Направо към съдържанието

Илия Сливков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Сливков
български генерал
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1952 г. (69 г.)

Илия Попйонков Сливков е български офицер (генерал-майор) и военен юрист, началник на Военно-съдебната част.

Илия Сливков е роден на 10 януари 1882 г. в Трявна. През 1903 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, а впоследствие и Военноюридическа академия. Служи в осемнадесети пехотен етърски полк. Бил е следовател при Пловдивския военен съд. По-късно е председател на Врачанския полеви военен съд и прокурор при Военния касационен съд. Уволнява се на 29 юли 1919 г. като подполковник. По-късно се завръща към военно-съдебната систма. През 1928 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е генерал-майор.[1]

Генерал-майор Илия Сливков умира през 1952 г. в София.[2]

  • „Мисли по Закона за защита на държавата“ (1925)
  • „Дисциплинарната отговорност от научно гледище“ (1927)
  • „Военно-съдебна дейност в нашите войскови части“ (1928)
  • „Военно-углавно право (обща част) (1929)
  • „Военно-углавно право (лекции) (1929)
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 217.