Илия Сливков
Облик
Илия Сливков | |
български генерал | |
Образование | Национален военен университет |
---|---|
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1952 г.
|
Илия Попйонков Сливков е български офицер (генерал-майор) и военен юрист, началник на Военно-съдебната част.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Сливков е роден на 10 януари 1882 г. в Трявна. През 1903 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, а впоследствие и Военноюридическа академия. Служи в осемнадесети пехотен етърски полк. Бил е следовател при Пловдивския военен съд. По-късно е председател на Врачанския полеви военен съд и прокурор при Военния касационен съд. Уволнява се на 29 юли 1919 г. като подполковник. По-късно се завръща към военно-съдебната систма. През 1928 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е генерал-майор.[1]
Генерал-майор Илия Сливков умира през 1952 г. в София.[2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Св. Александър“ III степен
- Орден „Св. Александър“ IV степен
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен
- Орден „За заслуга“ (Фердинанд)
- Орден “За заслуга“ (Цар Борис)
- Кръст „За X години отлична служба“
- Орден „Св. Сава“ III степен (Кралство Сърбия)
По-важни трудове
[редактиране | редактиране на кода]- „Мисли по Закона за защита на държавата“ (1925)
- „Дисциплинарната отговорност от научно гледище“ (1927)
- „Военно-съдебна дейност в нашите войскови части“ (1928)
- „Военно-углавно право (обща част) (1929)
- „Военно-углавно право (лекции) (1929)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (30 май 1916)
- Подполковник (30 май 1918)
- о. з. Полковник (1928)
- о. з. Генерал-майор (1935)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Руменин, с. 217
- ↑ София помни, парцел 45
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 217.