Иван Лалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Лалов
български физик
На протеста на СУ, 16.11.2010
На протеста на СУ, 16.11.2010

Роден

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Политика
Служебно правителство на Стефан Софиянски
Министър на образованието, науката и технологиите (февруари-май 1997)

Иван Йотов Лалов е български физик, професор в Софийския университет и министър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Лалов е роден на 4 октомври 1938 г. в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч (1956) с отличен успех и специалност физика на твърдото тяло в Софийския университет (1961).

Преподавателската си работа започва във Физическия факултет на Софийския университет като асистент (1961). Старши асистент (1968), главен асистент (1976), доцент (1980) и професор по физика на електромагнитните явления (1991). Чете лекции по основните курсове във физическия факултет: електричество и магнетизъм, оптика, физика на твърдото тяло, физика на кондензирани материи. Доктор на физическите науки (1988).

Основните му научни интереси са в областта на теоретични изследвания на спектроскопия на кондензирана среда включително оптична активност. Автор на повече от 80 научни труда, учебници по физика за студенти и ученици, обзорни доклади и лекции по физика. На книгите „Електромагнитни явления“, „Електричество, магнетизъм, оптика-първото велико обединение“, „Физика на кондензираната материя“, „История на физиката от Възраждането до наши дни“ и др. Редактор на книгата „Физика на повърхността“.

Декан на физическия факултет (1991-1993) и ректор на Софийския университет (1993-1999).

Министър на образованието, науката и технологиите (февруари-май 1997) в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Председател на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в България (1993-1998) и Съюза на физиците в България (1992-2001). Член на Борда на Балканския физически съюз (1993) и негов председател от 2003 г.

Председател на Българо-корейското дружество (1995-1999) и Сдружението на българските възрожденски градове (1999). Член на управителния съвет (1996-1999) и председател на Български туристически съюз (1999-2002).

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен знак на Университет „Сока“ (Япония)
  • Медал „Алеко Константинов“
  • Награда на Сдружение на българските градове „Оборище“ „За принос в съхраняване и утвърждаване на националната идентичност“ (2007)
  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 11 май 1999 г. „За принос в развитието на града“
  • Почетен знак „Свети Климент Охридски“ с огърлица на Софийския университет „За цялостна учебна, научна и обществена дейност“ (2008).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей — Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 97-99. ISBN 978-954-8259-84-2