Ореше
Тази статия е за селото в България. За селото във Велешко, Северна Македония вижте Ореше (община Чашка).
| Ореше | |
  Ореше  Ореше | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 217 души[1] (15 март 2024 г.) 14,9 души/km² |
| Землище | 14,556 km² |
| Надм. височина | 1116 m |
| Пощ. код | 2943 |
| Тел. код | 07531 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 53727 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
Орѐше е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ореше се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Намира се до село Крушево. Географското му разположение е предспоставка за отглеждане на голямо количество тютюн, което е и основния поминък на населението там.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край селото са открити останки на две късноантични църкви. Едната е трикорабна базилика, разположена на 1 километър югоизточно от днешното село, и е функционирала от първата половина на V век до края на VI век. Втората църква е на 300 метра от първата и не е проучвана.[2]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ореше е посочено като село, в което живеят 25 християнски семейства.[3] В османските документи селото се често се среща изписано Ореша (на османски турски: ﺍﻭﺭشــه).[4]
В XIX век Ореше е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ореше (Oréché) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители помаци.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ореше (Оръшово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 225 българи-мохамедани[6] в 40 къщи.[7]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Ореше има мюсюлманско мъжко население 104 души, което живее в 30 къщи.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 198 |
| Българи | 56 |
| Турци | 23 |
| Цигани | - |
| Други | 48 |
| Не се самоопределят | 12 |
| Неотговорили | 59 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Жителите на селото изповядват исляма
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Село Ореше е още един бисер от множеството неопознати родопски села. Интересни забележителности в околието на селото са невероятната природа с много интересни скални образувания, вековни дървета и чудни зелени поляни. Забележителност са и отворените старинни гробове, представляващи заградено под земята пространство от огромни тикли, където все още могат да се видят човешки кости. Тези гробове са съхранявали години наред голямо количество злато и ценни изсторически предмети като медни съдове, глинени съдове и други, които обаче са варварски разграбени от иманяри. Друга забележителност за село Ореше са римските мостове, които в продължение на векове са в отлично състояние. Покрай селото минава река Върбица. В дефилето си тя е образувала красиви водопадчета и скални образувания. В покрайнините на селото има и още много къщи от цяло римско селище, гробове и страхотни скални образувания.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В селото всяка година се празнува Байрам, който е почитан като най-големия празник. Всяка година се организира и събор, на който всички хора излизат на центъра на Ореше и се веселят, като играят различни хора.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 150 – 151.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 106.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| |||||||||||
