Димитър Моллов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Моллов
Димитър Моллов
Мандат
19 септември 1883 – 11 юли 1884
Назначен от Александър I Батенберг
Министър-председател
  1882 – 1883 Леонид Соболев
  1883 – 1884 Драган Цанков
Предшественик Димитър Агура
Наследник Райчо Каролев
Роден
Починал
21 януари 1914 г. (на 68 г.)
Деца Владимир
Университет МДУ „М. В. Ломоносов“
Занятие лекар-хирургполитик
Народен представител в:
УС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС   VIII ОНС   XI ОНС   XII ОНС   
Портал  Портална икона   Политика

Академик Димитър Петров Моллов (1846 – 1914) е български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Моллов е роден на 7 януари 1846 (26 декември 1845 стар стил) в град Елена. Първоначално учи в Беброво, родното село на баща си. Между 1860 – 1862 г. е учител в Садина, Ковачевец и Върбица. След това учи в гимназия и завършва семинарията в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873), а след това защитава и докторат, също в Москва (1876).

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението е народен представител през 1879 – 1881, 1884 – 1886, 1894 – 1896 и 1901 – 1903.

След утихването на кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на народното просвещение между 1883 – 1884. Като краен русофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в Беброво. Завръща се в София след падането на Стефан Стамболов през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и кмет на София (1895 – 1896).

Обратно към медицината[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на Върховния медицински съвет (1879 – 1882), един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София, основател на Българския червен кръст (1883), заместник главен лекар на Българската войска (1884 – 1887), съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз. През 1881 г. Моллов става дописен, а през 1884 – действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898 – 1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884 – 1898, 1900 – 1911).

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Моллов умира на 21 януари 1914 г. (на 68 г.)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Моллов е баща на юриста и политик Владимир Моллов в София, България.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]