Димитър Пъшков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Пъшков
български националреволюционер и държавен деец
Димитър Пъшков, Търново, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“
Димитър Пъшков, Търново, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Ловеч, България
Народен представител в:
УС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VII ОНС   XIII ОНС   

Димитър Пъшков е български националреволюционер и държавен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Пъшков е роден през 1840 г. в с. Сопот, Ловешко. Семейството е на свещеник. Учи последователно в родното си село, Троянския манастир, Ловеч при Манол Лазаров и Сопот, Карловско при Юрдан Ненов. Работи като учител в Тетевен (1859 – 1860), с. Сопот (1862 – 1863) и Ловеч (1864 – 1865).

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Напуска учителската професия и се ориентира към търговия. Участва в създаването на Ловешкото читалище „Наука“. По покана на Васил Левски е сред основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов деен член (1869 – 1872). Временен дописник на в. „Право“ (1873).

Във връзка с Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи, е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с Марин Поплуканов, поп Лукан Лилов и Величка Хашнова. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на попа. След очна ставка с Димитър Общи, последният казва, че не е този попът, а друг да търсят. Поп Лукан Лилов бива незабавно освободен, завръща се в Ловеч със заповед за освобождение и на Величка Хашнова. Същият ден арестуват поп Кръстьо Никифоров. Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в София. Осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Попуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873).

Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). До началото на Руско-турската война (1877 – 1878) живее в Букурещ. Включва се в подпомагането на Руската императорска армия.

Държавна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението се завръща в Ловеч. Тук е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Народен представител в Учредителното събрание (1879), Трето Велико народно събрание (1886 – 1887), Пето ОНС (1887 – 1889), Шесто ОНС (1890 – 1893), Седмо ОНС (1893) и Тринадесето ОНС (1903 – 1907). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти)[1].

Оставя ценни спомени и дневници. Улица в Ловеч е наименувана „Димитър Пъшков“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 230
  • Енциклопедия „Българска интелигенция“, С. 1988, с. 558 – 559.