май 1945 г. Национална конференция одобрява възприетата линия на сътрудничество с БРП (к) и другите отечественофронтовски партии. Срешу тази линия се обявяват някои десни сили в съюза начело с Г. М. Димитров (Гемето). Тази група обаче е малцинство. През лятото на 1945 г. в опозиция на ОФ минава друга една група от БЗНС, възглавявана от Никола Петков. Тя се обособява в отделна самостоятелна организация — Български земеделски народен съюз Никола Петков . Към нея в края на с. г. се присъединява и Димитър Гичев с някои свои сподвижници. Една група, възглавявана от Александър Обов, също се обявява против сътрудничеството с отечественофронтовските партии и продължава да отстоява съсловния характер на съюза. През 1947 г. тази група е изгонена от редовете на партията. По същото време във връзка с предприетите от комунистите действия по ликвидиране на опозицията е разтурен и БЗНС (Н. Петков). В края на декември 1947 г. се провежда Двадесет и седмият конгрес на БЗНС. Той потвърждава линията на сътрудничество на съюза с другите отечественофронтовски организации. Съгласно новия устав БЗНС се ръководи от председателя му наречен Секретар на БЗНС и от заместник председателите наречени Секретари на постоянното присъствие на БЗНС, най важния от които е организационния секретар на ПП тъй като се явява вторият в йерархията на БЗНС. За секретар на БЗНС е избран Георги Трайков, който заема този пост чак до 1974 г.който през 1964-1971 г. е председател на Президиума на народното събрание , длъжност равностойна на президент , а през 1974-1989 г. Секретар на БЗНС е Петър Танчев Първи заместник председател на Държавния Съвет и от декември 1989 до март 1990 г. секретар на БЗНС е Ангел Димитров. Организационни секретари на постоянното присъствие са Кирил Клисурски(1947-1951 г.),Николай Георгиев(1951-1958 г.),Петър Танчев(1958-1974 г.),Георги Андреев(1974-1976 г.) и Алекси Иванов(1976-1989 г.). Окончателното идейно-политическо обезличаване на съюза започва от съвещанието на Върховния съюзен съвет, проведено на 31 октомври - 1 ноември 1948 г. В него се взема решение за скъсване със съсловния принцип на организацията и се прокламира нейното по-нататъшно изграждане на "класова основа" като организация на бедните и средните селяни. Приема се и нова програма на съюза за изграждането на социалистическото общество в България и се признава ръководната роля на БКП. Всичко това придава на БЗНС облика на сателитен тип партия. Независимо от това БЗНС приема широко участие в управлението имайки постовете на министър на правосъдието с министри Ради Найденов(1947-1958) , Петър Танчев(1958-1966) и Светла Даскалова(1966-1990), министър на мините и подземните богатства - Кирил Клисурски(1947-1951),Министър на общвествените сгради - Стоян Тончев(1953-1961 г.),Министър на информацията и съобщенията-Стоян Тончев(1961-1968),Хараламби Трайков(1968-1973) ,Георги Андреев(1973-1976) и Пандо Ванчев(1976-1986 г.),Министър на Горите и горската промишленост Янко Марков(1971-1986),както и най важния пост на ниво министър -Министър на земеделието и горите Георги Трайков(1947-1951 г.) ,Алекси Иванов(1986-декември 1988 г.) и Георги Менов(декември 1988 г.-1990 г.).

След Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г. БЗНС взима активно участие в преустройството на селското стопанство и участва в по-нататъшното изграждане на общество по социалистически модел. БЗНС разгръща и известна външнополитическа дейност. Поддържа непосредствени връзки с повече от 50 селски и сродни нему партии и движения в света, участва в редица международни съвещания на аграрните партии, инициатор е и на много международни срещи за по въпросите на мира.

Крила на БЗНС[редактиране | edit source]

Участия в държавната власт[редактиране | edit source]

  • Държавни глави:
  • Първи заместник държавни глави:
    • Георги Трайков, първи заместник-председател на Държавния съвет (1971 - 1974)
    • Петър Танчев, първи заместник-председател на Държавния съвет (1974 - дек. 1989)
    • Ангел Димитров, първи заместник-председател на Държавния съвет (дек. 1989 - април 1990)
  • Заместник държавни глави:

Участия в изпълнителната власт[редактиране | edit source]

Правителството на Александър Стамболийски (1919 - 1923) е изцяло съставено от дейци на БЗНС.

Премиери и вицепремиери[редактиране | edit source]

Министър-председатели от БЗНС са:

В периодите 1944 - 1987 г. и 1990 - 1997 г. заместник-председатели на Министерския съвет (вицепремиери) от БЗНС са:

  • Александър Обов, заместник-председател на МС (1944-1947)
  • Георги Трайков (1947-1951), заместник-председател на МС и първи заместник-председател на МС (1951-1964)
  • Петър Танчев, заместник-председател на МС (1966-1971) и първи заместник-председател на МС (1971-1974)
  • Алекси Иванов, заместник-председател на МС и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС (1986-1987)
  • Виктор Вълков, заместник-председател на МС (дек. 1990 - ноем. 1991)
  • Светослав Шиваров, заместник-председател на МС (1995 - 1997)

Министри[редактиране | edit source]

  • Димитър Гичев, министър на земеделието и държавните имоти (1931-1934)
  • Никола Захариев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1934-1935), министър на търговията, промишлеността и труда (1942-1943)
  • Христо Попов, министър на земделието и държавните имоти (1944)
  • Асен Павлов, министър на земеделието и държавните имоти (1944-1945)
  • Никола Петков, министър без ресор (1944-1945)
  • Александър Оббов, министър на земеделието и държавните имоти (17 август - 29 септември 1945 и 31 март - 22 ноември 1946)
  • Михаил Геновски, министър на земеделието и държавните имоти (1945-1946)
  • Георги Трайков, министър на земеделието и държавните имоти (1946 - дек. 1947), министър на земеделието и горите (дек. 1947 - дек. 1948), министър на земеделието (дек. 1948 - ян. 1950)
  • Ради Найденов, министър на правосъдието (дек. 1947 - 1962)
  • Кирил Клисурски, министър на мините и подземните богатства (1948-1953)
  • Стоян Тончев, министър на комуналното стопанство и строителството (1953-1957), министър на комуналното стопанство, строителството и благоустройството (1957-1968)
  • Петър Танчев, министър на правосъдието (1962-1966)
  • Светла Даскалова, министър на правосъдието (1966-1990)
  • Хараламби Трайков, министър на информацията и съобщенията (1971-1973)
  • Янко Марков, министър на горите и опазването на природната среда (1971-1976), министър на горите и горската промишленост (1976-1986)
  • Георги Андреев, министър на информацията и съобщенията (1973-1976)
  • Пандо Ванчев, министър на съобщенията (1976-1986)
  • Радой Попиванов, министър на народното здраве (1977-1987), министър на народното здраве и социалните грижи (авг. 1987 - дек. 1988)
  • Алекси Иванов, министър на земеделието и горите (1986; авг. 1987 - дек. 1988)
  • Георги Менов, министър на земеделието и горите (дек. 1988 - февр. 1990)
  • Минчо Пейчев, министър на народното здраве и социалнте грижи (дек. 1988 - февр. 1990)
  • Виктор Вълков, министър на външните работи (дек. 1990 - ноем. 1991)
  • Васил Чичибаба, министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. 1995 - ян. 1996)
  • Светослав Шиваров, министър на земеделието и хранителната промишленост (ян. - февр. 1996)
  • Венцислав Върбанов, министър на земеделието, горите и аграрната реформа (1997 - дек. 1999), министър на земеделието и горите (дек. 1999 - 2001)

От различните БЗНС[редактиране | edit source]

При последното правителство[редактиране | edit source]

От 2005 Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ като съюзник на „Коалиция за България“ участва в управлението на оглавяваното от нея правителство. Неговият председател Спас Панчев е заместник-министър на отбраната, а началникът на кабинета на министъра на транспорта е заместник-председател и член на Постоянното присъствие на ЗС "А. Стамболийски".

Видни дейци[редактиране | edit source]

Организационна структура на БЗНС 1948-1989 г.[редактиране | edit source]

  • Членове: 120 хиляди души
  • Годишен брой проведени мероприятия: около 2330 заседания и конференции на централните и окръжните активи
  • Структура на членския състав: 90 хиляди души селски стопани от тях 30 икономисти, останалите агрономи, 5 хиляди души горски стопани, 10 хиляди работещи в областта на водите и природните ресурси, останалите 20 хиляди души имащи различни други професии- дейци на изкуството, лекари, учители и социални работници.

Източници[редактиране | edit source]