Скребатно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Скребатно (община Охрид).

Скребатно
Общи данни
Население 242 души[1] (15 юни 2020 г.)
7,08 души/km²
Землище 38 147 km²
Надм. височина 725±1 m
Пощ. код 2964
Тел. код 07523
МПС код Е
ЕКАТТЕ 66874
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)

Скрѐбатно е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Скребатно се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село (Скребатно) са регистрирани 110 лица.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Скребатно (Искработа-и баля) е посочено като село, в което живеят 87 немюсюлмански семейства.[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Скребатно (Искработа) е посочено като село, в което живеят 41 немюсюлмански семейства.[4] В османските документи името на селото се среща изписано по няколко начина, като основно се чете Искработна (на османски турски: ﺍســقــربــوتــنــه, ﺍسـقــرﻩبــوطــنــه) и Искработа (на османски турски: ﺍســقــرﺍبــوتــه).[5]

В XIX век Скребатно е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска каза на Османската империя.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 95 домакинства, 45 жители помаци и 270 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скребатно като село със 75 български и 20 помашки къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Скребатно, намира се на С от Неврокоп 3 1/2 часа път. Сградено на неравно място в една котловина. Планинска местност. По полите на планината добри нивя и лозя; има селяне, които се занимават и със зидарство. Църква „Св. Петка“; четат и чели са само по български; старо училище с 50-тина ученика. На времени са отваряли нещо като I и II-й клас. Числото на къщите е 140, около 1/3 помаци, които се занимават с кираджилък.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Скребатно (Скребатно) е българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 290 българи-мохамедани и 780 българи-християни[9] в 60 помашки и 140 български къщи.[10]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Черквата „Света Параскева“ е построена през 1835 година и е художествен паметник на културата. Представлява трикорабна псевдобазилика, като камбанарията е достроена през XX век. Оригиналният иконостас е бил дъсчен, таваните са апликирани с медальони и емпория. Апостолските икони са в синьо-зелената гама на златен фон. Под иконата на св. Богородица е отбелязана 1838 година. Колонадата е украсена със стенописи, царските двери, венчилката и киворията са с плитка дърворезба.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Скребатно

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.). // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  5. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 127.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 9.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  10. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  11. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
  13. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 122. Посетен на 31 август 2015.
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 121. Посетен на 31 август 2015.
  15. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10.
  16. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 78. Посетен на 31 август 2015.
  17. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 438. Посетен на 5 септември 2015.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
     Портал „Македония“         Портал „Македония