Станчо Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станчо Хаджиев
български полковник
Роден: 27 август 1902 г.
Починал: неизв.
?

Станчо Христов Хаджиев е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Станчо Хаджиев е роден на 27 август 1902 г. в казанлъшкото село, днес град Шипка. През 1925 г. завършва Военното училище в София, а през 1940 г. и Военна академия. От 1940 г. е временен началник на секция в щаба на пета пехотна дунавска дивизия. На следващата година постъпва на работа във Военното училище. По време на българското участие във Втората световна война е последователно началник на оперативния отдел на втора българска армия и началник-щаб на шестнадесета пехотна дивизия. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, съветски орден „Кутузов“, III степен, орден „Отечествена война“, I степен, орден „Св. Александър“, IV степен, м.ср., унгарския орден „На унгарската свобода“ – сребърен. От 1945 г. е временно изпълняващ длъжността началник на учебно отделение в Щаба на войската. От 26 януари 1948 – 21 май 1952 е началник на Народното военно училище „Васил Левски“ в София. В периода 1948 – 1954 г. е преподавател във Военната академия.[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 148