Александър Каракачанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Каракачанов
Кмет на София
Мандат 17 октомври 1990 – 20 октомври 1991
Предшественик Стефан Нинов
Наследник Александър Янчулев
Лични данни
Роден
11 септември 1960 г. (1960-09-11) (58 г.)
Полит. партия ПП „Зелена партия
Професия преподавателполитик
Подпис BASA-117-46-1084-92-Signature of Aleksandar Karakachanov (cropped).jpg
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVIII НС   
Портал Портална икона Политика

Александър Панайотов Каракачанов е български политик, бивш кмет на София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 11 септември 1960 г. в София. Син на видния комунистически функционер генерал Панайот Каракачанов, бивш зам.-министър на вътрешните работи. Завършва средно образование в Москва и философия в Софийския университет. През 1993 г. завършва макроикономика в УНСС.[1][2] Женен, с две деца.[3]

Няма родствена връзка с председателя на ВМРО Красимир Каракачанов.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Между 1985 и 1988 г. е аспирант по Програмата за изучаване на човешкия мозък, а впоследствие и научен сътрудник. Докторската му дисертация е на тема „Интегративен подход към човека като био-психо-социално същество (диалектика на биологично, социално и психично)“.[4] Работил е в Института по философия към БАН, а след това в НЦИОМ.[1]

Преподавател в Софийския университет и доцент в УниБИТ.

Автор на монографията „Човек и съзнание“ (2011 г.) Научните му интереси са в областта на социологически, политологически и икономически проблеми на прехода; устойчиво социално и икономическо развитие; методология, практика и анализ на социологическите проучвания; методология на психологията и когнитивната наука; философия на съзнанието.[1]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преди 10 ноември 1989 г. е съветник в Общинския народен съвет на София.

Един от основателите на Клуба за гласност и преустройство. Член и съучредител на Комитета за защита на Русе.[2] Учредител и секретар на Екогласност, създадена в неговия апартамент на 11 април 1989 г.[5]. Учредител и председател (сред 2009 г. секретар и говорител) на Зелената партия.[6]

Участва в кръглата маса (3 януари – 15 май 1990 г.), представлява Зелената партия в Координационния съвет на СДС (1990 – 1991)[7] и е избран за депутат от СДС в Седмото велико народно събрание. Подписва Конституцията от 1991 г.[4][3]

Кмет на София (първи кмет на СДС в София) между 1990 и 1991 г. По време на неговия мандат на редица софийски улици, булеварди и площади се възвръщат предишните или се дават нови имена[8][9]. Отхвърля самоцелната и икономически необоснована приватизация на общински имоти с тезата, че като общинска собственост те носят повече доход за града. Едновременно с това провежда първите открити търгове за продажба на недвижима държавна (общинска) собственост.[4][5]

Съосновател на СДС-Либерали, с които губи изборите през 1991 г. [4][5]

Представител в 38-ото Народно събрание (1997 – 2001 г.) от листата на Зелената партия в Коалиция ОНС.[2] Съпредседател на ОНС.[3][4][5] Член на Комисията по икономическа политика, член на Комисията по опазване на околната среда.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Нинов кмет на София (17 октомври 1990 – 20 октомври 1991) Александър Янчулев