Шипка (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
Общи данни
Население 1 333 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 37,988 km²
Надм. височина 650 m
Пощ. код 6150
Тел. код 04324
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 83199
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Шипка
Стоян Иванов
(ГЕРБ)
Шипка в Общомедия

Шипка е град в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 650 м надморска височина. Той се намира на 12 км от гр. Казанлък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Град Шипка е селище, съществувало още от 11 – 6 в.пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 в.пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османската власт Шипка е горена три пъти от турците. Вследствие на разрушението една част от населението на Шипка бяга по протежението на Балкана и се заселва в района на Долни чифлик /Варненско/ и създава селото Нова Шипка.Друга част от населението бяга и се заселва в с.Шейново/Казанлъшко/. На връх Шипка /точното географско название на върха е ''Свети Никола''/ са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник „Рождество Христово“ е построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.В криптата на храма са положени гробове с костите на загиналите руски войни и български опълченци.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Селището е обявено за град на 23 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от османско владичество.[2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Религията, която се изповядва в града, е източноправославното християнство.В гр. Шипка никога не е имало население от друга религия. По времето на Османската империя е издаден ферман от Султана, който забранява на турските войски да пренощуват в с./дн. град/ Шипка. В замяна на това, местното население е било задължено да поддържа пътя през Шипченския проход и да упътва преминаващите през него войски и товари. Поради тази причина и до момента в гр. Шипка живее само население с източноправославно вероизповедание.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм-паметникът „Рождество Христово“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пен
  • Иван Шипкалията (? – 1867), български революционер, знаменосец на Филип Тотю
  • Дянко Караждов (1856 – ?), български офицер
  • проф. Генчо Кръстинов – основоположник на сърдечносъдовата хирургия в България
  • Добри Карталов – антифашист
  • Пеньо Чернеолу (ок. 1800 – 1867) – хайдутин
  • Христо Патрев (1848 – 1876) – войвода от Априлското въстание
  • Иван Караиванов (1954 – 2015) – шоумен и поп певец (Българския „Том Джоунс“)
  • Иван Христов Карацанов (1916 – 2005) – антифашист, дипломат, дългогодишен посланик на НРБ в Етиопия, Австрия, Сомалия и Афганистан. Завършва Висшето училище за световна търговия във Виена.
  • Виктория Христова Карацанова (1976-) – историк, археолог и музеен работник.
  • Емил Тонев (1964- ) – писател, журналист, сценарист на филма „Граница„.
  • Иван Косеков р 1935 г. – минен инженер, проектант на мини „Марица изток“.
  • Цанко Христов Карацанов (1927 – 2012) – антифашист, подполковник от Българската армия, краевед, автор на няколко книги за видни родове в гр. Шипка.
  • Цанко Пенев Карацанов (1937 – 1989) – художник, изобретател, старши научен сътрудник, доктор по млечно – вкусова промишленост и автор на редица научни изобретения в областта на млякото и млечната промишленост.
  • Тошка Минчева Гиргинова (1935-2008) – прокурор и адвокат, председател на дружество „Темида“ към СЮБ. Член на УС на Съюза на независимите български писатели. Автор на книгите – „Извор от сърцето“, „След тебе щом следа остава“, „Житейски истории“, „Времето отмерва време“, „Да те закука кукувица“, „Горчиви въздишки“, „Търси се ключ“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Вазов. Опълченците на Шипка от „Епопея на забравените“.
  • Яна Язова. Шипка, трета част от трилогията „Балкани“.
  • Пенчо Доксанлиев. Бащино огнище, Шипка хайдутлу.
  • Китов, Г. Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка-Шейново. – В: Севтополис. С., 1993, 105 – 113.
  • Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството, 1994, № 4, 13 – 27.
  • Kitov, Georgi, Nikola Theodossiev. New Data on Thracian Archaeology and Religion from the Tumuli near the Villages of Shipks and Sheynovo in the Kazanluk Region (Preliminary publication) . – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Петкова, Т. За стенописите под могила Оструша. – Минало, 2005, № 2, 5 – 11.
  • Външни препратки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  2. Указ № 1238 от 18 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 66 от 23 август 1977 г.