Тодор Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тодор Марков
български военен деец
Роден: 21 май 1870
Починал: след 1950

Тодор Марков Марков е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Марков е роден на 21 май 1870 г. в Хисар. През 1888 г. завършва Пловдивската гимназия, през 1891 г. завършва Военното училище в София и на 2 август е произведен в чин подпоручик. През 1893 г. завършва типографска и кавалерийска школа, след което през 1896 г. висш офицерски курс, а през 1902 г. завършва и Генералщабната академия в Санкт-Петербург. От 1891 до 1899 г. е командир на Първи конен софийски полк. Женен за Мария Маркова. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, на 1 ноември 1900 г. в чин капитан, а на 19 септември 1906 г. в чин майор. В 1903 г. служи като младши офицер във Втора пехотна тракийска дивизия. През 1906 – 1907 г. е началник-щаб на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия, в 1908 г. е началник на разузнавателна секция в Щаба на армията, а в периода 1910 – 1912 г. началник-щаб на Кавалерийската инспекция.[1]

През Балканската война е началник-щаб на конната дивизия, с която се сражава на Тракийския военен театър. На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и до 1916 г. е военен аташе в Цариград. След това е назначен за командир на Пета конна бригада, сражава се в Добруджа при Тутракан и Силистра. През октомври 1916 г. е началник-щаб на Първа армия, сражава се на Македонския фронт.[1]

На 15 август 1917 г. е повишен в чин генерал-майор. От юли 1917 г. до края на Първата световна война е командващ на Първа конна дивизия и Инспектор на кавалерията.[1]

В периода 1923 – 1925 г. е управляващ българската легация в Цариград.[1]

Марков е масон и след Деветоюнския преврат заедно с генерал Димитър Михайлов и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят новото българско правителство.[2]

Умира в Хисар след 1950 г.[1]

Неговата къща е сред архитектурните забележителности на Хисар, паметник на културата, понастоящем в плачевно състояние.[3]

Личният му архив се съхранява във фонд 02 в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Той се състои от 66 архивни единици от периода 1898 – 1945 г.[1]

Ордени и награди[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Марков е удостоен с:[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж ((bg))  Тодор Марков Марков. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 май 2018 г.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, Сиела, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 133.
  3. Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 169.