Параскев Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Параскев Стоянов
Български лекар и общественик
Портретна снимка на Параскев Стоянов
Портретна снимка на Параскев Стоянов

Роден
Починал
14 ноември 1941 г. (70 г.)
Медицина
Титла професор
Семейство
Деца Аркади Стоянов
Параскев Стоянов в Общомедия

Параскев Иванчов Стоянов е български лекар, професор, анархист, общественик, основоположник на хирургията и морелечението в здравното дело на България. Занимавал се е активно с краеведска дейност в Ловеч, Плевен, Варна. Счита се за един от „бащите“ на българския и румънския анархизъм. Той е първият професор по хирургическа пропедевтика в първия Медицински факултет в София и автор на първите учебници по хирургия, създал своя хирургична школа. Отличен организатор, ръководил е отделения и болници в Ловеч, Русе, Плевен и Варна, създава санаториуми, ръководи хирургична клиника. Запален турист и алпинист, един от първите любители фотографи, творец, експериментатор и новатор за времето си. Владеел е 10 езика.[1]

Родители, ученически години[редактиране | редактиране на кода]

Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния, в семейството на българския търговец Иванчо Стоянов (1844 – 1917) и немкинята Габриела фон Валтер (1843 – 1930).[2] Баща му се е отличавал със силно родолюбие, подпомагал Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов, лежал е в Русенския затвор, той закупува оръжие и билети на Ботевите четници за пътуването с „Радецки“. След Освобождението от 1882 до 1894 е депутат в народното събрание, избран е отново и през 1901 г. Майка му е немкиня по народност, родена в Пресниц (Чехия) или Галац (според друг източник). Двамата са имали 16 деца, 8 от които останали живи: Параскев, Николай, Мария, Вена, Димитър, Александър, Елена и Екатерина.[3][4]

От 1878 до 1889 г. учи в букурещкия лицейСв. Сава“. Овладява френски език (той ще говори 10 езика). В гимназията той възприема социалистически идеи, а след това преминава към анархизма, след като прочита памфлета на Пьотър Кропоткин – „Към младите“. Стоянов основава читалищни клубове в гимназията, в които учениците изучават социализъм и анархизъм, и започва да разпространява анархизма сред работниците в Румъния, поради което е считан за „бащата“ на анархизма в страната и ще фигурира цял живот в списъците[5] на международните анархисти. Той превежда на румънски множество памфлети на Ерико Малатеста, сред които „За гласоподавателите“, „Между селяни“ и „Анархия“.

Студентски години[редактиране | редактиране на кода]

През 1890 специализира медицина в Париж, където участва в интернационална конференция на студентите. Той участва и в издаването на „Libertarian Manifesto“ заедно с италианския либертарианец социалист Франческо Саверио Мерлино, за което е арестуван. Освободен след няколко месеца (осъден от френски съд задочно на 2 години затвор и 3000 франка глоба), той се мести в Италия, след което учи два семестър в Женева, Швейцария, където се среща с едни от водещите теоретици на анархисткото движение – П. Кропоткин и Елизе Реклю.

В периода 1891 – 1894 учи в Букурещкия медицински факултет, където развива своя интерес към хирургията.

Тренира алпинизъм в Салев, близо до Женева. На 1 август 1895 изкачва връх Гран Комбен, Швейцария (4318 м) с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил четирихилядник, за което е поздравен от Алеко Константинов и е смятан за един от пионерите на българския алпинизъм. Написва първото „Практическо ръководство по туризма“ през 1929 г.[6]

Завършва медицина във Вюрцбург, Германия (юли 1895). Защитава докторската си теза „Uber carcinoma cordis“ („Върху сърдечния карцином“) и полага Хипократовата клетва.[7]

Лекар[редактиране | редактиране на кода]

Стоянов като военен лекар на самолет през Първата световна война

Започва работа през 1895 г. в Ловеч като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Жени се за рускинята Нина Лейн (1870 – 1927). От брака си има 2 деца, родени в Ловеч: Аркадий (1896) и Лидия (1901). (Аркадий Стоянов е известен професор в Софийската политехника.) От 1897 г. специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. От 1900 г. се завръща пак в Ловеч и е старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница. От 1902 г. е старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница.

В периода 1905 – 1910 е старши лекар и управител на Мариинската болница, Варна. Преустройва и модернизира болницата и болничното лечение, инсталиран е първият рентгенов апарат, прави и първата операция на наранено сърце. Във Варна създава и е управител на първия морски санаториум – летния санаториум за скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Прилага лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Въвежда първи в България таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение), пише за Балчишката Тузла, за Поморийското езеро.[8][9]

През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапия в Рим.

Стоянов като военен лекар на фронта, източник ДА „Архиви“
На фронта, източник ДА „Архиви“

През 1910 г., след конфликт с царица Елеонора поради разногласие относно управлението на варненската болница и построяването на новата сграда на детския санаториум, отказва да бъде преместен отново в Плевен и напуска Санитарното ведомство, като започва работа като учител-лекар във Варненската държавна мъжка гимназия, където преподава антропология и се грижи за хигиената и здравето на учениците, организира туристически екскурзии. Рапортите за санитарното състояние на гимназията, които пише, са доказателство за висока ерудиция, компетентност и новаторски идеи. Наред с това работи като хирург в частната лечебница на докторите Теодоров и Фарашев. 

През 1911 г. е на конгреса на южнославянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология, на френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913 г.) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 2/4 етапна болница при трета армия. В Текир Гьол, Северна Добруджа, създава през 1916 г. първия войнишки морски санаториум, в който прилага морелечение, слънцелечение и калолечение.

Професор[редактиране | редактиране на кода]

На 10 април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София. Параскев Стоянов е един от двамата, които заемат мястото на преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. Неговата преподавателска работа обаче започва с преподаване на анатомия, тъй като назначеният професор отказва да заеме мястото. Встъпителната му лекция по хирургия, четена на 19 октомври 1920 г., е озаглавена „Принос към историята на българската хирургия“ и на нея присъства целият преподавателски състав на медицинския факултет. Лекциите му са онагледени с много картини, нарисувани от художници под негово ръководство (самият той е рисувал добре, илюстрациите му от лекциите му по анатомия са били негови).

В края на 1921 г. публикува статията „Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов“ с резултати от аутопсията, за което лично е помолен от дългогодишния си приятел и кореспондент проф. Иван Шишманов.[10]

За да улесни студентите, той издава през 1922 г. своя първи учебник „Обща хирургия“, а през следващите години ръководства по оперативна медицина и по специална хирургия. Упражненията си води до леглото на болния под формата на беседа със студентите. Качествата, които го правят любим преподавател, са неговата голяма хуманност, демократичност и прогресивност. Полага големи грижи не само за обучението на студентите, но и за своите сътрудници и асистенти. Най-добрите изпраща на специализация в чужбина при световноизвестни учени. Така той създава Българската хирургична школа, която дава кадри за различните области на хирургията.

Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и 2 години е негов председател (1934 – 1936).

Въпреки заслугите си през 20-годишната си академична кариера не е посочван за декан или ректор нито веднъж.[11]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на работното място на Стоянов, източник ДА „Архиви“

През 1900 – 1901 провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“ (1901). Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков“. Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч“. Участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.

В Плевен продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество.[12]

Във Варна урежда създаването и откриването на варненския Аквариум и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза. Проучва историята на Варна и Варненско, оставя ценни бележки за миналото на града, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил и др.[8]

През 1906 г. пише труда „Хигиената на туриста“. Рефератът му „Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее“, за който черпи вдъхновение от налична инсталация на австро-унгарския град Фиуме (Риека) е издаден през 1908 г. и е пример за новаторско мислене, надскочило времето си с повече от век. Джобните му бележници са „малки енциклопедии: нарисувани скици от тавани с резби в стари къщи, рецепти за сапун... и разни други полезни сведения“. Някои от тези скици използва за интериора на къщата си във Варна.

През 1938 Хирургическото дружество в чест на 20-годишната му професорска дейност и 43-годишната му лекарска практика издава юбилейна книга. Той казва на своите асистенти: „Моля ви, не вдигайте шум около моята скромна личност...“[13]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Професор доктор Параскев Стоянов е патрон на Медицински университет – Варна (от 2002), на Многопрофилната болница за активно лечение – Ловеч, на Санаториума за костно-ставна туберкулоза – Варна. Неговото име носят улици в Поморие и Варна. Почетен гражданин на Ловеч от 2014 г. (посмъртно).

Носител е на български, румънски и германски ордени и награди, сред които орден „Св. Александър“, орден „За гражданска заслуга“, германски орден „Железен кръст" и румънски орден ”За културни заслуги“.

Книги, статии, научни съобщения[редактиране | редактиране на кода]

Из книгите[14]

  • Uber Carcinoma Cordis. Dissertation. Wurzburg, 1895.Напредъкът на съвременната хирургия. Ловеч, 1900.
  • Градът Ловеч като център на БЦРК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков. Ловеч, 1901, 86 с.
  • Войводата Тодор Кирков Ловчалията (Картини на българското въстание). Ловеч, 1902, 56 с.
  • Калолечението в България и Балчишката Тузла. Варна, 1906.
  • Хигиена на туриста. София, Изд. на Соф. тур. д-во, 1906.
  • Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее. Варна, 1908, 31 с., 2 ил.
  • Живеницата (скрофулозна туберкулоза) и нейното лечение. София, 1921.
  • Обща хирургия. Унив. библ. №19. София, 1922. 368 с.
  • Ръководство по оперативна медицина. Унив. библ. №48. София, 1925. 684 с., 439 фиг.
  • Морелечение. Лечебни свойства на морето. Методи на лечението. Четиво „Наука и живот“ №25. София, 1926.
  • Ръководство по специална медицина. Унив. библ. №55. София, 1926. 486 с., 375 фиг.
  • Практическо ръководство по туризма (за туристи, скаути, спортисти). София, 1929, 335 с.
  • Хирургическа диагностика, семиотика и симптоматология. София, Книгоизд. Факел, 1930. 1050 с., 165 фиг.
  • Din istoria vechei scoalei de medicin din Bucresti. Spitolul, 1930.
  • Обща хирургия. Собств. изд. София, 1935. 483 с., 188 фиг.

Из статиите

  • Une classification originale des fistules de l'anus // La Presse medicale. Paris, 1898.
  • Какво може и какво трябва да се направи против охтиката в България // Мед. напредък, 1900, кн. 5.
  • Румъни и гърци // Вечерна поща, IV, 777, 16.IX.1903.
  • Из патилата на един посетител лекар на баните Вършец // Летописи на ЛС в Б-я, III, 3 – 4, 1905, с. 138 – 144.
  • Варненският морски санаториум // Съвременна хигиена, III, 7, 1909, с. 235 – 239.
  • Санитарно-хигиенично състояние на Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ през уч. год. 1910/11 // Год. на Варн. държ. мъжка гимн., уч. 1910 – 11, с. 35 – 55. Варна, 1911.
  • Сръбкинята и българката през Балканските войни // Свободно мнение, II, №46, 1914.
  • La chirurgie intramediastinal posterieur // Revue de chirurgie. Paris, 1916.
  • Окопна или хъшовска баня // Военни известия, XXVII, 157, 13.VII.1918.
  • Юридически патила на един лекар свободолюбец // Право, V, 3, 25.Х.1919, с. 37 – 41.
  • Доклад до Медицинския факултет за научната ми командировка – от април до октомври 1920 // Год. на СУ, Мед. ф-т, I, 1920/21, с. 246 – 293.
  • Принос към историята на българската хирургия. Встъпителна лекция // Год. на СУ, Мед. ф-т, I, 1920/21, с. 33 – 64.
  • Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов // Помен за Иван Вазов. Съст. Ст. Чилингиров. София, Държ. издание, 1922, с. 502 – 508.
  • Медико-хирургически импровизации, упростотворена техника и практични съвети // Мед. списание, VII, 10, 1923, с. 433 – 442.
  • Анхиалското езеро и неговата лечебна кал // Год. СУ, Мед. ф-т, II, 1923/24, с. 1 – 13.
  • Лечебните растения // Мед. списание, VIII, кн. 9, 1924, с. 391 – 410.
  • Варненският държавен морски санаториум // Изв. на Дир. на нар. здр., кн. 5 и 6, май и юни 1926.
  • Калолечение в България // Природа, 10, 1927.
  • Йоаким Транен, запасен полковник // Лет. на БЛС, XXV, 9 – 10, 1927, с. 395.
  • Лечебни свойства на морето // Телеграфо-пощенско дело, 1929.
  • Варна – светлият бисер на Черното море // Възраждане, I, бр. 5, 7.VIII.1929.
  • За румъно-българските отношения // Лекар, IV, 5 – 6, 1931, с. 67.
  • Международният конгрес по физиотерапия в Лиеж // Изв. на Балн. д-во, I, 3 – 4, 1931/32, с. 4 – 10.
  • Les tresors therapeutiques de la mer // La cure marine, 1, 1932.
  • Fangotherapie marine // La cure marine, 2, 1933.
  • L'effort thalassotherapeutique en Bulgarie // La cure marine, 1, 1934.
  • Санитарна история на Ловеч // Ескулап, I, 1934, бр. 5, 6, 7.
  • Приносът на България за развитието на морелечението // Курортно дело, III, 3, 1934, с. 3.

Из научните съобщения

  • Несколько случаев разрыва матки. Сообщ. на конгресе русских гинекологов. Петербург, 1903.
  • Един случай от myositis ossificans progressiva generalisata. Съобщение на конгреса на южнославянските хирурзи. Белград, 1911.
  • La physiotherapie en Bulgarie, specialment la thalassotherapie. Congres international de physiotherapie. Liege, 1930.
  • Ехинококоза в България. Съобщение във Всеславянския медицински конгрес. София, октомври 1936.
  • Археологически медицински находки из България. Съобщение в Международния конгрес по история на медицината. Загреб, Белград, 1938.

Из преводите

  • Каниц, Феликс. Градът Ловеч от основаването му до освобождението. Прев. от немски ез. Ловеч, 1902, 24 с.
  • Richet, Charles. Войните и мирът. Прев. от фр. ез. Варна, 1906, 180 с.
  • Brickner W, Moschowitz E, Hays H. 700 хирургически правила за опознаване и лечение на болестите. 700 surgical suggestions. Прев. от немски ез. София, 1923, 64 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • [Бойчев] Бойчев, Бойчо и др. Параскев Стоянов / Бойчо Бойчев, Салватор Израел. – София: Медицина и физкултура, 1971. – 148 с.: с ил.; 20 см. – (Биографии и трудове на бележити медици)
  • [Ставрев] Проф. Параскев Стоянов (1871 – 1940) / Ред. Анелия Клисарова, Невена Фесчиева; Съст. Димитър Ставрев, Искра Капинчева. – Варна: МУ-Варна, 2008. – 143 с.: ил.; 23 см.
  • Стоянов, Параскев. Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и родно място на поборника Тодор С. Кирков. Предг. Иван Лалев. В. Търново, ИК „Витал“, 2001, с. 3 – 8.
  • Бешев, Сандю, з.м.с. 80 години от първото алпийско изкачване // в-к Поглед, 14 август 1975.
  • Еврев, Илия. Какво Ловеч дължи на доктор Парашкев Стоянов. Юбилеен сборник за ВЦРК в Ловеч 1970 г. Статията е с мото цитат от предсмъртното завещание на П. Стоянов: „Името Ловеч е записано в сърдцето ми“.
  • Стоянова, Тодорка. Многото лица на хирурга – проф. д-р Параскев Стоянов
  • Музей за история на медицината

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фактите са изложени според двете книги за П. Стоянов: 1) Бойчев, Бойчо и др. Параскев Стоянов. София, Медицина и физкултура, 1971.148 с.: с ил. (Биографии и трудове на бележити медици); 2) Проф. Параскев Стоянов (1871 – 1940). Съст. Димитър Ставрев, Искра Капинчева. Варна, МУ-Варна, 2008. 143 с.: ил.
  2. ЦДА, Ф. 1001К
  3. Бойчев, с. 7 – 13.
  4. Ставрев, с. 5 – 10.
  5. През 1894, като студент последна година, се готви експулсирането му от Румъния, П. Стоянов решава да се дипломира в Германия и заминава. [Бойчев, с. 23] През 1905 като управител на варненската болница е командирован в Русия, но на слизане от кораба в Одеса е арестуван и обвинен във връзки с международното анархическо движение. [Бойчев, с. 40]
  6. Ставрев, с. 84. Глава „От Гран Комбен до морското равнище с туристическата кауза в сърцето – приносът на проф. д-р Параскев Иванов Стоянов за развитието на туризма в България и град Варна“ от Л. Милков.
  7. Бойчев, с. 25.
  8. а б Ставрев, с. 11 – 18. Глава „Варненският период от живота и дейността на проф. д-р Параскев Стоянов“
  9. Бойчев, с. 36 – 41.
  10. Ставрев, с. 62 – 69. Глава „Проф. д-р Параскев Стоянов и смъртта на Иван Вазов“ от Д. Радойнова и Д. Паскалев.
  11. Бойчев, с. 90. Глава „Спомени и мисли за проф. П. Стоянов“ от акад. проф. д-р А. Хаджиолов.
  12. Бойчев, с. 34 – 35.
  13. Бойчев, с. 59.
  14. Бойчев, с. 130 – 135. Ставрев, с.105 – 109.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния