Владимир Кецкаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Кецкаров
български генерал
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
17 август 1960 г. (66 г.)

Владимир Антонов Кецкаров е български офицер, генерал-майор.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Кецкаров е роден на 10 октомври 1893 година в Битоля, в охридския род Кецкарови, познат с просветителската си и обществена дейност. Баща му Антон Кецкаров е деец на ВМОРО и общественик, брат му е скулпторът Методи Кецкаров. Постъпва във Военното училище в София и като юнкер в 1912 година участва в Балканската война. Завършва училището в 1914 година и взима участие в Първата световна война.

Служи последователно в 22-ри пехотен тракийски полк, 59 пехотен пирински полк и Военното училище. През 1925 г. е назначен на служба в 10 пограничен участък, след което от 1927 г. е на служба в 10 пехотен родопски полк, а от 1929 г. във 2-ри дивизионен артилерийски полк. През 1930 година завършва Софийската военна академия и от 1931 г. е на служба в Щаба на армията. През 1932 е назначен на служба в Инженерната инспекция и на 3 септември с. г. е произведен в чин подполковник. През 1933 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, а през следващата година за началник на оперативния отдел също в Щаба.

На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[1] Член е на „Звено“. В 1940 година издава „Войни на българите в Тракия (689 – 972)“. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е върнат в армията, като е произведен в чин полковник със старшинство към 3 октомври 1936 г. и в чин генерал-майор със старшинство към 3 октомври 1941 година. През 1944 г. е назначен за началник на Висшите учебни заветния. Командва V армия във войната срещу Германия.

След войната продължава да служи в Българската народна армия. През 1945 г. е назначен за началник на Учебно-възпитателен отдел, по-късно същата година за началник на Военноисторическата комисия, а през 1946 г. за началник на Военноисторическия отдел. През 1946 година влиза в научна културно-историческа комисия към МНИ заедно с Павел Делирадев и Юрдан Анастасов, а по-късно е избран за подпредседател на института. Подкрепя речта на Ангел Томов от 24 ноември 1946 година, която оборва тезата за съществувато на отделна македонска нация. Противопоставя се на предложението за самоликвидиране на МНИ през 1947 година[2]. През 1947 г. е уволнен от служба. От 1948 година е началник на катедрата „История на военното изкуство и войните“ в Софийската военна академия. Умира в 1960 година.[3][4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Йоан Кецкаров
(1695 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюро Кецкаров
(1720 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Кецкаров
(около 1750 - 1840)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йон Кецкаров
 
 
 
Наум Кецкаров
(1795 - 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(? — 1860)
 
 
Евтим Кецкаров
(около 1828 — 1909)
 
Параскева
Иванова Капчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Деспина Робева
(1829 — 1908)
 
Сотир Кецкаров
(? - около 1863)
 
Антон Кецкаров
(1865 - 1945)
 
Екатерина Митанова
(1869 - 1949)
 
Александра
(1873 - 1951)
 
Евтим Топенчаров
(1865 - 1953)
 
Фания Зарова
(1863 - 1884)
 
Климент Заров
(1863 - 1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Кецкаров
(1893 — 1960)
 
Методи Кецкаров
(1904 — 1981)
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
  2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.379, 386, 393, 394.
  3. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 392.
  4. С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 91.