Осиково (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Осиково.

Осиково
Общи данни
Население 499 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 57,475 km²
Надм. височина 1200 m
Пощ. код 2965
Тел. код 07533
МПС код Е
ЕКАТТЕ 54184
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Кметство
   - кмет
Осиково
Митко Дедьов
(БСП, ВМРО-БНД)

Осѝково е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Осиковски рид на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осиково се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Осиково (Осикова) е посочено като село, в което живеят 65 немюсюлмански семейства.[3]

В XIX век Осиково е смесено християно-мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1846 година в селото е построена църквата „Свети Димитър“.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Осиково (Ossikovo) е посочено като село с 80 домакинства, 90 жители помаци и 175 българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Осикуво като село със 145 български и 35 турски къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осиково, разположено до един приток от Места на изравнено високо място. Намира се на С от Неврокоп на разстояние от 4 часа. Път понякога равен. Орна земя недостатъчна; затуй селянете се занимават със скотовъдство и дърводелство; има, които са зидари; мнозина отиват навсякъде по Македония по златоносните реки да изкарват злато. Тоя занаят е наследствен в селото. Изкарват и катран. Сравнително с околните села жителите са по-заможни. Българска църква „Св. Димитър“; българско училище с 30 ученика. 120 къщи, половината българе, остатъкът помаци.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Осиково (Осиково) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 464 българи-християни и 240 българи-мохамедани[8] в 60 български и 65 помашки къщи.[9]

Запазени килийно училище от XIX век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Пасков
Родени в Осиково
  • България Богдан Апостолов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Георги Мяхов[10]
  • България Васил Пасков (1872 - 1934), български революционер и публицист
  • България Георги Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[11]
  • България Илия Пасков (1837 - 1912), български просветен и църковен деец
  • България Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, четата на Стоян Мълчанков[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  2. Osikovo Ridge. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  4. Енциклопедия Пирински край. том 2, Благоевград, 1999.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8 - 9.
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  9. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония