Крушево (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево
Общи данни
Население 243 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,495 km²
Надм. височина 933 m
Пощ. код 2945
Тел. код 07531
МПС код Е
ЕКАТТЕ 40138
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)

Кру̀шево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Крушево (Куршева, на османски турски: قــوﺭشــوﻩ) е посочено като село, в което живеят 40 немюсюлмански семейства.[1]

В 19 век Крушево е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крушево (Крушово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 340 българи-мохамедани[3] в 55 къщи.[4]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Крушево има мюсюлманско мъжко население 200 души, което живее в 60 къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Крушово, на СИ от Неврокоп 3 часа. В околноста се раждат изобилно овощия. Всички жители са помаци. 60 къщи.[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото изповядват исляма и са помаци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  3. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония