Владимир Кецкаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Кецкаров
български генерал
Роден
Починал

Образование Национален военен университет

Владимир Антонов Кецкаров е български офицер, генерал-майор.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1893 година в Битоля, в охридския род Кецкарови, познат с просветителската си и обществена дейност. Баща му Антон Кецкаров е деец на ВМОРО и общественик, брат му е скулпторът Методи Кецкаров. Постъпва във Военното училище в София и като юнкер в 1912 година участва в Балканската война. Завършва училището в 1914 година и взима участие в Първата световна война. В 1930 година завършва Софийската военна академия.

На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[1] Член е на „Звено“. В 1940 година издава „Войни на българите в Тракия (689 – 972)“. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е върнат в армията като генерал-майор. Командва V армия във войната срещу Германия. След войната продължава да служи в Българската народна армия. През 1946 година влиза в научна културно-историческа комисия към МНИ заедно с Павел Делирадев и Юрдан Анастасов, а по-късно е избран за подпредседател на института. Подкрепя речта на Ангел Томов от 24 ноември 1946 година, която оборва тезата за съществувато на отделна македонска нация. Противопоставя се на предложението за самоликвидиране на МНИ през 1947 година[2]. От 1948 година е началник на катедрата „История на военното изкуство и войните“ в Софийската военна академия. Умира в 1960 година.[3][4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Йоан Кецкаров (1695 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюро Кецкаров (1720 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Кецкаров (около 1750 - 1840)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йон Кецкаров
 
 
 
Наум Кецкаров
(1795 - 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(? — 1860)
 
 
Евтим Кецкаров
(около 1828 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сотир Кецкаров
 
Александра
 
 
Антон Кецкаров
(1865 - 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Топенчаров
(1905 — 1997)
 
 
Владимир Кецкаров
(1893 — 1960)
 
Методи Кецкаров
(1904 — 1981)
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
  2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.379, 386, 393, 394.
  3. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 392.
  4. С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония