Бранник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Бранник.

Бранник
Brannik emblem.svg
Информация
Основана 1940 г.
Закрита 1944 г.

„Бранник“ е профашистка младежка организация в България[1][2] в периода 1940 – 1944 г.

Създадена е на 29 декември 1940 г. от правителството на проф. Богдан Филов с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“. Осъществява пропаганда против комунизма, демокрацията, либерализма и „западните плутократични режими“ и проповядва антисемитска идеология.

Изградена е по образец на Национална организация „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и профашистки дух. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“. Централата на Бранник се е намирала в сградата на днешния Национален център по заразни и паразитни болести на ул. „Регентска“ (дн. „Янко Сакъзов“) № 26.

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Организацията е типично авторитарно образувание, чието създаване е изцяло дело на правителството. Тя е пряко подчинена на министър-председателя. Отличава се с предказармена физическа и идеологическа подготовка, в това число носене на униформи и строева подготовка. Осъществява пропаганда срещу комунизма, демокрацията, либерализма и западните плутократични режими.[3]

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на новата организация се изгражда от горе надолу и главните ръководители се назначават от правителството, имат статут на държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 година е Захари Стоилков, бивш активист на Български младежки съюз „Отец Паисий“ и Ратничество за напредък на българщината, а от 24 март 1944 година е професор Георги Караиванов. Секретар на организацията е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов.

Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Административната структура е по области начело с областен войвода. Подразделенията са дружина и венец (женска дружина) начело с дружинен командир; 2 – 3 чети с четен командир (четник); ядра, начело на които стои челник. Четата обикновено се състои от 40 – 50 членове. Същото се отнася и за Венците и Орлетата (които са по-младите членове, обикновено от прогимназиите – сегашни 5 – 8 класове). Орлетата по устав са деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Бранниците са юноши – от 14 до 16 години. Съществува и трета група бранници, те са от 16 до 21-годишна възраст. По-възрастни младежи, от 21 до 30 години, също могат да членуват в организацията.

След април 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи – Македония и Беломорска Тракия, в организацията се включват и ученици от гимназиите в Македония. Те са: в Скопие – 2 мъжки и девическа, по 1 гимназия във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля и непълни в Струмица, Гевгелия, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, Ресен, Берово, Радовиш, Неготино.

На 24 април 1942 г., със специално разрешение на ръководството, масовата организация „Български Червен кръст“, в която членуват много младежи и особено учащи, става колективен член на „Бранник“.

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Ний Бранници сме щедро надарени,

с мощни и стоманени гърди.

Българийо за тебе сме родени,

Съдба велика Бог ни отреди.

С младежки жар обичаме народа,

сплотени сме край българския Цар.

На свободата свята и свещена днес

Бранникът е най-добър пазач. (х2)

Членове[редактиране | редактиране на кода]

По списък през 1943 година организацията има около 450 000 членове.

В организацията участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция.[4]

Униформа[редактиране | редактиране на кода]

Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.

Действия[редактиране | редактиране на кода]

Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля. Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н.

Обет[редактиране | редактиране на кода]

Обет на бранника: „Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.

Обречен съм да бъда страж на Родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход.“

Обет на бранничката: „ Аз съм бранничка и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ.

Обречена съм да поддържам неугасващо огнището на българския род, да вливам ведрост и вяра в народната душа и да обогатявам вечното съкровище на българския бит.“

Обещание на орлето: „Аз съм горд и стремителен като орле.

Моето младо сърце е пълно с обич към царя на българите и моята родна земя.

Обещах – ще бъда изпълнителен и смел, за да стана достоен бранник.“

Бранническа клетва[редактиране | редактиране на кода]

Клетвата, която всеки нов бранник дава, за да се присъедини към организацията гласяла:

Аз съм Бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината борец за нейния живот и да я пазя всякога от всеки, който пречи на нейния възход. Заклех се!

Списания[редактиране | редактиране на кода]

Сред списанията на организацията са: „Бранник“, „Орле“, „Победа“, „Браннически другар“. Вестник „Средношколски бранник“ е издаван от образцовата бранническа дружина при II софийска мъжка гимназия, а вестник „Браннически глас“ – във Враца.

Закриване[редактиране | редактиране на кода]

При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „Бранник“ е включена във фашистките и пронацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. е разтурена, а членовете и́ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от членовете на организацията, като д-р Стефан Клечков, са убити жестоко заради други причини.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правителството на България приема наредба-закон за разтуряне на младежката организация Бранник
  2. Премълчаната история на българския национализъм. 15.07.15г. БНР.
  3. Поппетров, Н. (2009). Социално наляво, нацинализмът – напред: програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: Изд. „Гутенберг“, стр. 805 – 848. ISBN 978-954-617-060-6
  4. Демократичен форум, архив на оригинала от 30 април 2012, https://web.archive.org/web/20120430062140/http://www.omda.bg/arhiv/neformali/bdf/balgarski_demokratichen_forum.htm, посетен на 2011-06-05