Михаил Миркович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Фьодорович Миркович
Генерал-лейтенант
Mirkovitch mikhail fedorivitch.jpg
Информация
Служил на Знаме на Русия Русия
Род войски пехота
Командвания 14 пехотен олонецки полк,
Волински лейбгвардейски полк
Битки Полска кампания (1863),
Руско-турска война (1877-1878)
Образование Академия на Генералния щаб
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Михаил Фьодорович Миркович (на руски: Михаил Фёдорович Миркович) е руски офицер, генерал-лейтенант, началник-щаб на Виленския военен окръг, участник в Руско-турската война от 1877-1878 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 септември 1836 г. в семейството на генерала от инфантерията Фьодор Яковлевич Миркович, генерал-губернатор на Гродненска, Минска и Белостокска губерния. Учи в Пажеския корпус, от който излиза като корнет на 17 юни 1854 г. и постъпва в Конния лейбгвардейски полк. В същата година е в състава на войските, охраняващи крайбрежието на Балтийско море от възможен англо-френски десант.

На 5 май 1857 г. е изпратен в щаба на Отделния гвардейски корпус за подготовка за постъпване в Николаевската генералщабна академия и след успешно полагане на изпитите е приет на 24 декември в основния курс на обучение. След завършването на академията (1859) е произведен на 12 април в поручик, на 17 април 1860 г. - в щабскапитан, а на 12 юни 1861 г. - в капитан от Генералния щаб. От 27 септември 1861 г. е старши адютант на 2 пехотен корпус в Крим, от 22 март 1862 г. – щаб-офицер за особени поръчения при началник-щаба на 1-ва армия.

От 10 юли 1862 г. е офицер за особени поръчения при щаба на войските, разположени в Полското царство, а от 20 април 1863 г. е старши адютант на този щаб. Заема последната длъжност по време на Полското въстание през същата година; за отличие е награден с орден „Света Ана“ 3 степен и на 6 декември 1863 г. получава чин полковник. На следващата година за участието си в Полската кампания получава орден „Свети Станислав“ 2 степен (от 1866 г. – с императорска корона).

На 19 март 1864 г. е назначен за чиновник за особени поръчения VII клас при началника на Главния щаб. От 28 април 1867 до 20 октомври 1869 г. е началник-щаб на 5-та пехотна дивизия.

През 1867 г. Миркович издава „Етнографска карта на славянските народности“ (Этнографическая карта славянских народностей) с мащаб 100 версти в дюйм.

Етнографската карта на Балканите на Миркович

През 1869 г. е назначен за командир на 14-ти пехотен олонецки полк, а на 28 януари 1876 г. - за командир Волинския лейбгвардейски полк, с който участва в похода в Европейска Турция. На 17 юни 1877 г. е произведен в генерал-майор. За това време е награден с орден „Света Ана“ 2 степен (1870), орден „Свети Владимир“ 4 степен (1872) и 3 степен (1874).

От 12 октомври 1877 г. Миркович действа при обсадата на Плевен и особено се отличава от 21 октомври до 28 ноември при превземането на Волинската височина. След падането на Плевен полкът на Миркович участва в настъплението на Балканите. При атаката на 19 декември на Ташкисенската позиция, начело на 2 и 3 батальон на своя полк при настъплението на полковете на 2 бригада на 3 гвардейска пехотна дивизия, е ранен с 2 куршума в тила и дясното рамо, след като полкът му заема противниковата височина след ожесточено сражение. Бързо оздравява и в края на февруари се връща в полка. На 11 април 1878 г. е награден със златна сабя с надпис „За храброст“, а на 5 май 1878 г. е награден с орден „Свети Георги“ 4 степен. В същата 1878 г. му е връчен орден „Свети Станислав“ 1 степен. На 21 август 1879 г. Миркович е зачислен в Свитата на Негово Величество.

От 19 февруари 1881 г. Миркович е началник-щаб на Виленския военен окръг, a от 30 август 1881 г. е произведен в генерал-лейтенант, става помощник-началник на Главния щаб. Член е и на Военно-научния и мобилизационен комитет. На тази длъжност Миркович е награден със „Света Ана“ 1 степен (1882), „Свети Владимир“ 2 степен (1885) и „Бял орел“ (1889).

Умира през нощта на 24 март 1891 г. в Санкт-Петербург, погребан е на гробището на Новодевичия манастир.

Брат му Александър Миркович също е генерал-лейтенант и командва 15-ти армейски корпус.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л-Я. М., 2009
  • Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. СПб., 1882
  • Исмаилов Э. Э. Золотое оружие с надписью „За храбрость“. Списки кавалеров 1788-1913. М., 2007
  • Милорадович Г. А. Список лиц свиты их величеств с царствования императора Петра I по 1886 год. СПб., 1886
  • Полный список шефов, полковых командиров и офицеров лейб-гвардии Конного полка с 1731 по 1886 год. СПб., 1886
  • Старчевский А. А. Памятник Восточной войны 1877-1878 гг. СПб., 1878
  • Фрейман О. Р. Пажи за 183 года (1711-1984). Биографии бывших пажей с портретами. Фридрихсгамн, 1894
     Портал „Македония“         Портал „Македония