Борис Карамфилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Карамфилов
български генерал-полковник
Роден
22 юни 1922 г. (95 г.)
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   

Борис Димитров Карамфилов е български партизанин, офицер, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1922 година в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.

Служи в Българската армия. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР.[1] Командир на 7-ма Мотострелкова дивизия, Първа армия и началник на Столичния гарнизон.

В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. Кандидат на военните науки.

От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана.

Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в 7, 8 и 9 народни събрания.[2]. Член на комисията по духовни ценности в 7 народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в 9-то народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата.

Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86
     Портал „Македония“         Портал „Македония