Иван Лалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Лалов
български физик
На протеста на СУ, 16.11.2010
На протеста на СУ, 16.11.2010

Роден
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Политика
Служебно правителство на Стефан Софиянски Министър на образованието, науката и технологиите (февруари-май 1997)

Иван Йотов Лалов е български физик, професор в Софийския университет и министър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Лалов е роден на 4 октомври 1938 г. в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч (1956) с отличен успех и специалност физика на твърдото тяло в Софийския университет (1961).

Преподавателската си работа започва във Физическия факултет на Софийския университет като асистент (1961). Старши асистент (1968), главен асистент (1976), доцент (1980) и професор по физика на електромагнитните явления (1991). Чете лекции по основните курсове във физическия факултет: електричество и магнетизъм, оптика, физика на твърдото тяло, физика на кондензирани материи. Доктор на физическите науки (1988).

Основните му научни интереси са в областта на теоретични изследвания на спектроскопия на кондензирана среда включително оптична активност. Автор на повече от 80 научни труда, учебници по физика за студенти и ученици, обзорни доклади и лекции по физика. На книгите „Електромагнитни явления“, „Електричество, магнетизъм, оптика-първото велико обединение“, „Физика на кондензираната материя“, „История на физиката от Възраждането до наши дни“ и др. Редактор на книгата „Физика на повърхността“.

Декан на физическия факултет (1991-1993) и ректор на Софийския университет (1993-1999).

Министър на образованието, науката и технологиите (февруари-май 1997) в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Председател на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в България (1993-1998) и Съюза на физиците в България (1992-2001). Член на Борда на Балканския физически съюз (1993) и негов председател от 2003 г.

Председател на Българо-корейското дружество (1995-1999) и Сдружението на българските възрожденски градове (1999). Член на управителния съвет (1996-1999) и председател на Български туристически съюз (1999-2002).

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен знак на Университет „Сока“ (Япония)
  • Медал „Алеко Константинов“
  • Награда на Сдружение на българските градове „Оборище“ „За принос в съхраняване и утвърждаване на националната идентичност“ (2007)
  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 11 май 1999 г. „За принос в развитието на града“
  • Почетен знак „Свети Климент Охридски“ с огърлица на Софийския университет „За цялостна учебна, научна и обществена дейност“ (2008).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей — Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 97-99. ISBN 978-954-8259-84-2