Радой Попиванов
Радой Попиванов | |
---|---|
български политик | |
Роден | |
Починал |
София, България |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Народен представител в: IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС |
Радой Петров Попиванов е български политик от БЗНС до 1989 г., министър на народното здраве и министър на народното здраве и социалните грижи през периода юли 1977 – декември 1988 г. Учен-биолог, академик. Публикувал е над 200 труда.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 9 август 1913 година в Плевен. От 1932 година е член на БЗНС. От 1942 започва работа като асистент във Висшия медицински институт в София, а впоследствие става доцент и професор и ръководи катедра по обща биология[1]. От 1975 г. е директор на Централната лаборатория по обща генетика при БАН, а от 1976 г. директор на Медико-биологичния институт при Медицинска академия. Член е на Президиума на НС на ОФ.[2]
Научните му интереси и разработки се отнасят към имунологията на репродукцията. В тази насока Р. Попиванов взема активно участие в много международни инициативи, в т.ч. е избран за член на Международния координационен комитет по имунология на репродукцията при Световната здравна организация.
Академик Радой Попиванов е министър на народното здраве (1977 – 1987 г.) в правителствата на Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов и министър на народното здраве и социалните грижи 19 август 1987 – 19 декември 1988 г. в правителството на Георги Атанасов, бивайки близък съратник и приятел с неговия първи заместник-министър академик Атанас Малеев – шурей на Тодор Живков като брат на съпругата му д-р Мара Малеева – Живкова. Член на ПП на БЗНС (1979 – 1989 г.).
Академик от 1974 г., Народен деятел на науката – 1980 г., Герой на социалистическия труд – 1983 г. Награден е с орден „13 века България“. На 23 май 2005 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен.
След промените на 10 ноември 1989 г. е подложен на критики от новата власт, правени са опити през 1991 г. от Главна прокуратура да бъде обвиенен по делото за т. нар. Чернобилска авария 1986 г., по което са обвиняеми бившия заместник-председател на Министерския съвет и председател на правителствената комисия за стихийните бедствия и аварии Григор Стоичков и заместник-министъра на Попиванов проф. Любомир Шиндаров.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
|
- Министри на здравеопазването на България
- Български политици (1945 – 1989)
- Членове на ПП на БЗНС
- Членове на Президиума на НС на ОФ
- Академици на БАН
- Български биолози
- Имунолози
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Стара планина“
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „13 века България“
- Родени в Плевен
- Починали в София
- Народни деятели на науката