Осиково (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Осиково митко деньов не е кмет.

Осиково
Общи данни
Население 516 души[1] (15 юни 2020 г.)
10 души/km²
Землище 57 475 km²
Надм. височина 1000±1 m
Пощ. код 2965
Тел. код 07533
МПС код Е
ЕКАТТЕ 54184
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)
Кметство
   кмет
Осиково
Митко Дедьов
(БСП, ВМРО-БНД)

Осѝково е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осиково се намира в планински район. Осиковски рид на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Осиково (Осикова) е посочено като село, в което живеят 65 немюсюлмански семейства.[4]

В XIX век Осиково е смесено християно-мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В 1846 година в селото е построена църквата „Свети Димитър“.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Осиково (Ossikovo) е посочено като село с 80 домакинства, 90 жители помаци и 175 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Осикуво като село със 145 български и 35 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осиково, разположено до един приток от Места на изравнено високо място. Намира се на С от Неврокоп на разстояние от 4 часа. Път понякога равен. Орна земя недостатъчна; затуй селянете се занимават със скотовъдство и дърводелство; има, които са зидари; мнозина отиват навсякъде по Македония по златоносните реки да изкарват злато. Тоя занаят е наследствен в селото. Изкарват и катран. Сравнително с околните села жителите са по-заможни. Българска църква „Св. Димитър“; българско училище с 30 ученика. 120 къщи, половината българе, остатъкът помаци.[8]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Осиково (Осиково) е смесено българо-мохамеданско и християнско селище. В него живеят 464 българи-християни и 240 българи-мохамедани[9] в 60 български и 65 помашки къщи.[10]

Запазени килийно училище от XIX век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Пасков
Родени в Осиково
  • Flag of Bulgaria.svg Богдан Апостолов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Георги Мяхов[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Пасков (1872 – 1934), български революционер и публицист
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Пасков (1837 – 1912), български просветен и църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Стоимен Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, четата на Стоян Мълчанков[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  3. Osikovo Ridge. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 86.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 8 - 9.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  10. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония