Конвенция на западните слависти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Конвенция на западните слависти се нарича система за транслитерация на българска кирилица с латиница.

Този термин е използван, например, от Вал Тодоров в конвертиращата му програма[1] (написана през 1996 г.), както и в коментара му към програмата[2]. Тази система е предложена за стандарт от Димитър Скордев[3] в отговор на инициативата на БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура[4].

Конвенцията на западните слависти е компромисен вариант на система за транслитерация, която е близка до тази на Стандарта за транслитерация на имена (в личните карти и паспортите), дадена в Постановление на МС 61/02.04.1999 и 10/11.02.2000. За разлика от посочения стандарт обаче тази система използва за база комбинирано графичните системи на някои славянски езици и на английски, по което пък се доближава до официалния стандарт за транслитерация на български имена с латиница от 1956 г.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Основната част от буквите се кодират по начин, който в общи линии се възприема от всички системи за транслитерация на кирилицата с латиница:
А A   Е E   Л L   П P   У U
Б B   З Z   М M   Р R   Ф F
Г G   И I   Н N   С S   Х H
Д D   К K   О O   Т T      
  • Няколко букви, за които в различни системи за транслитерация се използват различни знаци, се кодират по следния начин:
В V   Ц C   Й J   Ь J   Ъ Y
  • Някои характерни букви от кирилицата се транслитерират с двубуквени съчетания:
Ч CH   Ж ZH   Ш SH   Ю JU   Я JA
  • Буквата Щ се транслитерира с SHT

Таблица на съответствията[редактиране | редактиране на кода]

Следва пълна таблица на съответствията между кирилица и латиница според конвенцията на западните слависти:

А = A   И = I   Р = R   Ш = SH
Б = B   Й = J   С = S   Щ = SHT
В = V   К = K   Т = T   Ъ = Y
Г = G   Л = L   У = U   Ь = J
Д = D   М = M   Ф = F   Ю = JU
Е = E   Н = N   Х = H   Я = JA
Ж = ZH   О = O   Ц = C   ДЗ = DZ
З = Z   П = P   Ч = CH   ДЖ = DZH

Предимства и недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Предимства[редактиране | редактиране на кода]

Конвенцията на западните слависти има следните предимства пред редица други системи за транслитерация на българската кирилица с латиница:

  • Не се използват цифри за кодиране на букви
  • Не се използват диакритични знаци
  • Различава отделна буква за ъ

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • За редица букви се използват дву- и трибуквени съчетания (за ж, ч, ш се използват съчетания zh, ch, sh; за ю, яju, ja, а за щsht).
  • За ъ се използва y (игрек, уай), която от хора, незнаещи български, не би се прочела правилно. За избора му обаче се дава обяснение с близостта на звученето на Ъ до това на руското Ы, което обикновено се отбелязва в латиницата с Y, или с мястото на Ъ на фонетичната клавиатура[5].
  • За й и ь се използва една и съща буква – j.
  • Не се различават буквосъчетания от вида сх от съответствията на буквите, напр. ш. За такива случаи обаче в един вариант на системата се използва апостроф за разделяне на словосъчетанието, напр. схема = s’hema

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]