Илия Сливков

Илия Сливков
български генерал
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	10 януари 1882 г. Трявна, Княжество България
Дата и място на смърт	1952 г. София, Народна република България

Илия Попйонков Сливков е български офицер (генерал-майор) и военен юрист, началник на Военно-съдебната част.

Биография

Илия Сливков е роден на 10 януари 1882 г. в Трявна. През 1903 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, а впоследствие и Военноюридическа академия. Служи в осемнадесети пехотен етърски полк. Бил е следовател при Пловдивския военен съд. По-късно е председател на Врачанския полеви военен съд и прокурор при Военния касационен съд. Уволнява се на 29 юли 1919 г. като подполковник. По-късно се завръща към военно-съдебната систма. През 1928 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е генерал-майор.

Генерал-майор Илия Сливков умира през 1952 г. в София.

Награди

• Орден „Св. Александър“ III степен
• Орден „Св. Александър“ IV степен
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен
• Орден „За заслуга“ (Фердинанд)
• Орден “За заслуга“ (Цар Борис)
• Кръст „За X години отлична служба“
• Орден „Св. Сава“ III степен (Кралство Сърбия)

По-важни трудове

• „Мисли по Закона за защита на държавата“ (1925)
• „Дисциплинарната отговорност от научно гледище“ (1927)
• „Военно-съдебна дейност в нашите войскови части“ (1928)
• „Военно-углавно право (обща част) (1929)
• „Военно-углавно право (лекции) (1929)

Военни звания

• Подпоручик (1903)
• Поручик (1906)
• Капитан (1910)
• Майор (30 май 1916)
• Подполковник (30 май 1918)
• о. з. Полковник (1928)
• о. з. Генерал-майор (1935)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 217.