Петър Бояджиев (министър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Бояджиев.
Петър Бояджиев
български лекар и политик
Petar Boyadzhiev.jpg
Роден
21 ноември 1938 г. (83 г.)
Медицина
Работил вВисш медицински институт във Варна
Трета градска болница

Петър Димитров Бояджиев е български лекар и политик, министър на здравеопазването през 1997 – 1999 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е роден на 21 ноември 1938 година в София, България.[1] Дедите му са българи от Македония – по бащина линия е внук на фармацевта Петър Бояджиев и на учителката в Солунската българска гимназия Люба Кулева, по майчина е от кукушките родове Станишеви, Тенчови и Бичеви.

Завършва Висшия медицински институт в София и през 1962 – 1967 г. е лекар в Сандански. Придобива две клинични специалности: педиатрия и детска онкохематология. Работи в Катедрата по педиатрия на ВМИ София и във ВМИ Варна. От 1987 г. е завеждащ клиника в Трета градска болница в София.[1] Доцент, кандидат на медицинските науки.

След промените през 1989 г. д-р Бояджиев влиза в политиката: член е на Националния съвет и на Централното бюро на Демократическата партия. По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски става първи зам.-министър на здравеопазването, а в правителството на Иван Костов оглавява министерството до края на 1999 г.[1] През неговия мандат се поставят основите на мащабна реформа на здравеопазването. Взема дейно участие и в пенсионната реформа като първи председател на Държавната агенция за осигурителен надзор (2000 – 2002 г.).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Димитър Бояджи
(около 1848 – ?)
 
Екатерина
(около 1851 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Бояджиев
(около 1881 – ?)
 
Люба Кулева
(1886 – 1971)
 
Петър Бояджиев
(1886 – 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лиляна Данилчева
(1917 - 1987)
 
Димитър Бояджиев
(1913 - 2007)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Бояджиев
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 66 – 67.