Ореше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото във Велешко, Република Македония вижте Ореше (Община Чашка).

Ореше
Общи данни
Население 223 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,556 km²
Надм. височина 1116 m
Пощ. код 2943
Тел. код 07531
МПС код Е
ЕКАТТЕ 53727
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)

Орѐше е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Ореше се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Намира се до село Крушево. Географското му разположение е предспоставка за отглеждане на голямо количество тютюн, което е и основния поминък на населението там.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ореше е посочено като село, в което живеят 25 християнски семейства.[1] В османските документи селото се често се среща изписано Ореша (на османски турски: ﺍﻭﺭشــه).[2]

В 19 век Ореше е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ореше (Oréché) е посочено като село с 30 домакинства и 80 жители помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Ореше (Оръшово) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 225 българи-мохамедани[4] в 40 къщи.[5]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Ореше има мюсюлманско мъжко население 104 души, което живее в 30 къщи.[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото изповядват исляма и са помаци.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Ореше е още един бисер от множеството неопознати родопски села. Интересни забележителности в околието на селото са невероятната природа с много интересни скални образувания, вековни дървета и чудни зелени поляни.Забележителност са и отворените старинни гробове, представляващи заградено под земята пространство от огромни тикли, където все още могат да се видят човешки кости. Тези гробове са съхранявали години наред голямо количество злато и ценни изсторически предмети като медни съдове, глинени съдове и други, които обаче са варварски разграбени от иманяри. Друга забележителност за село Ореше са римските мостове, които в продължение на векове са в отлично състояние. Покрай селото минава река Върбица. В дефилето си тя е образувала красиви водопадчета и скални образувания.В покрайнините на селото има и още много къщи от цяло римско селище,гробове и страхотни скални образувания.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В селото всяка година се празнува Байрам, който е почитан като най-голямия празник. Всяка година се организира и събор, на който всички хора излизат на центъра на Ореше и се веселят, като играят различни хора.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  2. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 106.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
     Портал „Македония“         Портал „Македония