Джордже Симич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордже Симич
Ђорђе Симић
сръбски политик

Роден
Починал
Джордже Симич в Общомедия

Джордже Симич (на сръбски: Ђорђе Симић или Đorđe Simić) е сръбски политик и държавник.

Той е 2 пъти министър-председател на Кралство Сърбия, и едновременно министър на външните работи, през периодите 24 януари – 3 април 1894 г. и 27 декември 1896 – 19 октомври 1897 г. Сенатор и председател на Държавния съвет на Сърбия (административен съд и административен орган) от 1901 г. Многократно заема ръководни дипломатически длъжности зад граница.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симич е роден в 1843 година в аристократическо семейство. След образованието си в Белград следва държавни науки в Берлин, Хайделберг и Париж.

Постъпва в Министерството на външите работи, където е началник на политическия отдел от 1867 до 1882 г. От 1882 до 1884 година е генерален консул в София[1]. Представлява родината си като пълномощен министър (ръководител на дипломатическа мисия) във важни европейски столици: Санкт Петербург (1887-1890), Виена (1890-1894), Рим (1900-1901), Константинопол (1903-1906), Виена (1906-1912).

Докато е посланик в Русия, Симич участва в публичен диспут на 22 януари 1890 година, на който се обсъжда картата на разселение на славянските народи, издадена от Славянското благотворително общество[2]. Диспутът е организиран от Руското имперско географско дружество и има за цел да се установи южнославянската териториално-етническа карта на Балканите[3]. Сред участниците са сръбският посланик Джордже Симич, видният археолог от хърватски произход Стефан Веркович и изтъкнатият български духовник Методий Кусев, който води със себе си 14 семинаристи, българи от Македония. По време на диспута Симич изразява великосръбските шовинистични претенции върху Македония и западните български земи[4]. Кусев се сблъсква със сръбския дипломат Джордже Симич, който настоява на картата на славянските народи, издавана от Славянското благотворително общество, македонското население да е отбелязано като сръбско[5]. След изказванията на сърбина Кусев блестящо защитава българския етнически характер на Македония и разгромява сръбските претенции. В речта си Методий заключва:

Македония в своите жители само сърби няма![6]

В резултат на това Симич подава оставка като посланик и напуска Санкт Петербург, тъй като вече не може да предявява сръбските претенции към Македония пред руските държавници[7]

Симич е министър-председател на Кралство Сърбия за кратко през 1894 година и през 1896 – 1897 година. Сключва краткотрайна спогодба с България по македонския въпрос[8].

Джордже Симич е сред основателите и дългогодишен ръководител на Сръбския червен кръст.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вазов, Иван Минчов. „Събрани съчинения“, Том 21, изд. „Български писател“, 1979, стр. 464
  2. Историческо дружество „Българска орда“, Известия, томове 6 - 8, Орда, 2000, стр. 133
  3. Митрополит Методий Кусев - живот в дати.. // Списание „Домино“, брой 37, 1998 година. Цитирано по pravoslavieto.com. Посетен на 5 май 2013 г..
  4. Разум: Теоретично списание за политика и култура, Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 161
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 435. ISBN 954321056X
  6. Тошев, Светозар. Братски съдби, Издателство „Христо Г. Данов“, 1990, стр. 195
  7. Разум: Теоретично списание за политика и култура, Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 162
  8. Попов, Радослав и др. История на Българската дипломация 1879–1913 г.. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238-239. Посетен на 26.04.2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония