Александър Каракачанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Каракачанов
български политик
Роден

Образование Софийски университет
Професия преподавателполитик
Политика
Партия Зелена партия
Кмет на София
17 октомври 1990 – 20 октомври 1991
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVIII НС   
Подпис BASA-117-46-1084-92-Signature of Aleksandar Karakachanov (cropped).jpg

Александър Панайотов Каракачанов е български политик, бивш кмет на София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 11 септември 1960 г. в София. Син на видния комунистически функционер генерал Панайот Каракачанов, бивш зам.-министър на вътрешните работи. Завършва средно образование в Москва и философия в Софийския университет. През 1993 г. завършва макроикономика в УНСС.[1][2] Женен, с две деца.[3]

Няма родствена връзка с председателя на ВМРО Красимир Каракачанов.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1985 и 1988 г. е аспирант по Програмата за изучаване на човешкия мозък, а впоследствие и научен сътрудник. Докторската му дисертация е на тема „Интегративен подход към човека като био-психо-социално същество (диалектика на биологично, социално и психично)“.[4] Работил е в Института по философия към БАН, а след това в НЦИОМ.[1]

Преподавател в Софийския университет и доцент в УниБИТ.

Автор на монографията „Човек и съзнание“ (2011 г.) Научните му интереси са в областта на социологически, политологически и икономически проблеми на прехода; устойчиво социално и икономическо развитие; методология, практика и анализ на социологическите проучвания; методология на психологията и когнитивната наука; философия на съзнанието.[1]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преди 10 ноември 1989 г. е съветник в Общинския народен съвет на София.

Един от основателите на Клуба за гласност и преустройство. Член и съучредител на Комитета за защита на Русе.[2] Учредител и секретар на Екогласност, създадена в неговия апартамент на 11 април 1989 г.[5]. Учредител и председател (сред 2009 г. секретар и говорител) на Зелената партия.[6]

Участва в кръглата маса (3 януари – 15 май 1990 г.), представлява Зелената партия в Координационния съвет на СДС (1990 – 1991)[7] и е избран за депутат от СДС в Седмото велико народно събрание. Подписва Конституцията от 1991 г.[4][3]

Кмет на София (първи кмет на СДС в София) между 1990 и 1991 г. По време на неговия мандат на редица софийски улици, булеварди и площади се възвръщат предишните или се дават нови имена[8][9]. Отхвърля самоцелната и икономически необоснована приватизация на общински имоти с тезата, че като общинска собственост те носят повече доход за града. Едновременно с това провежда първите открити търгове за продажба на недвижима държавна (общинска) собственост.[4][5]

Съосновател на СДС-Либерали, с които губи изборите през 1991 г. [4][5]

Представител в 38-ото Народно събрание (1997 – 2001 г.) от листата на Зелената партия в Коалиция ОНС.[2] Съпредседател на ОНС.[3][4][5] Член на Комисията по икономическа политика, член на Комисията по опазване на околната среда.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Нинов кмет на София (17 октомври 1990 – 20 октомври 1991) Александър Янчулев