Иван Драсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Драсов
български националреволюционер, общественик и държавник
Иван Драсов 
Роден: 19 март 1848 г.
Починал: 27 септември 1901 г. (53 г.)
Народен представител в:
I ВНС   II ОНС   

Иван Тодоров Драсов е български националреволюционер, общественик и държавник. Народен представител в I-то Велико народно събрание (1879). Кмет на Ловеч (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Драсов е роден на 19 март 1848 г. в Ловеч. Учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети апостоли“ в махала Дръстене. След неговото завършване се занимава с търговия. Сред ловешките граждани е известен с името Ваньо Терзията.

Национал-революционер[редактиране | редактиране на кода]

Участва активно в борбата за създаване на независима Българска църква. Деец на Ловчанското читалище „Наука“ и забележим самодеец в неговите театрални постановки.

Близък съратник и доверено лице на Васил Левски. В личния бележник на Левски е записан с името „Ваньо“. През 1869 г. в дома на Иван Драсов е свикано първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет, на което присъстват Иван Драсов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Иванчо Колев, Анастас Хитров, Христо Йовков, Тодор и Диме Драсови, Денчо Хашнов, Христо Цонев (Латинеца), Никола Сирков, Цвятко Павлов, Пано Бояджидраганов (Агопа), свещеноиконом Кръстьо Никифоров и др. Избран е за временен председател на комитета, а по-късно-за негов секретар. Член на Привременното правителство на ВРО. Революционния му псевдоним е „Афъз ефенди“, „Афъзаа“.

Иван Драсов напуска Ловеч след обира в хаджи Денчовата къща, предупреден от Али Чауш (август 1872).[1]. Отива да учи в Чехия, гимназиите в Писек и Прага. Тук провежда агитационна дейност между българските ученици. Едновременно е заподозрян от турските власти за участие в революционна дейност. След завършване на образованието си се установява в Букурещ (Румъния).

Участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) , проведено на 12 август 1875 г. в Букурещ по инициатива на Христо Ботев, Иван Драсов и Стефан Стамболов. Взема се решение за всеобщо въстание в България. Избрано и ново ръководство на БРЦК, в който влизат Христо Ботев, Иван Драсов, Христо Чобанов, Димитър Ценович и Драгой Шопов. Иван Драсов е секретар на комитета. Във връзка със Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876)развива широка дейност сред българската емиграция в Румъния. Близък приятел на Христо Ботев и Панайот Хитов. Поддържа голяма кореспонденция с революционните дейци. Сътрудничи и редактира вестник „Възраждане“. В едно от своите писма Ботев излива пред него горчивината си от бездействието на тамошната емиграция:

„Трябва ли да се говори, че вече не е време да стоиме със сгънати ръце и да чакаме да ни падне свободата от небето със зюмбюл? Не е ли нужно, изключително необходимо, да се сберем, колкото е възможно по-скоро, да се посъветваме, що да работим и как да работи, и да захванем да прилагаме на практика нашите решения? Това е, мислим ние, свята длъжност на сяка чиста българска душа – и кой е народен и добър, трябва да се покаже сега, в критическото положение на работите.“ [2]

След освобождението[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) се поставя в услуга на руското командване. След второто Освобождение на Ловеч е избран от ловешките граждани за пръв кмет на града (31 август 1877 – 30 юли 1878 г.) Полага основите на местната власт в сътрудничество с Временното руско управление.

Участва в избирането на първия български княз като народен представител от Ловеч в I-о Велико народно събрание. Народен представител от Тетевен във II-то обикновено народно събрание. Активен деец на Народно-либералната партия (стамболовисти). Секретар на Ловешкия окръжен съвет (1880 – 1881). Окръжен управител в Берковица (1881 – 1882), Севлиево (1882 – 1883), Свищов (1883 – 1884), Търново (1884 – 1888), Варна (1899 – 1901). Надзирател в Ловешката държавна болница (1895 – 1899).

Оставя личен фонд в Държавния архив, Варна (виж Ф. 690К). Неговото име носи улица в Ловеч, Варна, София и Пловдив. Днес родовата „Драсова къща“ в Ловеч е част от етнографския комплекс на Регионалния исторически музей в Ловеч.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Д.Панчовски, Последните дни на Васил Левски
  2. Писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, 07.07.1875, Христо Ботев, „Събрани съчинения в три тома“, под. ред. на Николай Жечев, изд. „Български писател“, София, 1976, код 15 9536172711 / 5506-23-77, т.3, с.224 – 225
  • Ловеч и Ловчанско, кн. 1 – 5, София, 1929 – 1934.
  • Иван Драсов в българското национално революционно движение (1871 – 1877), колектив, Издава Главното управление на архивите при Министерския съвет, Държавна агенция „Архиви“, София, 2007, с. 1 – 3, 224 (Опит за автобиография).