Медицински университет - Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медицински университет
„Проф. д-р Параскев Стоянов“
Варна
Prosperitas vestra finis nostra
MUV Logо wiki BG 300.png
MUV banner wiki BG.png
Девиз Вашият успех е нашата цел!
Основаване 1 октомври 1961
Вид Държавен
Ректор проф. д-р Красимир Иванов, дмн
Студенти 4500 [към 2015]
Местоположение Варна, България
Уебсайт www.mu-varna.bg

Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов във Варна (МУ-Варна) е българско държавно висше училище за подготовка на специалисти в областта на медицината и здравеопазването за придобиване на образователно-квалификационни степени „магистър“, „бакалавър“ и „професионален бакалавър“ и има статут на юридическо лице с предмет на дейност: подготовка на кадри и професионална квалификация; подготовка на докторанти; следдипломно обучение на висши медицински и немедицински кадри; провеждане на лечебно-диагностична, профилактична, консултативна, рехабилитационна и експертна дейност в университетските болници; научноизследователска и научноприложна дейност; международно сътрудничество в областта на образованието и науката; административна, социална, спортна, издателска, информационна и др. дейности.

МУ-Варна е първият университет в България, въвел през 2008 г. EFQM® модел за Business Excellence на Европейската фондация за управление на качеството. Дипломите, издавани от университета, са признати във всички страни на Европейския съюз.

МУ-Варна се ползва с академична автономия.[1]

Съдържание

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Основан[2] като Висш медицински институт с Указ №414 от 12.11.1960 г. на Президиума на НС на НРБ и Заповед №208 от 19.01.1961 г. на МЗ. За рождена дата се счита 1 октомври 1961 г. – първият учебен ден на първата учебна година в първото висше учебно заведение по медицина в Североизточна България. Това е третият медицински ВУЗ в България.

През първите 10 години се развиват всички катедри и основни клиники. Създава се база за учебно-възпитателната и научноизследователската работа. Главно внимание се обръща на непрекъснатото подобряване на практическото обучение. С разрастването на института се организира строителството на нови болнични сгради както за целите на обучението, така и за нуждите на здравеопазването в Североизточна България. През 70-те години на 20 век са построени новата Хирургична клиника и Клиниката по кожни болести. През 80-те са построени Акушеро-гинекологична болница, Психиатрична болница (най-голямата на Балканския полуостров), Очна болница, Терапевтичната болница (настоящата Университетска болница „Св. Марина“ - Варна).

През 1995 г. с Решение на Народното събрание Висшият медицински институт – Варна е преименуван в Медицински университет – Варна. През 2002 г. университетът приема за свое име името на своя патрон проф. д-р Параскев Стоянов. Университетските аудитории се именуват на значими преподаватели от МУ-Варна.

Медицински университет – Варна е сред първите членове на Черноморската университетска мрежа. През 2004 г. в Маастрихт (Холандия) университетът е одобрен за пълноправен член на Асоциацията на европейските университети. През 2002 г. МУ-Варна получава „Международна златна и сребърна награда за качество 2002“ в Мексико сити. От 2006 г. лекарите абсолвенти получават европейско приложение към дипломите си, валидно за реализацията им в страните членки на ЕС.

От началото на 21 век с отварянето на нови факултети и специалности, високотехнологични лаборатории, изследователски центрове, създаването на повече условия за научен обмен, работа по проекти, активно международно сътрудничество, научна периодика, засилено присъствие в уеб пространството и работа в новата дигитална среда, създаване на университетска телевизия[3] МУ-Варна разширява образователния си обхват и доразвива академичния си потенциал [4].

Мисия, ценности, визия[редактиране | редактиране на кода]

Мисия [5][редактиране | редактиране на кода]

Да отговори на обществените потребности от висококвалифицирани медицински и управленски кадри в здравеопазването и социалната сфера в съответствие с националните стратегии за развитие на образованието и здравеопазването и международните стандарти. Да развива фундаменталната и приложната изследователска дейност, иновации и нови технологии, както и да подобрява здравето на нацията в партньорство с останалите звена в здравната система.

Ценности[редактиране | редактиране на кода]

Осигуряване на стабилна среда за обучение, практика и живот на студентите. Гарантиране на научен и преподавателски потенциал. Достъпност и равнопоставеност. Възможности за развитие. Уважение на академичните традиции.

Визия[редактиране | редактиране на кода]

Да бъде национално признат лидер в академичното обучение и научните изследвания, имащи съществен принос за подобряване здравето на нацията, технологичния прогрес и качеството на живот.

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Герб [5][редактиране | редактиране на кода]

Представлява стилизирано изображение на разтворена книга в храма на знанието с център медицинската емблема – тояга с увита около нея змия.

Знаме[редактиране | редактиране на кода]

Изработено е от бяла коприна и сърма. В съответствие с хералдическата традиция на белия фон са извезани в синьо емблемата и името на институцията: Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Знамето се съхранява в заседателната зала на Ректората.

Жезъл на ректора[редактиране | редактиране на кода]

Увенчан е с две напречно пресечени сфери и змия в центъра, което символизира медицинското знание. Произходът му е свързан с древния символ на медицината – тояга с обвита около нея змия, а също и със старинните предания за мъдростта и всезнанието на змията. Върхът на жезъла завършва с топка от нефрит – камък на вечността, силата и познанието, които са изконни ценности за медицината.

Ректорска огърлица[редактиране | редактиране на кода]

Има кръгла форма, която символизира безкрайността на научното познание. Целият медальон е изработен от бронз. В центъра на медальона е гравиран гербът на университета: разтворена книга в храма на знанието с център медицинската емблема – тояга с увита около нея змия. Основата на медальона е изработена от син камък, който символизира човешките идеали.

Ректорска тога[редактиране | редактиране на кода]

Ректорската тога е червена с черен кант.

Деканска огърлица[редактиране | редактиране на кода]

На деканската огърлица е изобразен гербът на университета.

Деканска тога[редактиране | редактиране на кода]

Деканската тога е тъмносиня с червен кант.

Символите се носят по време на университетски празници, тържествени шествия, тържествени заседания на Академичния съвет.

Официални университетски празници[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия, присъждани от МУ-Варна[редактиране | редактиране на кода]

С решение на Академичния съвет на МУ-Варна за постигнати високи резултати в преподавателската и научноизследователската дейност, както и за дългогодишна успешна работа в състава на университета се присъждат следните отличия:[5]

Почетно звание „Doctor Honoris Causa“ на Медицински университет – Варна: За изключителни заслуги за развитието на университета и здравеопазването на България.

Академични отличия: Почетна звезда със синя лента. Почетен знак със синя лента.

Почетна грамота: Златен Хипократ – връчва се от ректора за висок успех на абсолвент на университета.

Почетни отличия: Почетен плакет. Почетен знак. Плакет „SIGNUM LAUDIS“ (за принос в научноизследователската дейност и академично развитие на преподаватели от МУ-Варна и други университети в Република България).

Патрон[редактиране | редактиране на кода]

 Паметникът на Параскев Стоянов в двора на Медицински университет – Варна
Паметникът на Параскев Стоянов в двора на МУ-Варна

Медицински университет – Варна носи името на проф. д-р Параскев Стоянов,  известен с пионерската си и просветителска роля не само в българската медицина и наука.[6][7] Той създава първата българска хирургична школа, въвежда обучението по анатомия в България, изнася първа лекция по медицина в България (1918), разкрива в района на Варна единствения на Балканския полуостров Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза. Той е първият в страната, който прави рентгенови снимки, извършва сложна операция на наранено сърце и е първият български алпиец[8] (1895, връх Гран Комбен, Швейцария). В световен мащаб проф. Стоянов е признат като един от създателите на таласотерапията (лечение с морска вода) и хелиотерапията (лечение със слънце). Автор на научни и популярни публикации, както и мемоарна литература.[9]

Doctor Honoris Causa на МУ-Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. д-р Рудолф Шпайх (11 юни 2014)[10]
  • Проф. Ханс-Петер Марти (26 юни 2013)
  • Проф. д-р Даниел Кандинас (12 октомври 2009)
  • Проф. д-р Апостол Стратиев (3 май 2009)
  • Проф. Юкио Ямори (26 юни 2008)
  • Проф. Маркус Швайгер (28 септември 2007)
  • Aкад. Валери Запорожан (16 юни 2007)
  • Проф. Михаел Байер (6 април 2006)
  • Проф. Герхард Крейчи (28 октомврри 2005)
  • Проф. Джордж Аноианакис (26 май 2003)
  • Проф. Емануел Миларас (26 май 2003)
  • Д-р Андреас Кнаублахт (25 ноември 2002)
  • Д-р Петер Саладин (23 септември 2002)
  • Проф. Шаул Масри (20 юни 2002)
  • Д-р Теодор Кан (14 юни 2001)
  • Проф. д-р Карл Юрген Волф (21 май 2001)
  • Проф. д-р Гуидо Биленгиери (8 май 2001)
  • Проф. д-р Йоханес Лохер (13 ноември 1999)
  • Проф. д-р Луиджи Алое (8 ноември 1999)
  • Проф. д-р Натале Гаспаре Де Санто (19 октомври 1999)
  • Проф. д-р Боян Христофоров (3 декември 1998)
  • Проф. д-р Айхан Каъзъл (6 юли 1998)
  • Проф. д-р Ахилеас Туркантонис (30 април 1998)
  • Проф. д-р Ванко Ванков (18 септември 1997)

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

  • Проф. д-р Красимир Иванов, дмн (19.03.2012 – ) [11]
  • Проф. д-р Анелия Клисарова, дмн (8.03.2004 – 19.03.2012)
  • Проф. д-р Темелко Темелков, дмн (30.11.1999 – 6.03.2004)
  • Проф. д-р Димитър Камбуров, дмн (26.11.1990 – 29.11.1999)
  • Доц. д-р Георги Маринов, дм (27.04.1987 – 26.11.1990)
  • Проф. д-р Ванко Ванков, дмн (20.06.1983 – 27.04.1987)
  • Проф. д-р Гарабед Капрелян, дм (1.05.1977 – 20.06.1983)
  • Проф. д-р Райчо Койнов, дмн (11.06.1973 – 1.05.1977)
  • Проф. д-р Владимир Иванов, дмн (1.07.1966 – 11.06.1973)
  • Проф. д-р Здравка Кемилева, дмн (1.04.1963 – 1.07.1966)
  • Проф. д-р Герго Митов, дм (1.07.1962 – 1.04.1963)
  • Проф. д-р Радан Раданов, дм (19.01.1961 – 1.07.1962)

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по медицина[редактиране | редактиране на кода]

Основно звено в структурата на университета, което обединява 20 катедри и 18 учебно-научни сектора. В него се подготвят кадри с висше образование по медицина, придобиващи образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „магистър-лекар“, обучават се докторанти и се провежда следдипломно обучение по широк кръг специалности. Обучението е само редовно и се осъществява по учебен план, разработен на базата на държавните изисквания за специалността. Курсът на обучение е 6 години.

Факултет по дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

Основан на 15 март 2006 г. и обединява 7 катедри. Тук се подготвят кадри с висше образование по дентална медицина, специализанти и докторанти по основните дентални специалности. От 2008 г. факултетът разполага с нова, оборудвана за целите на теоретичното и практическото обучение на студентите сграда. През 2009 г. към факултета отваря врати академичен център по имплантология. Обучението на студентите е само редовно и се осъществява в три степени (6 години).

Факултет по фармация[редактиране | редактиране на кода]

Създаден на 16 октомври 2008 г. и обединява 8 катедри. Във факултета, който към 2016 г. е единствен за Източна България, се подготвят студенти по фармация, както и специализанти и докторанти по основните фармацевтични дисциплини. Обучението на студентите е само редовно, с продължителност 5 години и включен 6-месечен преддипломен стаж. Стартира през 2009 г. с 46 студенти, а след акредитация (2013 г. за 5 години)[12] от Националната агенция за оценяване и акредитация специалността „Фармация" в МУ-Варна увеличава капацитета от 250 на 350 студенти. От есента на 2015 г. факултетът разполага с новопостроена високотехнологична сграда, отговаряща на съвременните изисквания за качествено обучение в областта на фармацията.

Факултет по обществено здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Създаден на 20 юни 2001 г. и обединява 6 катедри. Подготвя кадри с висше образование по специалностите здравен мениджмънт, обществено здравеопазване, управление на здравните грижи, медицинска сестра, акушерка, фармацевтичен мениджмънт и рехабилитация, морелечение, уелнес и СПА. Провежда докторантури по 10 акредитирани специалности, следдипломно обучение под формата на курсове за непрекъснато обучение, както и индивидуални курсове за следдипломна квалификация в това число и електронно базирани. Член на Асоциацията на училищата по обществено здравеопазване в Европейския регион (ASPHER) и на мрежата „Обществено здравеопазване в Югоизточна Европа" (PH-SEE), както и член на Националната мрежа по глобално здраве.

Медицински колеж[редактиране | редактиране на кода]

Медицинският колеж е структурата с най-стара история и традиции. Създаден през 1942 г. като Училище за милосърдни сестри, от 1944 до 1997 г. учебното заведение претърпява редица трансформации: Институт за медицински сестри, Училище за акушерки, Обединено медицинско училище, Полувисш медицински институт. От 1997 г. е част и основно звено в структурата на МУ-Варна. Осъществява подготовка на професионални бакалаври по специалностите помощник-фармацевт, медицински лаборант, рентгенов лаборант, зъботехник, инспектор обществено здраве, рехабилитатор, социални дейности, медицински козметик, медицински оптик, както и обучение с цел продължаване на квалификацията на придобилите медицинско и немедицинско образование. Медицинският колеж разполага със съвременна сграда, предоставяща всички условия за провеждане на учебна и изследователска дейност.

Филиали[редактиране | редактиране на кода]

Филиал Сливен[редактиране | редактиране на кода]

Разкрит с решение на Народното събрание от 30 януари 2013 г. Осъществява обучение по специалностите „медицинска сестра" и „акушерка". Редовна форма на обучение. Образователно-квалификационната степен „бакалавър", срокът на обучение е 4 години, като последната е преддипломен стаж. Лекционната част на обучението е електронно базирана. Студентите имат възможността да слушат лекциите на своите преподаватели в реално време, благодарение на онлайн видеоконферентна връзка с университета във Варна.Обучението в клинични условия се провежда в базите на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" и МБАЛ „Хаджи Димитър" – гр. Сливен.

Филиал Шумен[редактиране | редактиране на кода]

Разкрит с решение на Народното събрание от 21.07.2015 г. Осъществява обучение на студенти по специалностите „медицинска сестра" и „акушерка". Обучението е редовно и се провежда за период от 4 години. Завършилите филиала придобиват образователно-квалификационна степен „бакалавър". Обучението се провежда в сградата, разположена в двора на МБАЛ Шумен.

Филиал Велико Търново[редактиране | редактиране на кода]

Разкрит с решение на Народното събрание[13] от 14.07.2015 г. Обучават се студенти по специалностите „медицинска сестра" и „акушерка", образователно-квалификационна степен „бакалавър". Обучението е редовно и се провежда за период от 4 години. Обучението стартира от учебната 2015/2016 година и се провежда в сградата на Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велико Търново.

Департамент по чуждоезиково обучение, комуникации и спорт[редактиране | редактиране на кода]

Департаментът по чуждоезиково обучение, комуникации и спорт (ДЧОКС) е наследник на Катедрата по чужди езици, основана през 1962 г. Той осигурява езиковото обучение по медицински латински, български, английски, немски и френски език на студентите от четирите факултета и колежа. Департаментът води и подготвителен едногодишен курс по български и английски език на чуждестранните студенти. Всяка учебна година в тези едногодишни курсове се подготвят над 60 чужденци за следване в различни медицински специалности. От 1998 г. ДЧОКС организира и провежда традиционно на всеки три години международни теоретико-практични научни конференции по приложна лингвистика в България с фокус върху научните изследвания в областта на чуждия език и научно-професионално развитие, професионална реализация и бизнес чрез чужд език. [14]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Органи за управление на Медицински университет – Варна са: Общо събрание, Академичен съвет, Ректор. В Общото събрание участват всички хабилитирани преподаватели, представители на нехабилитираните преподаватели, на студентите и докторантите и на административния персонал. Академичният съвет се състои от 25 до 45 души и включва представители на академичния състав, представители на докторантите, студентите и служителите. Хабилитираните лица са не по-малко от 70% от състава, а представителите на студентите и докторантите – 15%. За ректор и заместник-ректори се избират хабилитирани лица, отговарящи на условията, заложени в Правилника [1] на МУ-Варна, а към ректора действа оперативно-съвещателният орган – Ректорски съвет. Като органи на взаимодействие и контрол в МУ-Варна функционират още Контролен съвет, Съвет на настоятелите и Централна комисия по управление на качеството.

Научноизследователски центрове[редактиране | редактиране на кода]

Академичната клинична изследователска организация (ACRO)[редактиране | редактиране на кода]

ACRO е първата академична изследователска организация в България. Тя сътрудничи тясно с УМБАЛ „Св. Марина" – Варна и управлява цялостния изследователски процес на МУ-Варна. Обхваща проекти от клиничната медицина и от общественото здравеопазване и е със специален фокус върху храненето, трансплантациите, лекарствената и други видове терапия. Приоритетни са дейностите, свързани с редките болести, невропсихиатрията, детските болести и онкологията.

Център за транслационна медицина и клетъчна терапия[редактиране | редактиране на кода]

В центъра се използват иновативни диагностични методи и методи за проследяване на онкохематологични заболявания, с което се прави сериозна стъпка към персонализираната медицина в България. Центърът се помещава в шест основни зали на територията на УМБАЛ „СВ. Марина“ и разполага с две взаимно свързани лаборатории – научна и клинична, в които се извършват научни изследвания и клинична дейност върху автоложен материал от стволови клетки. Има отделно помещение за замразяване на ценните клетки в т.нар. ламинарни боксове, които осигуряват стерилна среда в течен азот.

Докторантско училище[редактиране | редактиране на кода]

Дейността му е насочена към развитието и разширяването на научния и изследователски потенциал на университета чрез обучения за придобиването на специфични умения и компетенции, подпомагащи академичното развитие. Негова цел е популяризирането на съвременни и високотехнологични научни методи и подпомагане на връзката между науката и бизнеса, както и обратен трансфер на ресурси към изследователските лаборатории и екипи на МУ-Варна. Целевата група на училището включва: докторанти, постдокторанти, млади учени и студенти. Към него се организират и курсове за повишаване на професионалната квалификация на преподавателите в МУ-Варна.

Вивариум[редактиране | редактиране на кода]

Вивариумът е създаден да обезпечава нуждите на МУ-Варна от лабораторни животни за научна и учебна дейност – лабораторни мишки, плъхове, морски свинчета, зайци и жаби. Във вивариума се провеждат и фундаментални научни изследвания в експериментални модели по различни теми и научни проекти. Вивариумът функционира съгласно изискванията на държавните закони, наредби и правилниците[15] за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и доставката им.

Специалности и прием[редактиране | редактиране на кода]

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

Към 2016 г. във факултетите по медицина, дентална медицина, фармация, обществено здравеопазване на МУ-Варна и в Медицинския колеж се изучават следните специалности: Медицина, Дентална медицина, Фармация, Медицинска сестра, Акушерка, Здравен мениджмънт, Управление на здравните грижи, Обществено здравеопазване, Медицински лаборант, Рентгенов лаборант, Помощник-фармацевт, Зъботехник, Инспектор по обществено здраве, Рехабилитатор, Медицински козметик, Медицински оптик, Фармацевтичен мениджмънт, Рехабилитация, морелечение, уелнес и СПА, Опазване и контрол на общественото здраве, Обществено здравеопазване и здравен мениджмънт – на руски език.

Във филиалите в Сливен, Шумен и Велико Търново: Медицинска сестра, Акушерка.

Англоезичното обучение е по специалностите: Медицина, Дентална медицина, Обществено здравеопазване.

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Към 2016 г. за прием в МУ-Варна се провеждат предварителни и редовни изпити – както във Варна, така и изнесени в Сливен, Велико Търново, Шумен, Германия, Австрия, Великобритания, Испания.

За специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ се полагат изпити по биология и химия. За специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Медицински лаборант“, „Помощник-фармацевт“, „Инспектор по обществено здраве“, „Рехабилитатор“, „Рентгенов лаборант“ и „Медицински козметик“ се държи изпит тест по биология. За специалността „Зъботехник“ се държи изпит по моделиране. За останалите специалности се кандидатства чрез конкурс по документи, есе и др.

В кандидатстудентската си кампания МУ-Варна провежда подготвителни курсове и кандидатстудентски консултации: разширени и кратки интензивни подготвителни курсове по биология, химия, моделиране; изнесени подготвителни курсове в други градове в България и страни от ЕС. Въведена е електронна форма за запитвания, както и онлайн подаване на кандидатстудентски документи и класиране на кандидатите от всички специалности. Функционират специализирани сайтове за кандидатстудентската кампания – на български, английски и немски език. Организират се „Дни на отворени врати“ за български и за чуждестранни кандидат-студенти. Взема се участие в кандидатстудентски борси и международни изложения за набиране на чуждестранни студенти след предварителен анализ на обхвата и перспективите за МУ-Варна.

Център за професионално обучение[редактиране | редактиране на кода]

Открит през 2013 г. с Лицензия №2012121016[16], издадена на 11.12.2012 г. от председателя на Националната агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет, за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация. Предлага обучение по професиите: Здравен асистент, Болногледач, Асистент на лекар по дентална медицина.

Следдипломно обучение (СДО)[редактиране | редактиране на кода]

Към 2016 г. СДО, съвместно с базите за практическо обучение, осъществява специализации по 100 различни специалности (от възможните 136): за лекари – 70 различни специалности; за дентални лекари – 8 специалности; за магистър-фармацевти – 4 специалности; за медицински сестри и акушерки – 6 специалности; за лица с немедицинско висше образование – 12 различни специалности. Организира и контролира специализациите, които се провеждат в базите за практическо обучение, разположени в Североизточна и Югоизточна България. Болниците, с които университетът работи, към 2016 г. са 44. Осъществява програми за професионална квалификация за придобиване на определена правоспособност за лекари.

Докторантски програми[редактиране | редактиране на кода]

Към 2016 г. МУ-Варна предлага обучение в 54 акредитирани докторски програми в следните осем професионални направления: 1) Медицина; 2) Дентална медицина; 3) Химически науки; 4) Биологически науки; 5) Психология; 6) Администрация и управление; 7) Фармация; 8) Обществено здраве.[17]

Студенти[редактиране | редактиране на кода]

Студентски профил[редактиране | редактиране на кода]

Към ноември 2015 г. в МУ-Варна се обучават над 4500 студенти, от които 3400 български граждани и 1100 чужденци от около 40 различни страни, като повече от 900 от тях се обучават в англоезичните програми на специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“. Студентите се обучават: в 26 различни специалности – 987 дисциплини; 80 курса (в т.ч. 12 курса англоезично и 1 курс рускоезично обучение). Най-големият брой студенти са от Германия (най-голяма общност, над 40% от всички чуждестранни студенти), Великобритания, Гърция, Кипър, Швеция, Испания, Турция, САЩ, Норвегия, Португалия, Ирландия, Австрия, Албания, Македония, Украйна, Финландия, Дания, Сърбия, Италия, Франция, Полша, Белгия, Швейцария, Холандия, Израел, Иран, Йемен, Египет, Кувейт, Бразилия, Япония, Тунис, Доминиканска република, Индия, Русия, Казахстан, Люксембург, Бутан, Азербайджан, Сирия, Нигерия.

Център по електронно и дистанционно обучение[редактиране | редактиране на кода]

Организира, координира и подпомага създаването, използването и управлението от страна на преподавателите на платформа за електронни учебни ресурси. Центърът оказва помощ на преподаватели и студенти под формата на обучения, информационни материали и консултации.

Център за кариерно развитие[редактиране | редактиране на кода]

Центърът е създаден през 2006 г. През юни 2007 г. става част от мрежата на университетските кариерни центрове в България. Основните дейности на центъра са информационна и консултантска дейност и осъществяване на връзка на студентите и младите специалисти с работодателите. Целеви групи са студенти, абсолвенти и възпитаници на МУ-Варна с установена професионална реализация в страната и чужбина.

Модерно преподаване[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г. МУ-Варна въвежда платформа за допълващо електронно обучение на студентите от всички специалности. В личния си профил студентът получава интерактивни учебни помагала, упражнения, видеолекции, 3D атласи, тестове и др. Проверява текущите си оценки. През 2014 г. се въвежда и технология за текущо оценяване степента на усвояване на преподавания учебен материал, подпомагаща интерактивния модел на обучение. Студентите от МУ-Варна имат възможността да изучават анатомията на човека посредством интерактивни методи и 3D технологии. Виртуалната микроскопия им позволява да наблюдават микроскопски препарати с максимално качество на изображението. През 2015 г. са въведени симулациите в клиничните медицински дисциплини.

Учебни бази[редактиране | редактиране на кода]

МУ-Варна разполага с учебни бази за обучение на студенти, докторанти и лекари-специализанти в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, МБАЛ „Св. Анна“, Специализираната болница по акушерство и гинекология за активно лечение „Проф. д-р Д. Стаматов“ – Варна,  Специализираната болница по очни болести за активно лечение – Варна, Факултет по дентална медицина, Факултет по фармация, РЗИ (Регионална здравна инспекция) и Медицински колеж – Варна. Университетската болница „Св. Марина“ – Варна разполага с няколко аули за практически и теоретични занимания. Студентите ползват електронна библиотека – част от дигитализираната и централизирана библиотечна система на университета. Болницата разполага с високоспециализирана апаратура и най-съвременно оборудване, включващо гама-камера, ядрено-магнитен резонанс, PET CT с циклотрон, CT Dual-Source.

Международно сътрудничество, програми и проекти[редактиране | редактиране на кода]

МУ-Варна поддържа партньорства с над 80 университета и образователни институции от 40 страни на 5 континента. Партньорствата се основават на двустранни споразумения за академично сътрудничество в областта на обучението и научноизследователската работа. Осъществяват се  съвместни проекти с водещи университети и университетски болници в Германия, Австрия, Белгия, Италия, Холандия, Швейцария и почти всички страни членки на Европейския съюз и Европейското образователно пространство. Извън ЕС се поддържат партньорства с образователни институции в Русия (Москва, Санкт Петербург, Пенза, Курск) и Украйна (Богомолския университет в Киев и Университета по фармация в Харков). Провежда се и интензивен практически обмен с университетите и университетските болници в Турция (Одрин) и Израел (Хайфа, Йерусалим и Тел Авив). От 2010 г. в клиничните бази на МУ-Варна се осъществява студентски обмен за летни практики с Първи московски държавен медицински университет „И. М. Сеченов“ и Северозападния държавен медицински университет „И. И. Мечников“  в Санкт Петербург.  Отдел „Международно сътрудничество“ организира и преподавателски мобилности. Сред гост-лекторите са преподаватели от университетите в Сегед, Харков, Виена, Загреб, Силезия. Международният обмен обхваща и клинични стажове, докторантски програми (Университет „Овидиус“, Констанца, Румъния) и специализации.

От 2001 г. до 2007 г. МУ-Варна организира обмен на студенти и преподаватели по програма „Сократ-Еразъм“. През 2007 г. получава разширена университетска харта „Еразъм“ и реализира студентски и преподавателски мобилности  по програма „Учене през целия живот“ за периода 2007 – 2013 година. От декември 2013 г. е удостоен с университетска харта за работа по новата програма „Еразъм+“ през програмен период 2014 – 2020. МУ-Варна има сключени двустранни споразумения по програма „Еразъм+“ с 32 университета от 15 европейски страни.[18]

Международен отдел организира престижни международни събития и научни форуми като Международния семинар по антитероризъм,  Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми и др.

МУ-Варна е член на Европейската асоциация на университетите (EUA) и на Черноморската университетска мрежа (BSUN), партнира с Регионалния офис на Световната здравна организация (WHO Regional office Europe) в Европа и Здравната мрежа на страните от Югоизточна Европа (SEEHN).

Активно се работи по международни проекти и програми.[19]

Някои от мащабните съвместни проекти са в областта на кардиологията и кардиохирургията (Аугсбург, Германия; Пенза, Русия), хирургията (Хановер, Германия; Питсбърг, САЩ), детската онкохематология (Бон), изследванията на ракови заболявания (Хайделберг), дерматологията (Москва) и трансплантациите (Германия, Израел).

Библиотека[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеката на МУ-Варна е създадена през 1961 г. През 1972 г. се сформира справочно-информационен отдел, който по-късно прераства в  Бюро за научна информация. През 1995 г. библиотеката е основно реконструирана. Създава се филиал на библиотеката в УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна, към 2015 г. електронна читалня има и във Факултета по дентална медицина. От 1997 г. се абонират първите пълнотекстови електронни online бази данни:  Medline, ProQuest Medical Library, UpToDate и HINARI. След защитен проект за финансиране по договор с болница Инзелшпитал, Берн, през 2003 г. е доставена многофункционална копирна машина за активизиране на виртуалната услуга „Доставка на документи по електронен път“ и абонамент за Cochrane Library. Поддържа се абонамент за научни бази данни като Web of Knowledge, ScienceDirect, Scopus, SciVerse и InCites и др. Предоставят се както резюмета, така и пълни текстове на релевантните статии и раздели от книги.

Библиотеката притежава около 160 000 тома книги и периодични издания. Фонд на библиотека е и колекцията от около 500 стари книги по медицина, фармакология и дентална медицина, отпечатани в периода между 1830 – 1950 г. Електронен каталог[20] се изгражда и поддържа от 1995 г. От 2012 г. извън централната библиотека функционира автомат за самостоятелно връщане на заета литература.

Издателство[редактиране | редактиране на кода]

Основни функции на университетското издателство са подготовката и издаването на книжната научна продукция на университета (учебници, учебни помагала и монографии, справочници и ръководства, автореферати и дисертации, сборници, издания и печатни материали за научната дейност). Обслужва печатните и издателски нужди на учебния процес, кандидатстудентските кампании, административната дейност, университетските и студентските кампании, университетските центрове и звена. Издателството разполага със собствена печатна база за цифров и офсетов печат и две книжарници. Работи с издателства и книжарници от цялата страна. Поддържа няколко сайта: онлайн платформа за публикуване на научни статии с пълнотекстов архив на научната периодика; каталог на книжната продукция; електронна (онлайн) книжарница. Електронната книжарница изпълнява поръчки както за България, така и за чужбина.

Научна периодика на МУ-Варна[редактиране | редактиране на кода]

Научни списания на университета на английски език:

  • Scripta Scientifica Medica (списва се от 1962 г.). Първото официално научно периодично издание на Медицински университет – Варна. За научни статии в областта на медицината.
  • Scripta Scientifica Pharmaceutica (от 2014). За научни статии в областта на фармацията.
  • Scripta Scientifica Medicinae Dentalis (от 2015). За научни статии в областта на денталната медицина.
  • Scripta Scientifica Salutis Publicae (от 2015). За научни статии в областта на общественото здравеопазване.

Всички списания[21] са с отворен достъп за автори от цял свят. От 2014 г. автори от страната и чужбина могат да подават статии чрез онлайн платформа за публикуване. Статиите получават DOI номер.

Научна списания на университета на български език:

  • Варненски  медицински форум[22] (от 2012 г.). За научни статии в областта на медицината, денталната медицина, фармацията и общественото здравеопазване. Отворен достъп за автори от цял свят.

Информационни бюлетини:

  • Инфоакадемика“ (от 2001)
  • Студентски живот“.[23]

Телевизия MU-Vi.tv[редактиране | редактиране на кода]

MU-Vi.tv[24] е образователна телевизия на МУ-Варна със специализиран програмен профил медицина и здравеопазване в две основни направления – образователна програма за специалисти от областта на медицината, денталната медицина, фармацията и общественото здраве, и образователна здравна програма за широка аудитория. Програмната стратегия включва лекции от български и чужди специалисти, заснети операции, манипулации, рехабилитационни дейности и др. Образователната програма е на всички нива на медицинското образование – кандидат-студенти, медицински колежи, студенти, специализанти и докторанти по медицина, практикуващи лекари и среден медицински персонал.

Телевизията е с национален обхват и се излъчва както чрез кабелна, така и чрез спътникова мрежа. MU-Vi.tv е регистрирана от Съвета за електронни медии (СЕМ)[3] с начална дата на разпространение 1 март 2015 г.

Студентски живот[редактиране | редактиране на кода]

Студентски съвет[редактиране | редактиране на кода]

Съветът е орган за защита на общите интереси на обучаващите се в МУ-Варна, представляващ студентите и докторантите в Общото събрание на университета. Мандатът на студентите и докторантите в Общото събрание и в Студентския съвет е две години с право да бъдат преизбирани за още един мандат. Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на университета. Главната мисия на Съвета е да бъде посредник между студентите и ръководството. Студентският съвет на МУ-Варна издава периодично свой собствен университетски вестник, преведен на английски език. Дейността на Съвета се финансира от университета, средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.[25]

Студентска активност[редактиране | редактиране на кода]

В МУ-Варна от и за студентите се организират информационни здравни кампании, благотворителни акции, образователни форуми, чествания, инициативи „Световни дни на...“, както и социални, културни, спортни и др. събития, както и доброволчески акции[26]. Организират се традиционните „Вечери на талантите“, благотворителни акции като „Коледен базар“, „Мартенски базар“ и „Великденски базар“, ежегодното „Международно кулинарно парти“. Примери за студентска активност: събитието за деца по международния проект „Болница за плюшени мечета“, Бабинден, Международен ден на сестринството, „Малките неща имат голямо значение“ в подкрепа на хората с ревматични заболявания, Световен ден на оралното здраве, „Живей дълго, храни се здравословно“, „Дари кръв – спаси живот“, Превенция на рака на кожата, АНТИСПИН кампания и др.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Студентите на МУ-Варна ежегодно участват в традиционните спортни турнири „Варненска универсиада", „Купата на Ректора", „Летен университет" и „Зимна универсиада" – съревновават се в различни дисциплини помежду си и с колеги от други университета от града и страната. Физическото възпитание е задължителна форма на обучение за студентите от началните курсове на всички специалности. Организират се зимни и летни спортни лагери и турнири. Сред най-значимите постижения на спортната катедра е участието на четирима студенти-медици в Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико и през 1980 г. в Москва.[27] Към 2015 г. състезателите и отборите на университета провеждат тренировки под наставничеството на професионални треньори.

Университетски медико-дентален център[редактиране | редактиране на кода]

Открит към Факултета по дентална медицина на МУ-Варна на 6 ноември 2014 г., първи подобен университетски център в България.[28][29] Базиран в сградата на Факултета по дентална медицина, Центърът включва няколко сектора: сектор за еднодневна хирургия с операционни зали, манипулационна зала и леглова база за следоперативно наблюдение на пациенти в рамките на 24 часа; сектор за високоспециализирана дейност; сектор за общопрактикуващи зъболекари; сектор за образна диагностика с конично-лъчев томограф и спешен кабинет. В Центъра студентите на МУ-Варна имат възможност на живо да наблюдават операции. Записаните материали от операционните и микроскопите се използват за целите на обучението.[30]

Университетски център по източна медицина[редактиране | редактиране на кода]

Открит към МУ-Варна на 18 май 2015 г.[31] В Центъра се съчетават традиционната китайска и европейска медицина. Дейността му е свързана с лечение чрез методи на източната медицина след предварително прецизно поставена диагноза с най-съвременни средства. Прилаганите в Центъра методи могат да бъдат както съпътстващи провеждащото се в момента лечение, така и прилагани след вече проведено такова. В Центъра се предлагат следните методи и терапии: чжен-цзю терапия, су-джок терапия, китайски масаж – точков масаж и меридианен масаж, вербални релаксиращи техники, хомеопатия, фитотерапия.

Музей по история на медицината[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 1869 г. като първата благотворителна болница в България, днес музеят е под административното ръководство на Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Експозицията показва развитието на медицината от древността до Възраждането и след Освобождението на България. Събрани са палеоантропологични колекции, медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава. Антропологичната колекция обхваща периода от V хил. пр. Хр. до края на XIV в. сл. Хр. Показани са антични бронзови и железни медицински инструменти, монети с изображения на здравеносните божества – Асклепий, Хигия, Телесфор и др., лечебни средства и практики, използвани от народните лечители, документи и предмети от епохата на Възраждането. Особено атрактивни са аптеката и зъболекарският кабинет, датиращи от края на XIX и началото на XX век. Музеят разполага със специализирана библиотека от над 4 000 тома стара медицинска литература. Той е място и за конференции, срещи, тържества, изложби.[32]

Адреси на университета[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректорат[33][34]. - 9002 Варна, ул. „Марин Дринов“ №55 (Факултет по медицина, Факултет по обществено здравеопазване)
  • Факултет по дентална медицина. - 9000 Варна, бул. „Цар Освободител“ №84
  • Факултет по фармация. - 9000 Варна, бул. „Цар Освободител“ №84
  • Медицински колеж. - 9000 Варна, бул. „Цар Освободител“ №84
  • Филиали:

8800 Сливен, ул. „Ген. Столетов" №30.

5000 Велико Търново, ул. „Михаил Кефалов" №2

9700 Шумен, ул. „Васил Априлов" №63

  • Общежития (Варна):

БЛОК 3 – ул. „Брегалница" №1

БЛОК 35 – ул. „Петър Райчев" №35

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Статусът на университета е според неговия Правилник за дейността на Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна. Страницата с правилниците на сайта на МУ-Варна // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-03
  2. 50 години Медицински университет `Проф. д-р Параскев Стоянов`- Варна = 50th Anniversary Medical University `Prof. Dr. Paraskev Stoyanov` – Varna . – Варна : Мед. унив. Проф. д-р П. Стоянов, [2012]. – 48 с. : с цв. ил., портр. ; 24 x 25 см. библиографски запис от ел. каталог на РБ „Пенчо Славейков“ – Варна; онлайн версия на книгата // mu-varna.bg. Посетени 2015-11-03]
  3. а б Лиценз на Съвета за електронни медии (СЕМ) за Mu-Vi.Tv на МУ-Варна // cem.bg. Посетен 2015-11-03
  4. Статия с таблица и анализ от сайта на университета // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-03
  5. а б в г Информацията е спрямо Правилник за дейността на Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна [препратка към правилници на университета // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-03
  6. Бойчев, Бойчо и Салватор Израел. Параскев Стоянов. София, Медицина и физкултура, 1971 (Пловдив : Д. Благоев)
  7. Проф. Параскев Стоянов 1871 – 1940 / Състав. Димитър Ставрев, Искра Капинчева ; Под ред. на Анелия Клисарова, Невяна Фесчиева. Варна : Мед. унив. Проф. д-р Параскев Стоянов, 2008 ([Варна] : Р.И.С.) библиографски запис от ел. каталог на РБ „Пенчо Славейков“ – Варна; посетен 2015-11-03]
  8. Бешев, Сандю. Преди 100 години 24-годишен български студент [Параскев Стоянов] се изкачи на Гран Комбен / Сандю Бешев. В: Ехо. – ISSN 0205 – 0943. – XXXVII, 11 (24 май 1995), с. 4 – 5.
  9. Филм на Mu-Vi.Tv, посветен на проф. д-р Параскев Стоянов // youtube.com. Посетен 2015-11-04
  10. Списък на удостоените български и чуждестранни граждани с почетното звание „Доктор Хонорис Кауза“ на МУ-Варна (информация за тях, снимки) // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-03
  11. Таблица с повече информация за ректорите на МУ-Варна // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  12. Справка за акредитацията // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  13. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 53 от 14 юли 2015 // blog.apis.bg. Посетен 2015-11-04
  14. За структурата на университета // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  15. Списък на нормативните уредби и процедури // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-06
  16. Справка в регистъра на центровете за професионално обучение в сайта на Правителството на Република България // navet.government.bg. Посетен 2015-11-04
  17. Подробна информация за всяко едно направление // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  18. Повече информация за Еразъм в МУ-Варна // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  19. Информация за проекти и програми на МУ-Варна // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  20. Електронен каталог на библиотеката. Посетен 2015-11-04
  21. Препратки към списанията: Scripta Scientifica Medica, Scripta Scientifica Pharmaceutica, Scripta Scientifica Medicinae Dentalis, Scripta Scientifica Salutis Publicae // mu-varna.bg. Посетени 2015-11-04
  22. Архив на „Варненски медицински форум“ // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  23. PDF архив на бюлетините // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  24. Сайтът на университетската телевизия // mu-varna.bg. Посетен 2015-11-04
  25. Официалната страница във фейсбук на Студентски съвет // facebook.com. Посетен 2015-11-04
  26. Студенти от МУ-Варна – доброволци при наводнението в кв. Аспарухово, Варна, от юни 2014 // moreto.net. Посетен 2015-11-04
  27. 1968: Мария Николова и Юлиян Русев (плуване), Райна Атанасова (гимнастика). 1980: Бинко Колев (800 м) // 50 години Медицински университет `Проф. д-р Параскев Стоянов`- Варна. Варна: МУ-Варна, 2012, с. 311.
  28. Анонс за изграждането // bnr.bg. Посетен 2015-11-06
  29. Новина след откриването // vesti.bg. Посетен 2015-11-05
  30. Фейсбук страница на центъра // facebook.com. Посетен 2015-11-05
  31. Първи в България – новина // dnevnik.bg. Посетен 2015-11-05
  32. Повече за музея // varnainfo.bg. Посетен 2015-11-05
  33. Актуални към декември 2015 г.
  34. Виртуална разходка из МУ-Варна // live.tourdash.com. Посетен 2015-11-05

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]