Куцото куче
| Куцото куче | |
 Българската антарктическа база през 2003 г. с Куцото куче вдясно, Руската барака вляво и новата основна сграда на заден план | |
  Куцото куче Местоположение в Антарктида | |
| Вид | жилищна част |
|---|---|
| Местоположение | Ливингстън, Антарктида |
| Тип на сградата | сглобяем контейнер |
| Площ | 21 m² |
| Статут | музей |
| Куцото куче в Общомедия | |
Куцото куче (на английски: Lame Dog Hut) е постройка в базата Св. Климент Охридски на о. Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. От октомври 2012 г. в Куцото куче, понастоящем най-стара запазена сграда на острова, е разположен Музеят на остров Ливингстън – филиал на Националния исторически музей в София. Тя е първата българска постройка в Антарктика, поставила основите на систематичните научни изследвания на България в района на о. Ливингстън в рамките на Антарктическия договор. Куцото куче е обявено за един от историческите паметници на Антарктика.
Постройката[редактиране | редактиране на кода]
Куцото куче е произведено в България съоръжение с размери 6 на 3.5 м със стени от сандвич панели (метални плоскости с пълнеж от пенополиуретан), включващо общо отделение за хранене и общуване, и друго за спалня, с общ капацитет за настаняване на 6 души. Постройката има особена техническа и архитектурна ценност поради своите материали, дизайн и начин на изграждане, а именно изобретателността и уменията на българските учени и технически персонал, които с използване на подръчни материали преобразуват един стандартен жилищен контейнер, предназначен за нуждите на тогавашния български дърводобив в Коми, в уютно и гостоприемно място за обитаване в условията на Антарктика, високо ценено от хората от различни националности, посещавали или работили на българската база. Опитът от построяването и поддържането на Куцото куче е използван при последващото разширяване и доизграждане на българската база.[1]
Името[редактиране | редактиране на кода]
Името Куцото куче датира към 1999 г., когато постройката е заварена подскачаща от вятъра с повредени през зимата подпори. Това донякъде чудато име става популярно и се налага както в масовата употреба, така и в официалната документация на Българския антарктически институт.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Сглобяемата постройка, произведена в Пазарджик, е издигната на о. Ливингстън по време на Първата българска антарктическа експедиция от екипа на Златил Вергилов, Асен Чакъров, Стефан Калоянов и Николай Михневски от 26 до 28 април 1988 с логистичната подкрепа на съветския научноизследователски кораб Михаил Сомов с капитан Феликс Песяков. Тя е ремонтирана и зедно с прилежащата Руска барака (малък склад) на 11 декември 1993 е обявена от Президента Желю Желев за българска база „Св. Климент Охридски“. Куцото куче е единственото място за обитаване на базата (с използване на палатки при необходимост от настаняване на повече хора) до завършване изграждането на новата основна сграда през 1998. Постройката е обитавана през всички летни сезони след 1993 и се доказва като особено подходяща за местните условия. Използвана е също от радиостанцията на базата и нейната поща (Пощенски клон 1090 на Български пощи) от 1994.[3][2][4]
Музей на остров Ливингстън[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем в постройката е настанен Музеят на остров Ливингстън със сбирка от експонати, представящи ранния период на българската научна и логистична дейност в Антарктика и от октомври 2012 г. – филиал на Националния исторически музей в София.[5]
Исторически паметник[редактиране | редактиране на кода]
През юни 2015 г. постройката е обявена за исторически паметник (HSM 91) на Антарктика в системата на Антарктическия договор. Като най-стара съхранена сграда на о. Ливингстън (от 2009 г., когато старите постройки на испанската база Хуан Карлос I са демонтирани и заменени с нови), Куцото куче и свързаните с него музейни експонати се смятат за част от културното и историческото наследство на острова и Антарктика.[6][1][7]
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Постройката се намира на , което е 70 м южно от основната сграда на база Св. Климент Охридски и 200 м от брега на Южния залив, на надморска височина 15.5 м. Разположена е между два ръкава на Резовския поток в подножието на хълмовете Песяков и Синеморец, над Голямата лагуна.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Карти[редактиране | редактиране на кода]
- Л.Л. Иванов. Св. Климент Охридски, о. Ливингстън. Топографска карта в мащаб 1:1000. Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт. София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта.)
- L.L. Ivanov et al. Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution). 1:100000 scale topographic map. Софиа: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 2005.
- Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 (Допълнено второ издание 2010. ISBN 978-954-92032-8-8)
- Л.Л. Иванов. Обзорна карта на о. Ливингстън. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18 – 19. ISBN 978-619-90008-1-6
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Proposal to add the Lame Dog Hut at the Bulgarian base St. Kliment Ohridski on Livingston Island to the List of Historic Sites and Monuments. Working Paper CEP WP017. ATCM Sofia, 1 – 10 юни 2015.
- ↑ а б Ivanov, L. General Geography and History of Livingston Island. In: Bulgarian Antarctic Research: A Synthesis. Eds. C. Pimpirev and N. Chipev. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 2015. pp. 17 – 28. ISBN 978-954-07-3939-7
- ↑ Pimpirev, C. and N. Davidov. 2003. Antarctica: The Extreme South. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press. 60 pp.
- ↑ Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014. 368 с. ISBN 978-619-90008-1-6)
- ↑ Удостоверение на Музея на остров Ливингстън. Национален исторически музей, София, октомври 2012.
- ↑ ATCM Measure V (2015). Annex: Revised List of Historic Sites and Monuments. ATCM Sofia, 1 – 10 юни 2015. pp. 21 – 42.
- ↑ България успешно завърши домакинството на ХХХVІІІ-то Консултативно съвещание по Договора за Антарктика. Министерство на външните работи на Република България, 10 юни 2015.
| |||||||
