Комисия по антарктическите наименования
Комисията по антарктическите наименования е учредена от Българския антарктически институт през 1994 г., а от 2001 г. е към Министерството на външните работи на България.
Комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на републиката съгласно Българската конституция и установената международна практика.
Съдържание
Българските имена в Антарктика[редактиране | редактиране на кода]
Географските имена отразяват историята на изучаването на Антарктика. Държавите, развиващи антарктическата наука, дават нови нименования на безименни географски обекти за нуждите на ориентацията, логистиката и международното научно сътрудничество. Към 2018 г. има 1433 антарктически имена, дадени от България.[1][2][3] Тъй като българската антарктическа база е разположена на Южни Шетландски острови, то и повечето български географски имена са съсредоточени в този район, особено на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.
Топонимични указания[редактиране | редактиране на кода]
През 1995 Комисията разработва и приема свои Топонимични указания, които в частност въвеждат Обтекаемата система за транслитерация на българските букви с латински, възприета впоследствие за официална употреба в България и включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[4] През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[5] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[6]
В своята практика, Комисията по антарктическите наименования дава приоритет на следните географски райони и обекти:
- Райони, имената в които биха били полезни за потенциалните потребители: учени (за планиране и извършване на полева работа, публикации и др.), картографи, логистици, навигатори, туристи, алпинисти и др.;
- Райони с концентрация на значими безименни географски обекти;
- Географски обекти, големи по размер или иначе географски значими;
- Географски обекти, важни за полева работа (българска или на други нации) или за други цели (транспорт, туризъм, спасителни операции и др.);
- Географски обекти, нововъзникнали в резултат на оттегляне или разпадане на ледници (острови, протоци, полуострови, носове, заливи).[7][8]
Комисията разглежда за евентуално наименуване само безименни, добре идентифицирани и снабдени с подробно стандартизирано описание обекти.
Топографски проучвания и картография[редактиране | редактиране на кода]
В дейността си Комисията ползва географска информация и картографски материал от топографски проучвания в Антарктика, като проучването на остров Ливингстън от 1995/1996 и топографската експедиция Тангра 2004/05. Полевата работа, извършена по време на експедицията, е отбелязана през 2012 г. от Discovery Channel, Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.[9][10]
Комисията публикува първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич през 2005, и заедно с Военногеографската служба на Българската армия – първата подробна топографска карта на остров Смит.
Международно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]
Комисията поддържа сътрудничество с органите на други държави, отговорни за антарктическите географски наименования, както и с международния Научен комитет за антарктически изследвания (СКАР). Данни за българските антарктически топоними се публикуват редовно в уеб сайта на Комисията и в международния Справочник за антарктическите географски наименования, поддържан от СКАР.
Антарктически имена в България[редактиране | редактиране на кода]
С оглед популяризирането на Антарктика и българското присъствие и участие в нейното изследване, Комисията по антарктическите наименования насърчава български селища да дават подходящи антарктически имена на свои обществени места. Името на остров Ливингстън вече е дадено (или е в процес на одобрение) на няколко площада и улици като „пл. Остров Ливингстън“ в Самуил и Кула, и „ул. Остров Ливингстън“ в Гоце Делчев, Ямбол, Петрич, София, Ловеч и Видин,[11][12][13][14] както и „ул. Антарктида“ в Джебел.[15]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Български наименования в Антарктика
- База Свети Климент Охридски
- Лагер Академия
- Експедиция Тангра 2004/05
- Остров Ливингстън
- Антарктика
Карти публикувани от Комисията[редактиране | редактиране на кода]
- Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996 (Първата българска антарктическа топографска карта)
- L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
- L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
- Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 (Допълнено второ издание 2010. ISBN 978-954-92032-8-8)
- L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2009. ISBN 978-954-92032-6-4 (Допълнено второ издание 2010. ISBN 978-954-92032-9-5)
- L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Smith Island. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Bulgarian Antarctic Gazetteer. Antarctic Place-names Commission. (details in Bulgarian, basic data in English)
- ↑ Леденият континент става все по-български! Български културен клуб – Скопие, 11 февруари 2016.
- ↑ Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN: 978-619-90008-4-7
- ↑ Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009.
- ↑ Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
- ↑ Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
- ↑ Български имена. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 166 – 168. ISBN 978-619-90008-2-3 (Второ преработено и допълнено електронно издание)
- ↑ L. Ivanov. Bulgaria National Report 2014. 2014 SCAR SCAGI Meeting. Auckland, New Zealand, 23 August 2014.
- ↑ Discovering Antarctica Overview. Discovery Channel UK website, 2012.
- ↑ 14 November 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
- ↑ Vidin Info
- ↑ Gotse Delchev Municipality site
- ↑ Razgrad News
- ↑ Gradski Vestnik
- ↑ Сайт на община Джебел
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Antarctic Place-names Commission of Bulgaria (История; Топонимични указания; Топографски проучвания; Антарктически карти; Справочник на българските наименования в Антарктика) (на английски)
- Справочник на СКАР за антарктическите географски наименования (на английски)
- Antarctic Digital Database (ADD). Scale 1:250000 topographic map of Antarctica with place-name search. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR). Since 1993, regularly upgraded and updated.
- Топонимични указания за Антарктика. Комисия по антарктическите наименования, 1995. (на английски)
| |||||||
