Кирил Игнатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирил Игнатов
български политик
Роден
Починал
Политика
Депутат IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Кирил Георгиев Игнатов е политик от Българската комунистическа партия и общественик – министър на народното здраве и социалните грижи, председател на БЧК, народен лекар.

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Войнишка партизанска бригада "Георги Димитров". Народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Игнатов е роден на 10 януари 1913 г. в с. Приселци. В периода 1933 – 1939 година учи медицина в София. От 1933 г. е член на РМС. През 1937 година става член на БРП (к). След това до 1938 г. като технически сътрудник на ЦК на БКП е отговорен за експедицията на в. „Работническо дело“. От 1939 до 1943 година работи като участъков лекар.

Участва в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. През 1944 година е политкомисар на Войнишка партизанска бригада "Георги Димитров", за което е осъден задочно на смърт по ЗЗД. След 9 септември 1944 г. влиза в щаба на Първа българска армия. Участва във войната срещу Германия.

Между 1945 и 1949 г. работи на различни длъжности в Министерството на отбраната, включително ръководител на военното контраразузнаване и разузнаване. През 1951 година е арестуван и до 1952 прекарва в следствения арест на МВР (реабилитиран е през 1990 година). Асистент в Катедра „Оперативна хирургия“ (1953 – 1959).

В периода 1962 – 1966 е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Член на ЦК на БКП (1966 – 1990). Министър на народното здраве и социалните грижи (1962 – 1968), министър на народното здраве (1968 – 1971). [1]. Народен представител от 4-то до 9-то народно събрание (1962 – 1990). Член е на Президиума на НС на ОФ.[2] Награждаван с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“.

Председател на Българския червен кръст (7 февруари 1967 – 20 декември 1991).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 289, ISBN 954-528-790-X
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 252