Кирил Попбожилов
| Кирил Попбожилов | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1916 – 1944 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 2-ра пех. дивизия (ВСВ) |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 23 февруари 1945 г.
Пловдив, България |
Кирил Николов Попбожилов е български военен деец, генерал-майор, началник-щаб на 2-ра армия (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кирил Попбожилов е роден е на 23 януари 1896 г. в Самоков. През 1916 година завършва Военното на Негово Величество училище и на 5 октомври е произведен в чин подпоручик. През 1930 година завършва Военната академия.
Първата световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война (1915 – 1918) е взводен командир в22-ри пехотен тракийски полк, за която служба е награден с военен орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. със заповед № 355/1921 г. от Министерството на войната с мотиви за награждаване: за отличия и заслуги през втория период на войната.[1] На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик.
След войната служи в 37-а пехотна пиринска дружина. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан. През 1927 г. е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк, а по-късно същата година е назначен на служба към жандармерията. От 1929 г. е слушател във Военната академия, която завършва през 1930 г. и същата година е назначен на служба в щаба на армията. През 1931 г. е назначен за началник на секция в Инженерната инспекция[2], след което от 1932 г. е инспектор на класовете в ШЗО[3], като по-късно същата година е назначен за командир на отделение в 5-и дивизионен артилерийски полк[4]. През 1933 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен за командир на отделение в 3-ти армейски артилерийски полк[5], като по-късно същата година е назначен за началник на секция в Щаба на армията[6], а по-късно същата година е назначен за за командир на отделение 3-ти дивизионен артилерийски полк[7][8]
В началото на 1934 г. майор Попбожилов е назначен за началник на секция в Щаба на армията[9], от началото на следващата година е военен аташе в Анкара[10], на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник, а от началото на 1938 г. е временен началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия[11]. От началото на 1939 г. е началник на отделение в Щаба на войската[12], след което от 1940 г. началник-щаб на 2-ра армия[13] и на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[8]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Попбожилов е началник-щаб на 2-ра (1940 – 1943) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия. В края на 1943 година щабът на дивизията се завръща от прикриващият фронт и се установява в Пловдив.[14] Там поема борбата срещу партизаните в поверената му 2-ра дивизионна област. На 6 май 1944 година е произведен чин генерал-майор. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“[15]. Осъден от т.нар. „Народен съд“ и на 23 февруари 1945 г. е разстрелян на Пловдивските гробища.[16]
Кирил Попбожилов е женен и има 2 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (5 май 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ archives.bg
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 203 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 71 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 164 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 92 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 197 от 1933 г.
- ↑ МЗ № 251 от 1933 г.
- ↑ а б Руменин, с. 92 – 93
- ↑ МЗ № 29 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 88 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 55 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 10 от 1939 г.
- ↑ МЗ № 98 от 1940 г.
- ↑ Семерджиев, A., „И всички се бяха обрекли“, София, 1985, Военно издателство, стр. 267
- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
- ↑ Гаджев, И., „Лушин – никога вече комунизъм“, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев", 2005, ISBN 954-91630-2-4, стр. 267
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 92 – 93.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
