Балдево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в община Гърмен. За село Росен в Област Пазарджик, старото име на което е Балдево, вижте Росен (Област Пазарджик).

Балдево
Общи данни
Население 167 души[1] (15 юни 2022 г.)
20,8 души/km²
Землище 8038 km²
Надм. височина 598 m
Пощ. код 2948
Тел. код 07523
МПС код Е
ЕКАТТЕ 2381
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС)

Ба̀лдево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Балдево се намира в планински район – в Западните Родопи, близо до река Места. На 3 km от него се намира минеравен извор Долни бани. В селото се намира рудник Канина за лигнитни каменни въглища.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото има няколко тракийски могили - Пишлюва тумба и Тумбите, както и останки от тракийски селища в местностите Манастира, Колибищата, Костадин и Свети Илия. Край Пишлювата тумба иманяри откриват погребение на тракийски вожд. Намерени са бойна колесница, статуетка на бога Пазител (15 см. фигура с къдрава коса, която е била закована на колесницата), конски бронзови сбруи, железните бандажи на колелата.

В края на XIX и началото на XX век Балдево е изцяло българско село в Неврокопска каза. Църквата „Свети Димитър“ е от 1882 година.[2] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Балдово като село с 52 български къщи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Балдево, лежи на левия бряг на Места; пада на ЮИ от Неврокоп 2 часа. Поминуват със земледелие; земя доста плодовита. Църква „Св. Димитър“ и училище с двайсетина ученика. Училището и църквата са български. 50 къщи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Балдюво брои 325 души, всички българи.[5]

През месец април 1903 г. в сражение с турската войска загиват 58 комити и местни жители. Османската армия извършва тежки издавателства над местното християнско население. Ружа Маркова загива от турски куршум, понесла своето дете. Село Балдево е напълно опожарено. След сражението загиналите са погребани в гробищата на селото. Изчезват 12 фамилии.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Балдево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Балдево
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Георгиев Щурков, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Онбашиев (1867 - след 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ст. Гюрнев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Темелков, български революционер от ВМОРО, войвода на балдевската селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиев (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина, убит в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Фанчо Алексов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 55.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 810.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 194.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
     Портал „Македония“         Портал „Македония