Никола Хаджипетков

Никола Хаджипетков
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1910 – 1944
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	8-а дивизия (1936)
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 януари 1891 г. Търново, България
Дата и място на смърт	6 ноември 1949 г. София, България

Никола Петков Хаджипетков е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 6-и пехотен търновски полк (1932 – 1934), началник на Пехотната школа, командир на 8-ма пехотна тунджанска дивизия (1936) и началник на щаба на войската в периода (1938 – 1941).

Биография

Никола Николов Хаджипетков е роден на 28 януари 1891 г. в Търново. През 1910 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София и на 4 септември е произведен в чин подпоручик. След завършването си е зачислен в 18^-и пехотен полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на рота в 18-и пехотен полк. На 5 август 1913 година е произведен в чин поручик.

Първа световна война (1915 – 1918) и след това

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на тежко картечна рота в 18-и пехотен полк. На 16 март 1917 е произведен в чин капитан. От март 1918 г. е началник на Картечното училище при 1-ва армия.

През 1919 г. завежда курса по картечно дело във Военното училище в София. От 16 юли 1923 е завеждащ строевата подготовка на 5-и пехотен полк, а от 20 юли началник на Търновското бюро за набиране на доброволци. На 22 септември същата година е назначен за помощник-командир и завеждащ горската служба в 13-а жандармерийска дружина. На 12 август 1920 г. е произведен в чин майор, а на 26 март 1925 г. в чин подполковник. Същата година завършва Военната академия в София.

В периода от 17 май до 1 октомври 1926 е началник на секция в Щаба на армията, като от 12 октомври е командир на 1-ва жандармерийска дружина. От октомври 1926 до юли 1928 г. е командир на учебната дружина в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири. Завеждащ тактико-стрелковата подготовка в пехотния отдел на Стрелковата школа. През 1928 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията.

През 1929 г. е назначен за завеждащ подофицерския отдел на ШРБЕК, а през 1930 г. командир на дружина в същата школа. В първата четвъртина на 1931 г. е назначен за началник на отделение в Щаба на армията, след което на 6 май 1931 г. е произведен в чин полковник, като от 10 май 1932 г. е командир на 6^-и пехотен търновски полк. От май 1934 г. е началник на отделение в Щаба на армията, а по-късно същата година за началник на Пехотната школа. През април 1935 г. е началник на търновския гарнизон. През май 1935 г. е назначен за началник на Военната академия, а от април 1936 г. е командир на 8^-а пехотна дивизия

В края на 1936 г. е назначен за началник на Военните учебни заведения, а от 5 април 1937 г. е началник на Военното училище и завеждащ курсовете за ротни, дружинни и полкови командири. На 6 май същата година е произведен в чин генерал-майор. През март 1938 г. е назначен за помощник-началник на Щаба на армията, а в периода от 10 декември 1938 до 11 август 1941 г. е началник на Щаба на армията м като на 6 май 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Под неговото ръководство започва модернизиране и превъоръжаването на войската.

На 11 август 1941 г. по собствено желание излиза в запаса, тъй като не приема приобщаването на страната към Тристанния пакт. След 9 септември 1944 година е арестуван, но е оправдан от Народния съд и на 15 април 1945 г. е освободен.

В началото на военната си кариера до 1926 г. служи последователно в 31-ви пехотен полк, 18-и пехотен полк, 19-и пограничен участък, 10-и пограничен участък и 10-а пехотна дружина.

Генерал-лейтенант Никола Хаджипетков умира на 6 ноември 1949 година в София.

Военни звания

• Подпоручик (4 септември 1910)
• Поручик (5 август 1913)
• Капитан (16 март 1917)
• Майор (12 декември 1920)
• Подполковник (26 март 1925)
• Полковник (6 май 1931)
• Генерал-майор (6 май 1937)
• Генерал-лейтенант (6 май 1940)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ II и V степен на военна лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 28.
• Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 149

• Портал „Военна история на България“