Тодор Кирков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Кирков
български националреволюционер
Todor Kirkov.jpg
Роден
Починал
24 юни 1876 г. (28 г.)
Ловеч, Османска империя

НационалностFlag of Bulgaria.svg България

Тодор Стоянов Кирков (Войводата) е български националреволюционер. Участник в Априлското въстание (1876).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Кирков е роден на 28 октомври 1847 г. в Ловеч.[1] Родната му къща е в махала „Долния край“, разположена зад ловешкия храм „Света Богородица“. Най-голямото от шестте деца на Стоян Конов и Кена Драсова. Учи в „Долнокрайското училище“ в старинния квартал „Вароша“ при учителите Янко Христов и Никола Ковачев. Работи като шивач и кафеджия.

Включва се в национал-революционната борба под влияние на своя роднина по майчина линия Иван Драсов. Емигрира във Влашко през 1875 г. Тук се среща с Христо Ботев, Филип Тотю и Панайот Хитов. Поддържа кореспонденция с Иван Драсов.

Участва в последните заседания на Гюргевския комитет. Избран е за помощник-апостол на Стефан Стамболов в 1-ви Търновски революционен окръг заедно с Христо Караминков, Георги Измирлиев, Христо Иванов-Големия и Иван Семерджиев. След среща с Христо Ботев и Иван Хаджидимитров получава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално река Дунав и се завръща в България заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев.

Участва в подготовката на Априлското въстание (1876). На 4 май 1876 г. е обявено въстанието в Трявна. Местният революционен комитет създава въоръжена „Трявненска чета“. За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На 9 май 1876 г. четата води еднодневно сражение при местността „Чукара“ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала Драгановци, Еленско.

Осъден е от Турски военно-полеви съд в Търново на смърт чрез обесване заедно с Цанко Дюстабанов и Стефан Пешев. По свидетелство на Захари Стоянов с твърдото си поведение учудил турската полиция. Присъдата е изпълнена на 24 юни 1876 г. в присъствието на множество граждани на централния площад „Табашки“ в Ловеч.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Тодор Кирков в Ловеч
Площад и паметник на Тодор Кирков в Ловеч

Погребан е в двора на ловешкия храм „Света Богородица“ на 25 юни 1876 г., привилегия, която се дава само на заслужили граждани.

През 1901 г. ловчанлии издигат негов паметник с бронзов барелеф на площада, където е била бесилката. В основите му са положени тленните останки на Тодор Кирков. Проекта и изпълнението е на скулптура Борис Шатц.[2]. Днес площадът носи неговото име. Няколко десетилетия на Тодор Кирков са именувани местният футболен отбор и колоездачното дружество. Патрон е на втората исторически създадена гимназия в Ловеч. Остава в съзнанието на ловешкото гражданство с прозвището Войводата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лалев И. Бележити ловчалии. Енциклопедичен справочник. Издателство „Витал“, Велико Търново, 2013, с 98.
  2. Лалев И. Бележити ловчалии. Енциклопедичен справочник. Издателство „Витал“, Велико Търново, 2013, с. 100.
  • Митев, Йоно, История на Априлското въстание 1876 г., т. I-II, Издателство на БАН, 1988
  • Стоянов, Параскев. Градът Ловеч. Ловеч, 1901
  • Лалев И. Бележити ловчалии. Енциклопедичен справочник. Издателство „Витал“, Велико Търново, 2013, с. 98 – 100.