Марин Поплуканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марин Поплуканов
български революционер и политик
Марин Поплуканов 
Роден: 25 май 1845 г.
Починал: 13 май 1913 г. (67 г.)
Народен представител в:
УС   

Марин Поплуканов Лилов е български националреволюционер, деец на ВРО и БРЦК. Политик от Народнолибералната партия (стамболовисти). Народен представител в Учредителното събрание. Кмет на Ловеч.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Поплуканов е роден на 25 май 1845 г. в гр. Ловеч. Семейството на ловчанския свещеник Лукан Лилов. Марин е брат на Илия Луканов, Христо Луканов и Величка Хашнова. Завършва курса на първоначалното училище в родния си град. Учи в Търновското класно училище и едновременно изучава занаята кундурджииство.

Участие в национално-освободителната борба[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането в Ловеч се включва в борбата за българска църква. Противник е на Ловешкия митрополит Иларион Ловчански. Един от основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов председател. Член на Привременното правителство на ВРО. Деен сътрудник на Васил Левски. Негови прозвища са Каведжия, Марин Кафеджията, Марин Ханджи, Грую.

Арестуван е по делото на Димитър Общи на 28 октомври 1872 г. в Ловеч заедно със сестра си Величка Хашнова и Димитър Пъшков. Следствен и осъден на заточение по Софийското дело срещу ВРО. Престоява в турските затвори от 30 октомври 1872 г. до 6 юли 1876 г. С поръчителство на християнската община в Диарбекир е на облекчен режим по време на заточението. Успява да избяга със съдействието на местни кюрди заедно с Димитър Пъшков и Георги Минчев на 6 юли 1876 г. Установява се в Букурещ, Румъния.

В свободна България[редактиране | редактиране на кода]

Завръща се в Ловеч след второто му освобождение от руските войски (22 август 1878). Избран е за член на Ловешкото окръжно управление (1878). Участва в приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание като народен представител от Ловеч (1879).

През октомври 1878 г. се жени за търновката Савина Момчилова. От брака си има 4 деца: Лукан (1879), Мария (1881), Стефан (1883) и Иванка (1886).

Работи като финансов нагледник на Министерството на финансите в Ловеч (1885 – 1887). Ловешки окръжен управител (1890 – 1894). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти). Отказва предложението на Стефан Стамболов да се пресели в София и активно участва в управлението на град Ловеч: общински съветник (1877 – 1878), помощник-кмет (1884 – 1885) и кмет на Ловеч (1883 – 1884, 1887 – 1890). Като кмет на града допринася за построяване на окръжната палата, големия каменен мост, пътища, шосета, мостове, чешми и „Новото“ училище. Прочиства околностите от върлуващи след освобождението разбойнически банди.

След падането на Стефан Стамболов (1894) подава оставка като окръжен управител на Ловеч и се оттегля от политическия живот. Издържа семейството си с малка пенсия и дребно земеделие.

Съществува спорно мнение, че именно до Марин Поплуканов в Ловеч е адресирано критичното писмо на Левски след ареста на Димитър Общи. При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от обира в Арабаконак, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.[1][2]

Улица в Ловеч е наименувана „Марин Поплуканов“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. М. Измит ли е позорът над поп Кръстьо
  2. http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1825252
  • Каракостов Стефан, Левски в спомените на съвременниците си, София, 1973.
  • Известия на Регионален исторически музей – Ловеч, т. IV; Луканов Петър, Възрожденският деец поп Лукан Лилов и неговият род, В. Търново, 1999, с. 181 – 192, ISBN 1310 – 8700