Стефан Тасев

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тасев.

---

Стефан Тасев
български генерал
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	17 ноември 1866 г. Горна Оряховица, Османска империя

Стефан Тасев Тасев е български офицер, генерал-майор от пехотата, началник на 7^-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война, а след войната на 1^-ва пехотна софийска дивизия.

Биография

Стефан Тасев е роден на 17 ноември 1866 г. в Горна Оряховица. На 6 юни 1884 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, като на 21 декември е произведен в чин подпоручик и е зачислен в пехотата. Служи в 19^-и пехотен щуменски полк. На 17 юни 1888 г. е произведен в чин поручик, а през 1892 в чин капитан. През 1900 г. служи като старши офицер във военното училище, а от 1903 г. е командир на рота в същото. На 2 август 1903 г. е произведен в чин майор, а на 13 май 1908 г. в чин подполковник. През 1909 и назначен за началник на 25^-о полково военно окръжие, а от 1911 г. е командир на 26^-и пернишки полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) подполковник Стефан Тасев служи като командир на 12^-и пехотен балкански полк и на 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник.

На 9 март 1914 г. е назначен е назначен за началник на военното училище, на която длъжност е до 10 септември 1915 година.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 7^-а пехотна рилска дивизия (от 29 юни 1917 до 30 септември 1918). На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1918 г. е началник на окупационните войски в Моравско. След войната е назначен за началник на 1^-ва пехотна софийска дивизия. На 9 август 1919 г. преминава в запаса.

На 25 юни 1920 г. е назначен за помощник на главния директор на Трудова повинност, като 3 дена по-късно встъпва в длъжност.

По време на военната си кариера служи като командир на 3-ти пехотен бдински полк и към Военното министерство.

Военни звания

• Подпоручик (21 декември 1885)
• Поручик (17 юни 1888)
• Капитан (1892)
• Майор (2 август 1903)
• Подполковник (1908)
• Полковник (18 май 1913)
• Генерал-майор (15 август 1917)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
• Царски орден „Св. Александър“ III и IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ 5-и клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 305.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 178
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.