Съюз на ратниците за напредъка на българщината

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съюз на ратниците за напредъка на българщината
Ratnik emblem.svg
Flag Ratnik.svg
Знаме и емблема на Ратничеството за напредък на българщината
Ръководител Асен Кантарджиев
Основана 19 юли 1936 г.
Разформирована септември 1944 г.
Идеология Фашизъм

Съюзът на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ), наричан също Ратничество за напредък на българщината или просто Ратник, е крайнодясна фашистка обществено-политическа организация в България, съществувала през периода 1936 – 1944 г. Организацията проявява изразени симпатии към националсоциализма, антикомунизма, расизма и антисемитизма.

Основан е на 19 юли 1936 година от група активисти на Българския младежки съюз „Отец Паисий“, начело с Асен Кантарджиев и Петър Габровски, които неуспешно се опитват да ангажират паисиевците с по-активна полиническа дейност. Към тях се присъединяват и групи, отделили се от Съюза на българските национални легиони и бившия Съюз на българите фашисти, а активна роля в изграждането на организацията играят Климент Далкалъчев и Захари Стоилков.[1]

По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им след Деветосептемврийския преврат Съюзът на ратниците и Съюзът „Отец Паисий“ наброяват общо 3880 души.[2]

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Ратниците пропагандират национализъм, националсоциализъм, антисемитизъм, расизъм, симпатии към Третия райх, борбата, войната. Остро критикуват капитализма, буржоазията и партийно-парламентарната демократична система.[3] СРНБ се обявява за силна намеса на държавата в икономиката, национализация на застрахователния сектор и други ключови предприятия, задължително коопериране в селското стопанство.[4]

Организация и известни членове[редактиране | редактиране на кода]

Ратниците носят червени униформи, a емблемата на организацията е знакът „Богар-кръст“ (келтски кръст), ограден с кръг. Основният им лозунг е „Напред и нагоре“. Силно обвързани с Българска православна църква.

Не може да се определи точният брой на членовете на организацията, тъй като тя е доста конспиративна и дори членовете ѝ не се познават помежду си. На 26.09.1939 г. правителството взема следното решение: "Всички лица, които участват в „Българските национални легиони“ и в „Ратници за напредъка на българщината“ да се поставят в известност, като чиновниците се уволнят, учениците и студентите се изключат, а останалите да се изпратят в работните групи".[5] През периода 1941 – 1944 година РНБ е в основата на т.нар. дясна опозиция на режима, въпреки че нейни бивши членове успяват да достигнат до високи постове в държавната власт. Известни такива членове са комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и вътрешният министър Петър Габровски.

Ръководител на Ратничеството, наричан Водач, е проф. Асен Кантарджиев – един от деканите на Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и син на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, командвал българските войски в Добричката епопея през 1916 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поппетров 2008, с. 90 – 94.
  2. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 14.
  3. Поппетров (2009), стр. 683 – 4; Алтънков (2004), стр. 280 и 302.
  4. Поппетров 2008, с. 92.
  5. Казасов (1949), стр. 644.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Алтънков, Н. (2004). Нарекоха ги фашисти: Легионери, отцепаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти. София: „Тангра ТанНакРа ИК“. ISBN 954994266X
  • Казасов, Д. (1949). Бурни години 1918 – 1944. София: „Народен печат“.
  • Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1.
  • Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“. ISBN 9789546170606

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]