Красимир Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Иванов
български хирург и онколог

Роден
10 март 1960
Националност Флаг на България България

Красимир Димитров Иванов е български хирург и онколог, професор, доктор на медицинските науки, ректор на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна (от 2012), изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна (до 2010).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 март 1960 г. в гр. Варна. Завършва Медицински университет – Варна[1] – Варна).

Придобива специалност по хирургия и по онкология, магистърска степен по „Стопанско управление“ и има научни степени „Доктор“ и „Доктор на медицинските науки“[2]. През 2002 г. се хабилитира като доцент, а през 2009 г. – като професор към Катедра по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение; ръководител на катедрата до избирането му за ректор.

От 2001 г. до 2010 г. заема длъжността изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, а след 2010 г. е председател на Борда на директорите[3]. Национален консултант по хирургия (2012)[4].

Проф. д-р Кр. Иванов е 12-ият ректор на Медицински университет – Варна (първи мандат от 19.03.2012, втори мандат от 14.03.2016[5]), като през мандата му се създават нови филиали[6] и университетска инфраструктура[7], както и институционални звена и центрове на МУ-Варна[8].

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на висцералната хирургия, преподавател по коремна хирургия, практикуващ хирург-онколог, експерт в диагностиката на ректалния карцином, специалист по здравен мениджмънт. Основните му интереси са свързани с доброкачествените и злокачествените заболявания на гастроинтестиналния тракт (онкологична хирургия), лапароскопската хирургия, телемедицината и телехирургията. През 1996 г. работи върху нов подход в диагностиката на ректалния карцином – триизмерна оценка на ендоректалната ехография посредством новосъздаден софтуер, по-късно внедрен в ехографските станции[9][10].

Преподавателската му дейност обхваща обучение на студенти, медицински сестри и специализанти, а под научното му ръководство докторанти защитават дисертации и хабилитации и развиват бъдещата си професионална реализация. Владее английски и руски език. Автор на над 350 научни публикации[11], автор и редактор на учебници и ръководства по хирургия[12]. Главен редактор на специализираните медицински списания „Scripta Scientifica Medica“[13] и „Варненски медицински форум“[14], член на редакционните колегии на списание „Хирургия“ (София), „World Journal of Gastrointestinal Surgery“ и редактор на „Biomedical Reviews“[15].

Членство в организации и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Член на: IASGO (International Associtation of Surgeons, Gastroenterologist, and Oncologist) – Международна организация на хирурзи, гастроентеролози и онколози; ISUCRS – Международна организация на университетските преподаватели по колоректална хирургия; Българско хирургично дружество; Български лекарски съюз; Съюз на учените в България.
  • Отличаван с: почетен член на Немското хирургическо дружество в Мюнхен заради постиженията си в колоректалната и миниинвазивната хирургия, както и за активна научна дейност и заслуги в изграждането и развитието на медицинската школа във МУ-Варна и обучението на стотици немски студенти (2019)[16]; почетен гражданин на гр. Сливен за принос в развитието на общината (2017)[17]; „Наградата на Шумен“ в категория „Личност на годината“ за увеличаване на академичните структури в града (2017)[18], статуетка „Лесес Кепра“ „За уникален принос в университетското образование по здравни грижи“ от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) (2017)[19], почетен златен знак „За заслуги към Варна", 2015 (развитие на науката и медицината)[20]; награда „Варна“, 2006 (с екип медици от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна)[21] и 2010 (разкриване на отделение за трансплантации от жив донор)[22]; награда на Българското хирургическо дружество за активна дейност, 2008; почетен знак „Български лекар"; почетна златна значка за особени заслуги в развитието на миниинвазивната хирургия; награда „Мениджър на годината", в-к „Форум Медикус".

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 55 години Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна: Минало, настояще, бъдеще, МУ-Варна, 2016, 143 с.
  2. Дисертационни трудове – (Посетен 2017-07-10)
  3. Структура на УМБАЛ „Св. Марина“ – ръководство (Посетен 2017-07-10)
  4. Списък на МЗ с националните консултанти към 2016 г. – (Посетен 2017-07-10)
  5. Статия – (Посетен 2017-07-10)
  6. Филиал Сливен (2013) – новина; Филиал Шумен (2015) – репортаж; Филиал Велико Търново (2015) – новина (Посетен 2017-07-10)
  7. Новата сграда на Факултета по фармация, откриване 2015 – новина – (Посетен 2017-07-10)
  8. Новина за първия у нас Университетски медико-дентален център; репортаж за първия в Източна България Център по транслационна медицина и клетъчна терапия в УМБАЛ „Св. Марина“; първата у нас университетска телевизия, лицензирана от СЕМ. През 2014 бе възстановен Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми, МУ-Варна съвместно с БЧК и Община Варна–(Посетен 2017-07-10)
  9. Иванов, Красимир Димитров. Към диагностиката и хирургичното лечение на ректалния карцином. Дисертация. Варна, ВМИ, 1996. 115 с.
  10. ResearchGate – (Посетен 2017-07-10)
  11. Актуално към 2017 г.
  12. Иванов, Красимир и др. Съдова ехография. Ред. Красимир Иванов, Веселин Петров. Варна, Университетско издателство МУ-Варна, 2015. 182 с. (Посетен 2018-09-26)
  13. Архив на най-старото англоезично научно списание на МУ-Варна (от 1962) – (Посетен 2017-07-10)
  14. Архив ВМФ – (Посетен 2017-07-10)
  15. Архив BMR – (Посетен 2017-07-10)
  16. Новина и репортаж - (Посетен 2019-04-10)
  17. По време на церемония по завършването на първите абсолвенти във Филиал Сливен на МУ-Варна – новина. - (Посетен 2017-01-25)
  18. Репортаж – (Посетен 2017-07-10)
  19. Новина – (Посетен 2017-06-07)
  20. Новина – (Посетен 2017-07-10)
  21. Репортаж – (Посетен 2017-07-10)
  22. Носители на награда Варна 1972 – 2010 / Състав. Полина Стоева. – Варна: Славена, 2010. – 68 с.; 23 см.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]