Анелия Клисарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анелия Клисарова
Мандат
29 май 2013 – 6 август 2014
Назначена от 42 Народно събрание
Министър-председател
  2013-2014 Пламен Орешарски
Предшественик Николай Милошев
Наследник Румяна Коларова
Родена
13 декември 1961 г. (1961-12-13) (55 г.)
Полит. партия КП „Коалиция за България
Университет Проф. д-р Параскев Стоянов
Занятие професорполитик
Народен представител в:
XLII НС   
Портал  Портална икона   Политика

Проф. д-р Анелия Димитрова Клисарова, д.м.н. е български политик. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 42-то Народно събрание.[1] Член-кореспондент на Северноамериканската асоциация по радиология и член на Българската асоциация по радиология. Национален делегат е за България и член на борда на Европейската асоциация по нуклеарна медицина. Разработва редица международни проекти. Член на борда на Европейската асоциация по нуклеарна медицина. Междувременно има над 90 публикации, както в български списания, така и в международни, участия в конгреси и други научни форуми. Два мандата е била общински съветник и председател на ПК „Здравеопазване“ към Общински съвет Варна. Владее немски, английски и руски език.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анелия Клисарова е родена на 13 декември 1961 година във Варна. През 1986 година завършва специалност „Медицина“ в Медицински университет - Варна, с награда „Златен Хипократ“ за отличен успех.[2][4][3]

От 1986 до 1989 година работи като ординатор в радиоизотопния център на Катедрата по рентгенология и радиология на МУ-Варна. През 1989 година е избрана за асистент. Придобива специалност по медицинска радиология през 1989 година. През 2001 година завършва магистратура по здравен мениджмънт. Специализира в София, Мюнхен, Ерланген, Базел, Берн и Аарау. Защитава дисертация за степен „доктор“ през 1994 година на тема: „Нуклеарно-медицински методи за диагностициране на някои заболявания на слюнчените жлези“ и втора дисертация за степен „доктор на медицинските науки“ през 2003 година на тема: „Перфузионна мозъчна сцинтиграфия при някои заболявания на централната нервна система“. През 1998 година е хабилитирана като доцент, а през 2005 година получава научното звание „професор“.[2][3]

През 2005 година получава индивидуалната „Награда Варна“ за постижения в областта на нуклеарната медицина. През 2006 година става Доктор хонорис кауза на Университета „Овидиус“ в град Констанца (Румъния) и на Одеския медицински университет (Украйна), а през 2010 година - на Тракийския университет в Одрин (Турция). От 1999 до 2004 година е зам. ректор по научната дейност на МУ-Варна. От 8 март 2004 година е ректор на МУ-Варна. Преизбрана за втори мандат на 5 март 2008 година.[2][3]

По време на двата мандата на проф. д-р Анелия Клисарова като ректор се разкриват два нови факултета - Факултет по дентална медицина и Факултет по фармация. Медицинският университет - Варна придобива структурата на традиционно висше училище по тези регулирани професии. За нуждите на Факултета по дентална медицина е построена и оборудвана нова сграда, открита на 9 юни 2008 година. За Факултета по фармация е изработен идеен и работен проект за нова сграда. Важно отличие е одобряването на университета за пълноправен член на Асоциацията на Европейските университети през 2004 година в Маастрихт (Холандия). През 2008 година е въведен моделът на Европейската фондация за управление на качеството (EFQM) за Business Excellence, за който през 2009 година, първи в България, МУ-Варна получава сертификат.[2][3]

През 2009 година за първи път в Югоизточна Европа се въвежда изучаването на „Морска медицина“ като свободно-избираема дисциплина. Откриват се три нови специалности в Медицинския колеж към МУ-Варна - „Медицинска козметика“, „Медицински секретар“ и „Болногледач“. През 2010 година Съветът на Европейската научна и културна общност връчва отличието „Златна книга“ на МУ-Варна за завоюван висок престиж, обществено признание и принос към българската наука.[2][3]

От 1996 година е координатор на проекта за съвместна работа между УМБАЛ „Св. Марина“ и Университетската болница (Inselspital) в Берн, Швейцария. От 2001 година е координатор на проекта за създаване на българо-швейцарско училище и разкриване на нова специалност „Рентгенов лаборант“ към Медицинския колеж на МУ - Варна.[2][3]

На парламентарните избори през 2013 година е избрана за народен представител в 42-то НС от листата на Коалиция за България в 3-ти МИР Варна.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 година проф. Клисарова е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен за цялостната ѝ научно-преподавателска дейност във връзка с нейната 50-годишнина и също така отличена с наградата „Медик на годината“ заради приноса ѝ в развитието на нуклеарната медицина в България. Почетен член е на Полската медицинска академия и носител на златен медал „Алберт Швайцер“.[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]