Транслитерация на българските букви с латински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Транслитерация на българските букви с латински, наречена още латинска транслитерация или латинизация/романизация на българския език, е процесът на заменяне на българските кирилски знаци със знаци, базирани на латинската азбука.

Нито един от съществуващите начини за латинизация на български не е общоприет. В българските училища не се изучава предаване на български с латиница. На практика съществуват няколко организирани системи, описани по-долу, никоя от които не е наложена напълно. В записването на български на латиница в частна кореспонденция, интернет комуникация, имена на фирми и т.н. се използват различни начини, продиктувани от индивидуални предпочитания и вкусове.

След 1999 г . българската администрация използва стандартна система за транслитерация, наречена официална система.

Съществуват следните стандартизирани транслитерации на български: англо-американската система за транслитерация на географски наименования от български език BGN/PCGN от 1952 г. актуална до 2013 г., системата на библиотеката на Американския конгрес и на Асоциацията на американските библиотеки (ALA-LC), българският стандарт от 1956 г., системата на ООН от 1977 г. (система „Андрейчин“, актуална до 2012 г.), българските стандарти БДС 1596:1973 и БДС ISO 9:2001, системата „Данчев“ (или система „Данчев-Холман-Димова-Савова“), и официалната българска система (система „Иванов“, официална също за ООН, Съединените щати и Великобритания).

Целта на транслитерацията на българската кирилица с латиницата е намирането и използването на точен начин за представянето на официалната българска кирилска азбука (т.е. на писмения български език) чрез латинската (римската) азбука (вкл. чрез използването на латински букви с надредови/диакритични знаци) за предаването на български текст на латиница, като това се прави най-често за по-лесното разбиране от чужденци на текст на български език.

Основни системи за транслитерация[редактиране | редактиране на кода]

Обтекаемата система за транслитерация е предложена от Л. Л. Иванов и възприета от Комисията по антарктическите наименования към МВнР на България на 02.03.1995 г. Впоследствие е въведена за личните имена и мястото на раждане в Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПМС № 61 от 02.04.1999 г., обн. в ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.; ПМС № 10 от 11.02.2000 г., обн. в ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г.; последно изменение на схемата за транслитерация с ПМС № 269 от 3.10.2006 г., обн. в ДВ, бр. 83 от 13.10.2006 г.). С последното изменение се въвежда правилото, че съчетанието от буквите „ия“ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места се предава чрез „ia“.

Системата е възприета и популяризирана от Министерството на държавната администрация и административната реформа през 2006 г. за употреба (освен за личните документи) и по отношение на топонимите, както и в други случаи.

През ноември 2006 г. същата система е включена в Наредбата за транслитерация на българските географски имена (Държавен вестник, бр. 94 от 2006 г.).

Обтекаемата система от 1995 г. е включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[1]

През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[2] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[3]

През септември 2014 г. се появява още една система за транслитерация – системата „Бълогос“.

Съществуват и няколко други системи за транслитерация, едната от които е предложена от инициатива „Методий“[4], друга е на Христо Стефанов Манев, а има една, която е предложена от Владимир Жобов[5]. В обращение са и няколко други системи с минимална значимост, които са продиктувани от желание за създаването на собствена за лицето система за транслитерация според вкуса му.


българска кирилица1 Система BGN/PCGN 1952 (до 2013 г.) Система на ALA-LC Стандарт от 1956 г. БДС 1596:1973 Система на ООН от 1977 г. (система „Андрейчин“) (до 2012 г.) БДС ISO 9:2001 Система „Данчев“ (система „Данчев-Холман-Димова-Савова“) Обтекаема система (система „Иванов“, официална); система на ООН от 2012 г.; система BGN/PCGN 2013 Система „Бълогос“ v1.0f[6]
Неофициалната система за транслитерация на български текстове на Google Translate (Гугъл Превод, Гугъл Преводач) (към октомври 2019 г.)
а a a a a a a a a Aa Aa
б b b b b b b b b Bb Bb
в v v v v v v v v Vv Vv
г g g g g g g g g Gg Gg
д d d d d d d d d Dd Dd
е e e e e e e e e Ee Ee
ж zh zh ž (zh)3 zh (ž)3 ž zh (ž)3 zh zh Žž (ZH zh / Z͡H z͡h / Z~H z~h) ZH zh
з z z z z z z z z Zz Zz
и i i i i i i i i Ii (за „Ѝѝ“ – „Ìì“ / за „И́и́“ – „Íí“) Ii
й y ĭ j j j j y, i5 y Yy (Jj / Ĭ ĭ) Ĭ ĭ (Jj за сръбския език)
к k k k k k k k k Kk Kk
л l l l l l l l l Ll Ll
м m m m m m m m m Mm Mm
н n n n n n n n n Nn Nn
о o o o o o o o o Oo Oo
п p p p p p p p p Pp Pp
р r r r r r r r r Rr Rr
с s s s s s s s s Ss Ss
т t t t t t t t t Tt Tt
у u u u u u u ou u Uu (OU ou) Uu
ф f f f f f f f f Ff Ff
х kh kh h h h x (h) h h Hh (KH kh) KH kh (рядко: Hh)
ц ts6 t͡s c c c c ts ts Cc / Țț (T͡S t͡s / TS ts / T͡Z t͡z / TZ tz / T~S t~s) TS ts
ч ch ch č (ch)3 ch (č)3 č ch (č)3 ch ch Čč (Çç) (CH ch / C͡H c͡h) CH ch (č за сръбско-хърватския език)
ш sh sh š (sh)3 sh (š)3 š sh (š)3 sh sh Šš (Şş / SH sh / S͡H s͡h / S~H s~h) SH sh
щ sht sht ŝ (sht)3 sht (ŝ)3 št sht (ŝ)3 sht sht Ŝŝ (SHT sht / S͡HT s͡ht / Š͡T š͡t sť; / S~HT s~ht) SHT sht
ъ ŭ ŭ â a (ǎ)3 ă à () u a4 Ăă (Ââ / Ŭŭ / U' u' / (Ù ù) / Â â) Ŭŭ
ь j j ` () j y y y Ŷŷ (Ĵĵ / Jj / Y’y’ / (Ỳỳ / Ÿӱ / Ẏẏ) / ’ / (`)) ʹO/’O ʹo/’o
ю yu i͡u ju ju ju yu (û)3 yu yu Ûû (YU yu / Y͡U y͡u / Üü / JU ju / Y~U y~u) YU yu
я ya i͡a ja ja ja уа (â)3 ya ya Ââ ( Y͡A y͡a / YA ya / JA ja / Ä ä / Y~A y~a) YA ya
ѣ2 e, ya i͡e ě Ěě (I͡E i͡e / Y͡E y͡e)
ѫ2 ŭ ǎ Ŭŭ (U̐ u̐ / Ă ă)
ѧ2 ę, ja, yɛ̃ y͡e ę Ęę (J͡A j͡a / Ẽ ẽ / Y͡Ẽ y͡ẽ / Y͡Ɛ̃ y͡ɛ̃ / JA ja)
(д͡ж) (D͡Ž d͡ž8 (D~ZH D~zh / D͡ZH d͡zh / DZ͡H dz͡h / (D͡Z͡H d͡z͡h) / DZ~H dz~h (D~Z~H d~z~h)))
(д͡з) (D͡Z d͡z)

Забележки:
1 Кирилица, т.е. българската кирилска азбука, която е официалната съвременна азбука на България и се състои от 30 кирилски букви (всяка с главни (големи) и малки варианти).
2 Тези знаци (букви) от кирилицата не се употребяват в съвременния български език (и не присъстват в съвременната официална българска азбука).
3 В скоби са дадени алтернативни варианти на системите с използване на диакритични (надредови) знаци.
4 Освен в латинското предаване на думата „България“ като Bulgaria (според специално правило в тази система), поради наложилия се на латиница традиционен исторически правопис на името „България“ като „Bulgaria“ (или вариации) в повечето езици, които използват латиницата (или нейна модификация) като основна писменост. Освен това от ИБЕ към/при/на БАН препоръчват вместо с латинската буква „а“, българската буква „ъ“ да се предава чрез латинската буква „ǎ“[7] (понякога изписвана и като „â“), за да не се бъркат българските кирилски букви „а“ и „ъ“ при транслитерацията им на латиница поради еднаквото им изписване според тази система като латинската буква „a“.
5 Буквените съчетания ай, ей, ой и уй се предават съответно чрез ai, ei, oi и oui според тази система.
6 Буквеното съчетание тс се предава чрез t•s според тази система.
7 Буквените съчетания дж и дз понякога изразяват една фонема, съответно /d͡ʒ/ и /d͡z/ (За подробности...).

8 D͡Ž прилича на DŽ – като в официалната транслитерация на БДЖ от епохата на социализма (BDŽ), макар че конкретно в тази дума не става въпрос за /d͡ʒ/, а за абревиатура (съкращение), което се произнася като /bɛ dɛ ʒɛ/. Знакът „ ͡ “ е U+0361 COMBINING DOUBLE INVERTED BREVE : ligature tie (Онлайн проверка на кода на знаци от Уникод (Unicode)...).

Други системи[редактиране | редактиране на кода]

Системи за транслитерация на Димитър Скордев и сътрудници[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Скордев дава две алтернативни предложения за система за транслитерация, по-долу е показано едно от тях. Предложението няма официален статут и почти не е споменавано в литературата. Скордев публикува и множество статии за проблемите на транслитерацията с оригинални предложения за облекчаването им.[8] [9] [10] [11] [12] [13] [14] [15] [16] [17] [18] [19] [20] [21] [22] [23] [24] [25] [26] [27] [28] [29] [30] [31] [32]

Кирилица Транслитерация по Димитър Скордев
а a
б b
в v
г g
д d
е e
ж x
з z
и i
ѝ j
к k
л l
м m
н n
о o
п p
р r
с s
т t
у u
ф f
х h
ц c
ч q
ш w
щ wt
ъ y
ь j
ю ju
я ja

Система Whiskey (УИСКИ)[редактиране | редактиране на кода]

При всекидневно общуване някои предпочитат да използват т.нар. неофициална система за транслитерация „Whiskey“ (УИСКИ). Тя е почти идентична с обтекаемата схема за транслитерация, но избягва двусмислието на „U“, оставяйки го само за „Ъ“, а „У“ бележи с „W“.

За избягване на двусмислието при „ZH“ и „SH“, когато става въпрос за „ЗХ“ и „СХ“ на български, последните се изписват на латиница с добавяне на латинско „K“ помежду им – като „ZKH“ и „SKH“. Така например думата „ПАСХА“ се изписва на латиница като „PASKHA“ и не може да бъде объркано с думата „ПАША“, която според тази система се изписва като „PASHA“.

Характерното за системата „Whiskey“ е и това, че използва и двусъгласните диграфи на латиницата, които в българската кирилица се пишат с две букви – „J“ (латиница) = „ДЖ“ (българска кирилица), „X“ (латинско „(е)кс“) = „КС“ (българска кирилица). Съществуват и други неофициални системи за транслитерация (отчасти биващи и системи за транскрипция) с по-ограничена употреба, главно лична (според вкуса или навика на пишещия), при които се наблюдава и идиосинкразия поради промяната на заместващите знаци породена от промяната на самия ползвател.

Кирилица Транслитерация Whiskey
а a
б b
в v
г g
д d
е e
ж zh
з z
и i
ѝ y
к k
л l
м m
н n
о o
п p
р r
с s
т t
у w
ф f
х h
ц ts
ч ch
ш sh
щ sht
ъ u
ь y
ю yu
я ya

Системи за транслитерация на Инициатива „Методиевица“[редактиране | редактиране на кода]

Инициатива „Методиевица“ предлага друга система за транслитерация, която не намера голямо приложение.[33]

Система за транслитерация „Конвенция на западните слависти“[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Скордев и други съставят и още една система за транслитерация, наречена Конвенция на западните слависти, която също не набира голяма популярност.

Шльокавица[редактиране | редактиране на кода]

Освен изброените официални системи за транслитерация, съществуват и множество нестандартни и идиосинкратични начини за транслитерация (отчасти и транскрипция), които носят общото название шльокавица (по името на традиционен вид български алкохол). Тези идиосинкретични „системи“ са остро критикувани и след около 2006 г. повечето българоезични уебфоруми имат правила против употребата им.[34][35].

Примери за шльокавица[редактиране | редактиране на кода]

Вариантите на шльокавицата често разчитат на графично сходство между различни графеми или по-точно глифи/глифове, както и на заместването на букви с цифри, с пунктуационни знаци и т.н. В комбинация със съкращаването на думи, така че те да са изписвани по диалектния начин на произношение, и с идиосинкратична транслитерация-транскрипция, шльокавицата представлява трудност при разчитането си спрямо текстовете, написани сравнително грамотно на книжовен български език. Аналогичното явление за английския език, но без в повечето случаи да включва транслитерация от друг език, се нарича l33t, chatspeek и SMS language[36].

  • Aa = /.\ o); Бб = |^> ; Вв = |3 V \/; Гг = |^ ; Дд = ,|^|, g ; Ее = 3 ; Жж = }|{ ; Зз = 3; Ии = |/| ; Йй = |/^| ; Кк = |< ; Лл = /\ }| ; Мм = M = |\/| ; Нн = |-| ; Оо = () 0 ; Пп = |^| ; Рр = Pp R ; Сс = ( ; Тт = T ^|^ ; Уу = _\} ; Фф = o|o O|O ; Хх = >< ; Цц = |_|, ; Чч = 4 ; Шш = |_|_| или 6 ; Щщ = |_|_|, или 6t ; Ъъ = Yy; ь = `Y`y; Юю = |-O YU yu ; Яя = Qq
  • Tova e typ text na 6lyokavica, 4uli be? Hehehe, ka}|{|/| ne6to de... Qko, /.\? Eto tova e |3|/|v0/\(|<0 |\/|/\qk0... Ne4ove6ko, 4uek!...
  • и други.

Пример за транслитерация[редактиране | редактиране на кода]

Различията в транслитерацията на буквите „ч“, „ж“, „я“ и „ъ“ са подчертани.

на български Система ООН 1977 г. (Андрейчин) Обтекаема (официална) система
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Vsički hora se raždat svobodni i ravni po dostojnstvo i prava. Te sa nadareni s razum i sǎvest i sledva da se otnasjat pomeždu si v duh na bratstvo. Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni s razum i savest i sledva da se otnasyat pomezhdu si v duh na bratstvo.

Грешна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Улични табели, използващи освен родните си български названия, и погрешно[37] изписани на латиница имена – пример за неунифицираната употреба на стандарта за транслитерация на българската азбука с латинската.
Грешна транслитерация на буквата „ж“ в табелата на булевард „Освобождение“ в Бургас, България. В никой от стандартите за транслитерация „ж“ не се транслитерира като „ch“.

Срещането на няколко различаващи се отчасти системи за транскрипция по табелите из България понякога може да доведе до малки недоразумения или обърквания. Пример за едновременната употреба на множество системи за транскрипция при предаването на думи, особено на улични надписи, е снимката, показана отдясно. В случая според Обтекаемата (официална) система за транслитерация правилното изписване на първата табела следва да бъде съответно Lozenets (← 500 м).

На втората табела пък трябва да пише bul. James David Bourchier, защото чуждестранни лични имена (вкл. на лица, географски наименования, имена на фирми и т.н.), които в оригинал са изписвани на латиница, запазват оригиналния си латински правопис, ако трябва да се изписват на латиница. Въпреки това е допустимо в скоби след оригиналното изписване на латиница да се впише и транслитерация на латиница на родното българско изписване с кирилица на съответното обозначително име[38], с цел избягване на трудности при произношението у чужденци, които не са достатъчно запознати с българския език, както и за да се отдаде косвено почит и на съответната дума във формата, която името притежава в българския език (с възприетия и наложил се в България роден български правопис на българска кирилица, макар предаден в транслитерирана на латиница форма, независимо от използваната система за транслитерация).


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009 г.
  2. Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
  3. Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
  4. www.metodii.com
  5. liternet.bg
  6. slovnik.chitanka.info
  7. Нов правописен речник на българския език, Издание на ИК „Хейзъл“ и ИБЕ при БАН, 2002 г., стр. 76.
  8. D. Skordev's home page (in Bulgarian). Личният уебсайт на проф. Димитър Г. Скордев, работил по БДС 5237:2006 "Клавиатурни подредби на устройства за писане на български език" (новата фонетична клавиатурна подредба за българския език)
  9. . Скордев, Димитър. С кои клавиши да се набират българските букви при фонетична подредба на компютърната клавиатура?
  10. Скордев, Димитър. Някои бележки върху романизация на български текстове
  11. Скордев, Димитър. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия закон
  12. Скордев, Димитър. Още някои еднакво транслитериращи се думи
  13. Скордев, Димитър. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт
  14. Скордев, Димитър. Някои предложения за транслитерация
  15. Скордев, Димитър. Една трудност пред българско-английските транскрипции
  16. Скордев, Димитър. Някои фамилни имена, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт
  17. Скордев, Димитър. Транслитерационни бисери
  18. Скордев, Димитър. Конвертираща програма на Вал Тодоров
  19. Скордев, Димитър. Някои обратими версии на предложените транслитерации
  20. Скордев, Димитър. Some information about the Windows keyboard layouts supported by Microsoft for the languages with Cyrillic, Greek or Latin alphabet
  21. Скордев, Димитър. Програмата Lat2BG на KREDOR (Програмата Lat2BG на KREDOR)
  22. Скордев, Димитър. Два отчета по подпроекта „Обратимо кодиране“
  23. Скордев, Димитър. Някои разглеждания във връзка с българските клавиатурни подредби
  24. Скордев, Димитър. Обратимост на транслитерации (текст от декември 2005 г. с малки промени от септември 2006 г.
  25. Скордев, Димитър. Оптимални обратими контекстно-свободни транслитерации
  26. Честота на българските букви
  27. Скордев, Димитър. https://store.fmi.uni-sofia.bg/fmi/logic/skordev/c2l.htm
  28. Скордев, Димитър. За транслитерацията на смесени текстове
  29. Скордев, Димитър. Някои изключения при варианта D
  30. Предложение за транслитерация на Инициатива „Методиевица“ (резервно копие: http://archive.is/kQjqV)
  31. About transliteration – L. Ivanov, D. Skordev, D. Dobrev. The new national standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica, 24 (2010), Fasc. 1 – 2, 121 – 130.
  32. Home Page of Dimiter Dimitrov Dobrev (резервно копие: http://archive.is/2WOYp и https://archive.is/Ri0vK, http://www.dobrev.com/AI/definition.html, http://www.dobrev.com/AI/definition2.html)
  33. Предложение за фонетична клавиатура (за български език) на Инициатива „Методиевица“
  34. http://6lyokavitza.org/ — Инициатива „Шльокавица“ (против употребата на шльокавицата) (резервно копие: http://archive.is/PeHoc), http://www.6lyokavitza.org/faq/ (резервно копие: http://archive.is/Cp2bw, резервно копие №2: https://doncho.net/6lyokavitza/, резервно копие №3: https://yovko.net/initsiativa-shlokavitsa/)
  35. Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци. Издателство „Жанет 45" преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата ѝ е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат.“
    Pod igoto – вече и на шльокавица. Webcafe.bg. 22.05.2017, 12:48 (обновена 22.05.2017, 13:47)
  36. ((en)) Raymond, Eric S. (editor), et al. The Jargon File, v4.4.7 (29 December 2003 update), познат и като The New Hacker's Dictionary (3rd edition). 1996. Chapter 9. Crackers, Phreaks, and Lamers. MIT Press. ISBN: 0-262-68092-0. (отворена на 18 ноември 2019, 06:57 ч.)
  37. При положение, че Обтекаемата система за транслитерация се приема за национален „стандарт“ за транслитериране към латиница.
  38. Възможно е местата да са обърнати, т.е. в скобите да е „оригиналният“ правопис на латиница, а пред него да е транскрибираният надпис от българска кирилица на латиница, според някоя от посочените системи. Последната логика е следвана и в дадения пример за „ул. Пекин“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

http://www.metodii.com/bg_Klaviatura.html
http://www.metodii.com/bg_phon.html
http://www.metodii.com/bg_phon2.html
http://www.metodii.com/bg_phon3.html
http://www.metodii.com/bg_bds.html
http://www.metodii.com/bg_bds3.html
http://www.metodii.com/bg_nadpisvat.html
http://lml.bas.bg/~anton/
http://lml.bas.bg/~stoyan/
http://lml.bas.bg/~stoyan/lmd/Projects.html
http://lml.bas.bg/~stoyan/SR_for_Bulgarian.html