Кирил Попбожилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Попбожилов
български генерал
Генерал Кирил Попбожилов.jpeg

ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1916 – 1944
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Командвания2-ра пех. дивизия (ВСВ)
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Национално знаме на България Пловдив, България

Кирил Николов Попбожилов е български военен деец, генерал-майор, началник-щаб на 2-ра армия (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Попбожилов е роден е на 23 януари 1896 г. в Самоков. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. През 1930 година завършва Военната академия.

Първата световна война (1915 - 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Попбожилов е с чин подпоручик, като е заемал длъжността взводен командир на 22-ри пехотен тракийски полк и е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. със заповед № 355/1921 г. от Министерството на войната с мотиви за награждаване: за отличия и заслуги през втория период на войната.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Божилов е началник-щаб на 2-ра армия (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. В края на 1943 година щабът на дивизията се завръща от прикриващият фронт и се установява в Пловдив.[2] Там поема борбата срещу партизаните в поверената му 2-ра дивизионна област. На 6 май 1944 година е произведен в генералски чин. На 13 септември 1944 е уволнен от служба, осъден от т.нар. „Народен съд“ и на 23 февруари 1945 г. е разстрелян на Пловдивските гробища.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. archives.bg
  2. Семерджиев, A., „И всички се бяха обрекли“, София, 1985, Военно издателство, стр. 267
  3. Гаджев, И., „Лушин – никога вече комунизъм“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев", 2005, ISBN 954-91630-2-4, стр. 267

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1