Комисия по антарктическите наименования

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Coat-of-Arms-Bulgaria-Blue.jpg
България в Антарктика
Български антарктически институт
База Свети Климент Охридски
Куцото куче
Музей на остров Ливингстън
Лагер Академия
Тангра 2004/05
Български наименования в Антарктика
Комисия по антарктическите наименования
Н.Св. Бенедикт XVI се запознава с българската карта на о. Ливингстън от 2005
Полева работа за Комисията
Топографски знак одобрен от Комисията
Марка отбелязваща десетгодишнината на българската антарктическа картография в служба на Комисията

Комисията по антарктическите наименования е учредена от Българския антарктически институт през 1994 г., а от 2001 г. е към Министерството на външните работи на България.

Комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на републиката съгласно Българската конституция и установената международна практика.

Българските имена в Антарктика[редактиране | редактиране на кода]

Географските имена отразяват историята на изучаването на Антарктика. Държавите, развиващи антарктическата наука, дават нови нименования на безименни географски обекти за нуждите на ориентацията, логистиката и международното научно сътрудничество. Към октомври 2015 г. има 1304 антарктически имена, дадени от България.[1][2] Тъй като българската антарктическа база е разположена на Южни Шетландски острови, то и повечето български географски имена са съсредоточени в този район, особено на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.

Топонимични указания[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 Комисията разработва и приема свои Топонимични указания, които в частност въвеждат Обтекаемата система за транслитерация на българските букви с латински, възприета впоследствие за официална употреба в България и включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[3] През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[4] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[5]

В своята практика, Комисията по антарктическите наименования дава приоритет на следните географски райони и обекти:

  • Райони, имената в които биха били полезни за потенциалните потребители: учени (за планиране и извършване на полева работа, публикации и др.), картографи, логистици, навигатори, туристи, алпинисти и др.;
  • Райони с концентрация на значими безименни географски обекти;
  • Географски обекти, големи по размер или иначе географски значими;
  • Географски обекти, важни за полева работа (българска или на други нации) или за други цели (транспорт, туризъм, спасителни операции и др.);
  • Географски обекти, нововъзникнали в резултат на оттегляне или разпадане на ледници (острови, протоци, полуострови, носове, заливи).[6][7]

Комисията разглежда за евентуално наименуване само безименни, добре идентифицирани и снабдени с подробно стандартизирано описание обекти.

Топографски проучвания и картография[редактиране | редактиране на кода]

В дейността си Комисията ползва географска информация и картографски материал от топографски проучвания в Антарктика, като проучването на остров Ливингстън от 1995/1996 и топографската експедиция Тангра 2004/05. Полевата работа, извършена по време на експедицията, е отбелязана като събитие в хронологията на изследването на Антарктика.[8]

Комисията публикува първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич през 2005, и заедно с Военногеографската служба на Българската армия – първата подробна топографска карта на остров Смит.

Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Комисията поддържа сътрудничество с органите на други държави, отговорни за антарктическите географски наименования, както и с международния Научен комитет за антарктически изследвания (СКАР). Данни за българските антарктически топоними се публикуват редовно в уеб сайта на Комисията и в международния Справочник за антарктическите географски наименования, поддържан от СКАР.

Антарктически имена в България[редактиране | редактиране на кода]

С оглед популяризирането на Антарктика и българското присъствие и участие в нейното изследване, Комисията по антарктическите наименования насърчава български селища да дават подходящи антарктически имена на свои обществени места. Името на остров Ливингстън вече е дадено (или е в процес на одобрение) на няколко площада и улици като „пл. Остров Ливингстън“ в Самуил и Кула, и „ул. Остров Ливингстън“ в Гоце Делчев, Ямбол, Петрич, София, Ловеч и Видин,[9][10][11][12] както и „ул. Антарктида“ в Джебел.[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Карти публикувани от Комисията[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справочник на българските наименования в Антарктика. (с описания)
  2. Леденият континент става все по-български! Български културен клуб – Скопие, 11 февруари 2016.
  3. Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009.
  4. Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
  5. Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
  6. Български имена. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 166 – 168. ISBN 978-619-90008-2-3 (Второ преработено и допълнено електронно издание)
  7. L. Ivanov. Bulgaria National Report 2014. 2014 SCAR SCAGI Meeting. Auckland, New Zealand, 23 August 2014.
  8. 14 November 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
  9. Vidin Info
  10. Gotse Delchev Municipality site
  11. Razgrad News
  12. Gradski Vestnik
  13. Сайт на община Джебел

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]