Бранник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бранник.

„Бранник“ е националистическа младежка организация в България[1] в периода 1940 – 1944 г.

Създадена е на 29 декември 1940 г. от правителството на проф. Богдан Филов с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“. Има ясно изразена авторитарна и антисемитска иделогия, осъществява пропаганда против комунизма, демокрацията, либерализма и „западните плутократични режими“.

Изградена е по образец на организациите „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия. При комунистическия режим в България по подобен начин е организирана пионерската организация. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и промонархически дух. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“. Централата на Бранник се е намирала в сградата на днешния Националния център по заразни и паразитни болести на ул. "Регентска" (дн. "Янко Сакъзов") № 26.

Емблема на организацията

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е типично авторитарно образувание, чието създаване е изцяло дело на правителството. Тя е пряко подчинена на министър-председателя. Отличава се с предказармена физическа и идеологическа подготовка, в това число носене на униформи и строева подготовка. Осъществява пропаганда срещу евреите, комунизма, демокрацията, либерализма и западните плутократични режими[2].

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на новата организация се изгражда отгоре надолу и главните ръководители се назначават от правителството, имат статут ан държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 година е Захари Стоилков, бивш активист на Български младежки съюз „Отец Паисий“ и Ратничество за напредък на българщината, а от 24 март 1944 година е професор Георги Караиванов. Секретар на организацията е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов.

Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Административната структура е по области начело с областен войвода. Подразделенията са дружина и венец (женска дружина) начело с дружинен командир; 2-3 чети с четен командир (четник); ядра, начело на които стои челник. Четата обикновено се състои от 40-50 членове. Същото се отнася и за Венците и Орлетата (които са по-младите членове, обикновено от прогимназиите – сегашни 5-8 класове). Орлетата по устав са деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Бранниците са юноши – от 14 до 16 години. Съществува и трета група бранници, те са от 16 до 21-годишна възраст. По-възрастни младежи, от 21 до 30 години, също могат да членуват в организацията.

След април 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи – Македония и Беломорска Тракия, в организацията се включват и ученици от гимназиите в Македония. Те са: в Скопие – 2 мъжки и девическа, по 1 гимназия във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля и непълни в Струмица, Гевгелия, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, Ресен, Берово, Радовиш, Неготино.

На 24 април 1942 г., със специално разрешение на ръководството, масовата организация „Български Червен кръст“, в която членуват много младежи и особено учащи, става колективен член на „Бранник“.

Членове[редактиране | редактиране на кода]

По списък през 1943 година организацията има около 450 000 членове.

В организацията участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция[3].

Униформа[редактиране | редактиране на кода]

Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.

Действия[редактиране | редактиране на кода]

Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля. Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н.

Списания[редактиране | редактиране на кода]

Сред списанията на организацията са: „Бранник“, „Орле“, „Победа“, „Браннически другар“. Вестник „Средношколски бранник“ е издаван от образцовата бранническа дружина при II софийска мъжка гимназия, а вестник „Браннически глас“ – във Враца.

Закриване[редактиране | редактиране на кода]

При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „Бранник“ е включена във фашистките и пронацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. е разтурена, а членовете ѝ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от членовете на организацията, като д-р Стефан Клечков, са убити жестоко заради други причини.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правителството на България приема наредба-закон за разтуряне на младежката организация Бранник
  2. Поппетров, Н. (2009). Социално наляво, нацинализмът – напред: програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: Изд. „Гутенберг“, стр. 805-848. ISBN 9789546170606
  3. Демократичен форум