Кирил Попбожилов
| Кирил Попбожилов | |
|---|---|
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
| Години на служба | 1916 – 1944 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 2-ра пех. дивизия (ВСВ) |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 23 февруари 1945 г.
Пловдив, България |
Кирил Николов Попбожилов е български военен деец, генерал-майор, началник-щаб на 2-ра армия (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кирил Попбожилов е роден е на 23 януари 1896 г. в Самоков. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. През 1930 година завършва Военната академия.
Първата световна война (1915 - 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Кирил Попбожилов е с чин подпоручик, като е заемал длъжността взводен командир на 22-ри пехотен тракийски полк и е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. със заповед № 355/1921 г. от Министерството на войната с мотиви за награждаване: за отличия и заслуги през втория период на войната.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Божилов е началник-щаб на 2-ра армия (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. В края на 1943 година щабът на дивизията се завръща от прикриващият фронт и се установява в Пловдив.[2] Там поема борбата срещу партизаните в поверената му 2-ра дивизионна област. На 6 май 1944 година е произведен в генералски чин. На 13 септември 1944 е уволнен от служба, осъден от т.нар. „Народен съд“ и на 23 февруари 1945 г. е разстрелян на Пловдивските гробища.[3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (5 май 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ archives.bg
- ↑ Семерджиев, A., „И всички се бяха обрекли“, София, 1985, Военно издателство, стр. 267
- ↑ Гаджев, И., „Лушин – никога вече комунизъм“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев", 2005, ISBN 954-91630-2-4, стр. 267
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
