Тодор Кантарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Кантарджиев
Генерал-лейтенант
BASA-515K-2-23-1-General Todor Kantardzhiev, 1927.jpeg
Информация
Служба 1884 - 1914, 1915 - 1917
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 16-ти пехотен полк
5-та пехотна дивизия (1913 - 1914)
Сборна дивизия (1916 - 1918)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Родства баща на Асен Кантарджиев
Подпис Todor Kantardzhiev Signature (vectorized).svg
Тодор Кантарджиев в Общомедия

Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на Сборната дивизия през Първата световна война (1915 - 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна софийска дружина.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото отбранително сражение и в сражението при Пирот. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. През 1889 г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, през 1894 г. е произведен в чин майор, а през 1899 г. в чин подполковник.

Военната кариера на Тодор Кантарджиев продължава – на 2 авугст 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия, а от 1909 г. командва 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканските войни (1912 – 1913) полковник Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава на Македонския военен театър – при Струмица, Пехчево и вр. Руен.

След войната полковник Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913 – 1914), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор и през юли с.г. преминава в запаса.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на Трета българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт.

На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, от своя страна България, като съюзник, обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г. С частите, които ръководи, генерал-майор Кантарджиев формира дясното крило на 3-та армия, което по-късно става основа на новосформираната Сборна дивизия. Под неговото командване дивизията води военни действия при устието на р. Дунав. Прославя се с освобождаването на Добрич от румънската окупация.[1] След капитулацията на Румъния през 1917 г., частите на генерал-майор Кантарджиев са дислоцирани на Македонския фронт. На 15 август с.г. Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант, а само два месеца по-късно, през октомври преминава отново в запаса, този път за последно.

Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Родство[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Текст на телеграмата по повод успехите в Добричко: „ТЕЛЕГРАМА. (Добричъ, 7 Септемврий 1916 год.) Нашитѣ храбри войски слѣдъ като оня день разбиха ромѫнската пѣхота и руската кавалерия, вчера разбиха и руската многочислена пѣхота. Началникъ на Варн. Укрѣпенъ Пунктъ. Генералъ Майоръ. КАНТАРДЖИЕВЪ.“
  2. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]