Шипка (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
Shipka Memorial Church (by Pudelek).jpg
Общи данни
Население 1 333 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 37,988 km²
Надм. височина 650 m
Пощ. код 6150
Тел. код 04324
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 83199
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Шипка
Стоян Иванов
(ГЕРБ)
Шипка в Общомедия

Шипка е град в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 650 м надморска височина. Той се намира на 12 км от гр. Казанлък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Град Шипка е селище, съществувало още от 11 – 6 в.пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 в.пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османската власт Шипка е горена три пъти от турците. Вследствие на разрушението една част от населението на Шипка бяга по протежението на Балкана и се заселва в района на Долни чифлик /Варненско/ и създава селото Нова Шипка.Друга част от населението бяга и се заселва в с.Шейново/Казанлъшко/. На връх Шипка /точното географско название на върха е ''Свети Никола''/ са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник „Рождество Христово“ е построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.В криптата на храма са положени гробове с костите на загиналите руски войни и български опълченци.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Селището е обявено за град на 23 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от османско владичество.[2]

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Религията, която се изповядва в града, е източноправославното християнство. В гр. Шипка никога не е имало население от друга религия. По времето на Османската империя е издаден ферман от Султана, който забранява на турските войски да пренощуват в с./дн. град/ Шипка. В замяна на това местното население е било задължено да поддържа пътя през Шипченския проход и да упътва преминаващите през него войски и товари. Поради тази причина и до момента в гр. Шипка живее само население с източноправославно вероизповедание.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм-паметникът „Рождество Христово“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Пен
  • Иван Шипкалията (? – 1867), български революционер, знаменосец на Филип Тотю
  • Дянко Караждов (1856 – ?), български офицер
  • проф. Генчо Кръстинов – основоположник на сърдечносъдовата хирургия в България
  • Добри Карталов – антифашист
  • Пеньо Чернеолу (ок. 1800 – 1867) – хайдутин
  • Христо Патрев (1848 – 1876) – войвода от Априлското въстание
  • Иван Караиванов (1954 – 2015) – шоумен и поп певец (Българския „Том Джоунс“)
  • Иван Христов Карацанов (1916 – 2005) – антифашист, дипломат, дългогодишен посланик на НРБ в Етиопия, Австрия, Сомалия и Афганистан. Завършва Висшето училище за световна търговия във Виена.
  • Виктория Христова Карацанова (1976-) – историк, археолог и музеен работник.
  • Емил Тонев (1964- ) – писател, журналист, сценарист на филма „Граница„.
  • Иван Косеков р 1935 г. – минен инженер, проектант на мини „Марица изток“.
  • Цанко Христов Карацанов (1927 – 2012) – антифашист, подполковник от Българската армия, краевед, автор на няколко книги за видни родове в гр. Шипка.
  • Цанко Пенев Карацанов (1937 – 1989) – художник, изобретател, старши научен сътрудник, доктор по млечно – вкусова промишленост и автор на редица научни изобретения в областта на млякото и млечната промишленост.
  • Тошка Минчева Гиргинова (1935-2008) – прокурор и адвокат, председател на дружество „Темида“ към СЮБ. Член на УС на Съюза на независимите български писатели. Автор на книгите – „Извор от сърцето“, „След тебе щом следа остава“, „Житейски истории“, „Времето отмерва време“, „Да те закука кукувица“, „Горчиви въздишки“, „Търси се ключ“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Вазов. Опълченците на Шипка от „Епопея на забравените“.
  • Яна Язова. Шипка, трета част от трилогията „Балкани“.
  • Пенчо Доксанлиев. Бащино огнище, Шипка хайдутлу.
  • Китов, Г. Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка-Шейново. – В: Севтополис. С., 1993, 105 – 113.
  • Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството, 1994, № 4, 13 – 27.
  • Kitov, Georgi, Nikola Theodossiev. New Data on Thracian Archaeology and Religion from the Tumuli near the Villages of Shipks and Sheynovo in the Kazanluk Region (Preliminary publication) . – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
  • Петкова, Т. За стенописите под могила Оструша. – Минало, 2005, № 2, 5 – 11.
  • Външни препратки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
  2. Указ № 1238 от 18 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 66 от 23 август 1977 г.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България