Владимир Вазов

Владимир Вазов
български генерал
Звание	генерал-лейтенант
Години на служба	1887 – 1920
Служи на	България
Род войски	пехота артилерия
Командвания	4-ти скорострелен артилерийски полк; 5-а артилерийска бригада; 1-ва пехотна бригада на 5-а пехотна Дунавска дивизия; 9-а пехотна Плевенска дивизия
Битки/войни	сраженията при Гечкинли, Бунархисар, Люлебургас и Чаталджа (Балканската война 1912 – 1913); боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман (Междусъюзническа война, 1913); Дойранска епопея, включително битката при Дойран през 1917 г. и битката при Дойран през 1918 г.
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 май 1868 г. (стар стил) Сопот, Османска империя
Дата и място на смърт	20 май 1945 г. село Рибарица, Ловешко, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Родства	писателят Иван Вазов (брат); офицерът Георги Вазов (брат); офицерът Михаил Вазов (брат); политикът Борис Вазов (брат)
Друга дейност	председател на Съюза на запасните офицери (1920 – 1921, 1924 – 1930); кмет на София (1926 – 1932)
Владимир Вазов в Общомедия

Владимир Минчов Вазов е български офицер, достигнал до звание генерал-лейтенант, артилерист и военен командир. Участва в модернизирането и подготовката на българската артилерия преди Балканските войни, командва артилерийски и пехотни съединения през войните за национално обединение, а през 1917 – 1918 г. е началник на 9-а пехотна Плевенска дивизия. Най-известен е с организацията и ръководството на българската отбрана при Дойран по време на Първата световна война.

След преминаването си в запаса развива обществена дейност, председател е на Съюза на запасните офицери, а от 7 април 1926 до 14 март 1932 г. е кмет на София.

Биография

Ранни години

Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот, Карловско, и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов, офицерът Михаил Вазов и политикът Борис Вазов.

През юли 1877 година, малко след началото на Руско-турската война (1877-1878), експедицията на руския Преден отряд на генерал Йосиф Гурко в Подбалканската област и скорошното му оттегляне на север поставят началото на вълна от масови насилия на османски редовни и нередовни войски, при които е опожарен и Сопот. Бащата и най-големият брат на Владимир Вазов са убити, а той с майка си и баба си бяга в Пловдив, откъдето след това е интерниран в Араповския манастир „Св. Неделя“ в Станимашко.

След Освобождението брат му Никола издига нова къща на мястото на опожарената през войната, а Владимир, заедно с майка си Съба, се премества да живее в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас (съвременен 7-и клас), след което заминава за Пловдив, където са майка му и брат му Иван. В Пловдивската гимназия Вазов завършва четвърти и пети клас (съвременни 8-и и 9-и клас).

Когато постъпва в 6-и клас (съвременен 10-и клас), през есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война. Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен, се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като доброволец. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя вече са в редовете на войската, не е приет.

Въпреки отказа Вазов тръгва пеш на запад с намерение да стигне до фронта и до брат си Георги. Успява да стигне до Цариброд, но междувременно е сключено примирието и се връща в Пловдив.

Военно образование и артилерийска кариера

След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г., Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. На 14 януари 1886 година юнкер Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей-юнкер Вазов завършва с Осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От 163-мата юнкери от този випуск той завършва четвърти по успех, което му дава правото да избере рода оръжие и гарнизона, в който да служи. След производството си е зачислен във 2-ри артилерийски полк в Шумен.

В Шумен служи в 3-та батарея от полка, командвана от майор Пантелей Ценов. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея.

През 1893 година трябва да се получат новите германски оръдия, за което е формирана комисия с председател майор Калин Найденов, в която е включен и поручик Вазов. Във връзка с тази дейност през 1892 година Вазов и Найденов са командировани в заводите на Круп в Есен, Германия. По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия, като са формирани две сборни планински батареи, едната от които е поверена на поручик Вазов. На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан, след което през ноември същата година е приведен като старши офицер в батарея от 4-то артилерийско отделение в София.

Капитан Владимир Вазов (18 април 1896 г.)

През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк. През 1900 година Владимир Вазов служи като командир на 1-ва батарея в 4-ти артилерийски полк.

В периода 1902 – 1903 г. е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия.

При избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която извършва сравнителни изпитания на германски и френски системи. Комисията избира френското скорострелно оръдие „Шнайдер“, след което започва превъоръжаването на българската артилерия с новата материална част.

През 1905 г. Вазов преминава курс за обучение по стрелба във Франция. След завръщането му е възложено да обучава офицерите в устройството и стрелбата с новите скорострелни оръдия.

На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Савов се създава специална Артилерийска школа. Вазов е назначен за неин помощник-началник. Целта на школата е преподготовката на артилерийските командири и уеднаквяването на разбирането и прилагането на новите правила за стрелба и бойно използване на артилерията.

На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.

В началото на 1907 г. заема длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция. След 1903 г. участва и в разработването на устави, наставления и инструкции за артилерията. Сред посочените в биографичния очерк трудове са „Инструкция за употреблението в боя на полската скорострелна артилерия“ от 1905 г., „Наставление за стрелбата в полската и планинска скорострелна артилерия“ от 1908 г. и „Наставление за ездата в артилерията“ от 1909 г.

През 1909 г. е преведен за командир на артилерийско отделение в 4-ти артилерийски полк, а през есента на 1910 г. е преместен в 5-и артилерийски полк като командир на артилерийско отделение. По-късно е повишен в длъжност помощник-командир на полк. През 1911 г. е върнат за трети път на длъжността началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.

На 5 април 1912 г. е произведен в чин полковник.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна Софийска дивизия. На 5 октомври цар Фердинанд I с манифест обявява война на Османската империя. В този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници.

На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на османските сили. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

През Междусъюзническата война (1913) отново като командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

След демобилизацията до 1 декември 1914 г. полковник Вазов командва същия 4-ти артилерийски полк, веднага след което за трети път е назначен за началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция.

Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на участието на България в Първата световна война полковник Вазов е командир на 5-а артилерийска бригада на 5-а пехотна Дунавска дивизия. Под негово командване са 15 батареи. С бригадата взема участие и в битката при завоя на Черна.

При настъплението срещу Сърбия 5-а дивизия води тежки боеве, включително при Гниляне, а през ноември 1915 г. е прехвърлена на юг за действия срещу съглашенските войски по долината на Вардар. На 28 ноември 1915 г. Вазов е тежко ранен и излиза от строя за няколко месеца.

След възстановяването си през март 1916 г. е назначен за командир на 1-ва пехотна бригада от 5-а пехотна Дунавска дивизия. Бригадата включва 5-и и 49-и пехотен полк и през есента на 1916 г. отбранява участъка си на Солунския фронт срещу съглашенски атаки.

Дойран през 1917 г.

На 1 март 1917 г. е назначен за началник на 9-а пехотна Плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия. На 2 март пристига в щаба на дивизията във Фурка.

Дивизията още от 1916 г. под командването на генерал-майор Стефан Нерезов заема участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Значителна укрепителна работа е извършена още при Нерезов, но след назначаването на Вазов изграждането и усъвършенстването на отбраната се засилват.

Още с назначаването си Вазов обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се развива дълбоко ешелониран район за отбрана. Позицията включва няколко успоредни линии окопи, напречни окопи и ходове за съобщение, бетонирани наблюдателни пунктове и укрития, позиции за картечници, артилерия и прожектори, както и гнезда за гранатохвъргачки, минохвъргачки и други средства за отбрана.

Биографичният очерк на Людмил Петров свързва значението, което Вазов отдава на укрепената отбрана, както със собствения му опит, така и с влиянието на брат му генерал Георги Вазов.

В периода от 22 до 26 април 1917 г. британската артилерия изстрелва над 100 000 снаряда, предимно срещу левия бригаден участък. Недев посочва в артилерийската подготовка около 160 британски оръдия, от които 86 тежки и 74 полски.

През нощта на 24 срещу 25 април следват тежки пехотни боеве. Британските части временно овладяват отделни пунктове от Предната Дойранска позиция и някои застави, но последователните български контраатаки възстановяват основната позиция.

На 8 и 9 май британските войски предприемат нова голяма атака. Настъплението е извършено на последователни вълни, а отделни части временно проникват в българската позиция. До сутринта на 9 май проникналите части са отблъснати и Предната позиция е възстановена.

След априлските боеве само 34-ти Троянски пехотен полк погребва значителен брой британски военнослужещи, а след априлските и майските боеве Недев посочва общо 2269 погребани британски войници и 40 офицери, като други тела остават в предпозиционното пространство.

На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор. На 21 май записва в дневника си, че е получил телеграма от генерал Иван Луков, с която е уведомен за производството си. Същия ден му е връчен германският Железен кръст I клас.

Полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.

Дойран през 1918 г.

През 1917 и 1918 г. Вазов продължава укрепването на позицията и обучението на войските. Към лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е съставен от четири разположени в дълбочина позиции.

Стратегическото значение на участъка се определя от това, че пробивът при Дойран би открил пътя към долината на Вардар и важната железопътна комуникация на север.

Към септември на позицията са разположени 58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотен полк, 34-ти Троянски полк е в дивизионен резерв, а 4-ти Плевенски полк – в армейски резерв.

Според същата редакционна бележка силите на генерал Джордж Милн включват три британски и две гръцки дивизии, една гръцка тежка артилерийска бригада, един френски пехотен полк и един гръцки конен полк.

На 16 септември 1918 г. Вазов лично обхожда част от позицията и проверява укрепленията, свръзките и готовността на войските. По-късно същия ден съглашенската артилерия започва силен обстрел, който на 17 септември се усилва и преминава в непосредствена артилерийска подготовка за нападение.

През нощта на 17 срещу 18 септември позицията е обстрелвана и с газови снаряди. Вазов отбелязва девет газови нападения, а войските използват предварително подготвените противогазови средства.

В навечерието на решителната пехотна атака Вазов записва:

„	Трябва да победим или... да умрем. Друг избор няма.	“
Владимир Вазов

Това е записаната от Вазов собствена преценка на положението преди боя, а не документирана реч към строените войници.

Основните пехотни сражения се водят на 18 и 19 септември. На 18 септември съглашенските части овладяват Предната Дойранска позиция и временно проникват в отделни участъци от Главната позиция. Частите на 57-и, 33-и, 17-и и 58-и пехотен полк, подпомогнати от резервите и артилерията, предприемат последователни контраатаки. До края на боевете Главната позиция е запазена.

На 19 септември следват нови атаки, при които отделни опорни пунктове отново временно преминават в съглашенски ръце. След многократни контраатаки основната отбранителна позиция е възстановена и пробив при Дъб и Кала тепе не е постигнат.

За загубите в сражението съществуват различни оценки. В уводния биографичен очерк към „Животописни бележки“ е посочено, че според някои данни атакуващите дават около 10 000 жертви за двата дни. Различните оценки за загубите са разгледани подробно в статията за битката при Дойран от 1918 г..

След пробива при Добро поле положението на останалата част от фронта налага оттеглянето на 1-ва армия. На 20 септември Вазов получава оперативна заповед № 102 за подготовка на оттеглянето. Дивизията напуска непробитата си основна позиция организирано, като артилерията, обозите и главните сили се изтеглят под прикритието на определен ариергард.

На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие.

Военна стратегия и команден подход

Военното развитие на Вазов започва като специалист по артилерията и постепенно преминава към командването на пехотна бригада и пехотна дивизия. Артилерийската му подготовка, работата по устави и наставления и преподавателската му дейност предхождат формирането на отбранителната система, която прилага като дивизионен командир при Дойран.

В собствените си бележки Вазов подчертава, че при позиционната война висшият началник трудно може да управлява непосредствено и своевременно всички действия след започването на боя, защото силният артилерийски огън прекъсва свръзките, а обстановката се изменя бързо. Затова той определя предварителната подготовка като основна задача на командването.

Тя включва обучение на подчинените командири за самостоятелна инициатива, предварително проиграване на различни варианти на противниково нападение, упражнения за отбрана и контраатака, тясно взаимодействие между пехотата и артилерията, предварително организиран артилерийски преграден огън, развитие на свръзките и наблюдението и поддържане на резерви за бързо използване в застрашените участъци.

Вазов нарежда артилерийските батареи предварително да пристрелят и участъци от собствената Главна позиция, така че при евентуално проникване на противника там да могат незабавно да открият огън по заетия участък. Подобни упражнения се извършват и с минохвъргачки и гранатохвъргачки.

Подробният анализ на развитието и приложението на тези принципи е предмет на отделната статия за военната стратегия на Владимир Вазов.

Следвоенна военна служба

След Солунското примирие и демобилизацията през есента на 1918 г. генерал Вазов е назначен за началник на Плевенската 9-а дивизионна област. През 1919 г. е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област в Пловдив, а от август същата година е инспектор на артилерията в Министерството на войната.

На 7 януари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 24 февруари 1920 г. като генерал-лейтенант преминава в запаса.

Междувоенен период

След преминаването си в запаса Вазов става председател на Съюза на запасните офицери. Поста заема през 1920 – 1921 г. и отново през 1924 – 1930 г.

През октомври 1922 г. той с група висши офицери от запаса – Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и други – основава опозиционното формирование Български народен съюз „Кубрат“, с цел противопоставяне на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение. Сред членовете му са запасни офицери, представители на „партиите на реда“, македонски и студентски среди. БНС „Кубрат“ съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира, участва в Народния сговор и в действията срещу Септемврийското въстание.

През октомври 1923 година генералът е избран в ръководството на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагането на пострадалите от политическото насилие през септември същата година.

На 7 април 1926 г. Вазов става кмет на София.

По време на неговото управление до 14 март 1932 г., най-продължителното до този момент в историята на длъжността, е реорганизирана пожарната, работи се по строителството на Рилския и Витошкия водопровод, разширена е електрификацията, изградени са 22 километра нови трамвайни линии, а повечето стари дървени мостове по Перловската и Владайската река са заменени със стоманобетонни.

Биографичният очерк на Людмил Петров също отбелязва модернизирането на пожарната, изграждането на водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша, разширяването на електрификацията, усъвършенстването на градския транспорт и благоустрояването на софийските гробища по време на мандата му.

Посещение във Великобритания през 1936 г.

През 1936 г. Вазов е избран да представлява българското запасно офицерство при посещение във Великобритания като гост на Британския легион. Според собствените му спомени военният министър го уведомява, че от британска страна е изразено желание именно той да участва в делегацията.

На 10 май 1936 г. българските представители пристигат на гара „Виктория“ в Лондон. Сред посрещачите е фелдмаршал Джордж Милн, командвал британските войски срещу Дойран, както и генерал сър Иън Хамилтън и сър Едуард Бойл.

Вазов записва, че когато българският пълномощен министър Симеон Радев благодари на Милн за присъствието му, британският фелдмаршал отговаря, че изпитва голямо уважение към българските воини, защото те, както и англичаните, били „не само храбри, но и джентълмени“.

На 12 май делегатите от различните държави се събират в хотел „Euston“. Пред вагоните е построена почетна група на Британския легион с 29 знамена и около 50 други легионери. Делегатите от всички държави преминават покрай строя, а легионерите отдават чест с навеждане на знамената. Сър Иън Хамилтън представя Вазов пред тях като бивш противник на Солунския фронт и настоящ приятел.

На 1 юни 1936 г., по време на конгреса на Британския легион в Бъкстън, председателят му майор Годли представя Вазов с думите:

„	Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!	“
майор Годли

В по-късни популярни разкази за посещението се твърди също, че Вазов е посрещнат от кмета на Лондон, че е настанен в замък на лорд Харболи, в който е отсядал Наполеон, че на парад участват 3000 военни и 200 бойни знамена и че при появата му лорд Милн нарежда: „Свалете знамената! Минава ген. Вазов - победителят от Дойран!“. Тези подробности не се съдържат в собственото описание на посещението в „Животописни бележки“.

Самият Вазов обобщава вниманието към него във Великобритания с думите, че според него почитта не е към неговата личност, а чрез него британците отдават почит на 9-а пехотна Плевенска дивизия.

Последни години

През последните години от живота си Вазов прекарва летните месеци в малката си къща в село Рибарица, Тетевенско. Занимава се и с дърводелство, като изработва предмети от дърво и ги подарява на близките си.

След 9 септември 1944 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов е интерниран от комунистическата власт в ловешкото село Рибарица. Според съществуващите биографични сведения прекарва последните си месеци в тежко материално положение.

На 20 май 1945 г. Владимир Вазов умира в Рибарица.

Погребението му в Тетевен е скромно и върху гроба е поставен дървен кръст с името му. По-късно гробището е ликвидирано, а останките от гроба му не са запазени.

Семейство

Генерал Владимир Вазов с тримата си сина

Владимир Вазов е женен за Мара Горанова, от която има трима синове – Георги, Иван и Владимир.

Георги става химик, Иван – адвокат, а третият син носи името на баща си – Владимир – и продължава офицерското поприще.

Владимир Владимиров Вазов е кавалер на орден „За храброст“ за участието си в боя при Стражин. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на 10 години строг тъмничен затвор. След писмо на майка му до Вълко Червенков е помилван и освободен на 13 декември 1950 г.

За тримата синове на Владимир Вазов се посочва, че са подложени на репресии от комунистическата власт.

Памет

Джобният часовник „Зенит“ и табакерата на ген. Владимир Вазов, Национален исторически музей, София

На Владимир Вазов са наречени:

• булевард в София (Карта).
• станция на Софийското метро.

Военни звания

• Подпоручик – 27 април 1887 г.
• Поручик – 18 май 1890 г.
• Капитан – 2 август 1894 г.
• Майор – 1903 г.
• Подполковник – 31 декември 1906 г.
• Полковник – 5 април 1912 г.
• Генерал-майор – 20 май 1917 г.
• Генерал-лейтенант – 7 януари 1920 г.

На 24 февруари 1920 г. Вазов, вече със звание генерал-лейтенант, преминава в запаса.

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен
• Кръст „За XX години отлична служба“ (1907)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас (Балканска война)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военно отличие (Междусъюзническа война)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 1-ви клас (1917)
• Германски Железен кръст I клас (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен, с военно отличие (1921)
• Военен орден „За храброст“ II степен (1921)
• Княжески орден „Св. Александър“ V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920); 5-и клас на военна лента
• Османски медал „За бойни заслуги“
• Османски сребърен орден „Лиякат“, 11 май 1917 г.

Източници

• Пѣевъ, Петко. Генералъ-лейтенантъ Владимиръ Вазовъ. София, Печатница „Стопанско развитие“, 1943.
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 116.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.

Библиография

• Вазов, Владимир. Животописни бележки. Съставител Людмил Петров. София: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1992. ISBN 954-509-002-2.
• Недев, Никола. Дойранската епопея: 1915-1918. Второ издание. София: Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1923.

Уикицитат (цитати)