Правителство на Александър Стамболийски 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Александър Стамболийски 2
България 41-во правителство на България
Период
Сформирано 9 февруари 1923
Разпуснато 9 юни 1923
Личности и партии
Председател Александър Стамболийски
Партия(и) БЗНС
Държавен глава Борис III
Първоначален състав
Министри 8
~ мъже 8
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Стамбол. 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
А. Цанков 1

Второто правителство на Александър Стамболийски е четиридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 9 февруари 1923 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 9 юни 1923 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Цанков.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Нова изборна победа[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след образуването на новото правителство, между България и Сръбско-хърватско-словенското кралство е подписано т.нар. Нишко споразумение. Клаузите му са поредица от отстъпки пред западния ни съсед, някои от които граничат с национално предателство (българската държава официално се отказва от Македония и се ангажира да разгроми ВМРО). В отговор националноосвободителната организация на българите в Македония издава смъртни присъди на министри от кабинета на БЗНС. Нишкото споразумение и резултатите от проведените на 22 април с.г. парламентарни избори (БЗНС получава 569 139 гласа – 52.7% от вота на всички избиратели и 212 мандата за Народното събрание (по мажоритарната система)) обединяват окончателно опозицията и я убеждават, че единственият път към властта е военният преврат[2].

Убедителната победа главозамайва земеделските лидери, които не обръщат внимание на многобройните сигнали за подготвян преврат. Едва в дните непосредствено преди осъществяването му министърът на вътрешните работи Христо Стоянов докарва в София 5000 оранжевогвардейци. Ръководството на БЗНС твърдо вярва, че въоръжените селски отряди ще парират всеки опит на опозицията да се добере до властта[2].

Държавен преврат и сваляне на правителството[редактиране | редактиране на кода]

Рано сутринта на 9 юни 1923 г. командваните от офицери членове на Военния съюз, юнкери и редовни армейски части установяват контрол в столицата и по-големите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село Славовица), а плахите опити на полицията да окаже отпор на военните завършват без успех. След няколкочасово колебание цар Борис III (за участието му в преврата няма категорични доказателства) подписва указ за назначаване на широко коалиционно правителство, образувано от представители на всички политически сили, без БКП (т.с.), която е противник на БЗНС[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Александър Стамболийски, е образуван от дейци на БЗНС.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 8 министри[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Александър Стамболийски БЗНС  
вътрешни работи и народно здраве Александър Оббов БЗНС  
външни работи и изповедания Александър Стамболийски БЗНС  
търговия, промишленост и труда Александър Радолов БЗНС  
финанси Петър Янев (упр.) БЗНС  
война Александър Стамболийски (упр.) БЗНС  
правосъдие Петър Янев БЗНС  
железници, пощи и телеграфи Цанко Бакалов (упр.) БЗНС  
земеделие и държавни имоти Александър Оббов БЗНС  
обществени сгради, пътища и благоустройство Цанко Бакалов (упр.) БЗНС  
народно просвещение Стоян Омарчевски БЗНС  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 12 март 1923[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи и народно здраве Христо Стоянов БЗНС  
война Константин Муравиев БЗНС  

от 14 март 1923[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
правосъдие Спас Дупаринов БЗНС  
железници, пощи и телеграфи Недялко Атанасов БЗНС  
финанси Петър Янев БЗНС  
търговия, промишленост и труда Александър Стамболийски (упр.) БЗНС  

от 16 март 1923[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
обществени сгради, пътища и благоустройство Кирил Павлов БЗНС  

от 8 май 1923[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
търговия, промишленост и труда Димитър Зографов БЗНС  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 4 от 9 февруари 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 252 от 10 февруари 1923 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 146-149.