Славянско благотворително общество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Этнографическая карта славянских народностей” от М. Ф. Миркович от 1867 г.

Славянското благотворително общество (на руски: Славянское благотворительное общество) или Славянски благотворителен комитет е обществена организация в Руската империя. Първият комитет е създаден в Москва в началото на 1858 година от група славянофили, начело с Михаил Погодин. Целта и е да събира дарения и да подпомага православните славяни извън Русия. Появява се в отговор на разпространяващата се католическа пропаганда в Османската империя. Фактор за формирането на комитета е и борбата за независима българска църква. Славянското общество се занимава с разпространение на безплатна литература, раздаване на стипендии за следване в Русия, спонсориране построяването на училища и църкви.

Като част от обществото е създадено Славянското благотворително дружество, което да подпомага бежанците при започналата Руско-турска война (1877-1878)[1].

„Карта на славянскитѣ народи“ от Н. С. Зарянко от 1890 г.

През 1867 година Михаил Ф. Миркович подготвя „Этнографическая карта славянскихъ народностей”, издадена от славянското общество през 1874 година. През 1890 година дружеството в Санкт Петербург издава „Карта на славянскитѣ народи“, съставена от Н. С. Зарянко и издадена от В. В. Комаровъ, в която българите са дадени като мнозинство в Македония. След като сръбският пълномощен министър в Санкт Петербург Джордже Симич протестира срещу картата, в ново издание населението на Македония е отбелязано с различен цвят от българското, но върху легендата към карта не е отбелязана отделна цветова графа за македонски славяни и статистическата притурка към картата не е променена, като македонците остават в общото число за българите[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Славянский сборник“ (3 т., 1875—1876) – статьи о различных славянских народах
  • „Этнографическая карта славянских народностей“ М.Ф.Миркович (1874)
  • „Германизация балтийских славян“ Первольф (1876)
  • „Обзор областей Западного и Южного Славянства“ А.С.Будилович (1887)
  • „Как возник и развивался в России восточный вопрос“ Ф.Успенский (1887)
  • „Сербская грамматика“ Новакович (1890)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]