Гърмен
| Гърмен | |
 с. Гърмен | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2005 души[1] (31 декември 2025 г.) 124 души/km² |
| Землище | 16,232 km² |
| Надм. височина | 605 m |
| Пощ. код | 2960 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 18366 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
| Гърмен в Общомедия | |
Гъ̀рмен е село в Югозападна България, област Благоевград. Административен център на община Гърмен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Гърмен се намира в планински район. През него протича река Канина.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Край селото се намират останките на римския град Никополис ад Нестум.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Герблен (Guerblen) е посочено като село с 90 домакинства и 390 българи.[2] В края на XIX и началото на XX век Гърмен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гарблен като село с 90 български къщи.[3]
| „ | Гръмен, на СИ от Неврокоп 3 часа. Сградено е в подножието на Доспат отвъд Карасу. Орна земя недостатъчна; някои си поминуват със зидарство. Българска църква и училище с 25 ученика. Къщи 50, българе.[4] | “ |
Църквата „Свети Георги“ е от 1898 година.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 950 души, всички българи.[6]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[7] и пише:
| „ | С. Гърмен... Селото е разположено на равно място. Свило се е между дерета, които минават през селото, дели се на две махали – Голяма и Малка. Голямата има 100 къщи, а другата – 60. Цялото село има 160 къщи. От едната махала до другата доскоро мястото се минаваше по 2 дирека. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие, но най-вече с дюлгерство и отиват в България. Тази година и в двете махали се строят училища.[8] | “ |
При избухването на Балканската война 35 души от Гърмен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] След Междусъюзническата война селото остава в България.
От 1923 година[10] (според други от 1924 година[11]) в Гърмен работи Народно читалище „Искра“. В селото има училище „Св. св. Кирил и Методий“, открито още през 1868 г. и действащо.
Старото село Гърмен е преселено по-надолу към полето за няколко години след 1946 г.[12]
През 1959 година към Гърмен е присъединено съседното тогава село Заграде.[13]. В него се намира вековният Заградски чинар, обявен за защитен вид.[14]
Църквата „Свети Георги“ в стария Гърмен е от 1898 година.[15] Мястото е обезлюдено, църквата е в развалини (2019), покривът ѝ е паднал; доброволци са решили да възродят старата църква.[12] Другите църкви са „Свети Георги“ (1864) и „Света Неделя“ (XX век) в кв. Заграде, както и „Света Анна“ (2003) в новия Гърмен.[16]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[17]
| Численост | |
| Общо | 1998 |
| Българи | 1179 |
| Турци | - |
| Цигани | 715 |
| Други | 6 |
| Не се самоопределят | 5 |
| Неотговорили | 93 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]Носът Гърмен на остров Смит в Антарктика е наименуван в чест на село Гърмен.[18]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гърмен
Стоян Стругов (р. 1961) – български педагог и общественик, дългогодишен директор на средното училище в село Гърмен и бивш президент на Ротари клуб – Гоце Делчев- Йордан Чонев, ВМРО от Неврокопска околия, убит след Деветосептемврийския преврат (1944) без съд и присъда
- Ангел Донев (1919 – 1988), български музикален педагог
- Асен Стругов (р. 1937), български поет
- Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, III отделение, 4-а рота на 14-а воденска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[19]
- Георги Галев (1885 – 1923), български политик, деец на БЗНС, кмет на Гърмен
- Илия Милев (р. 1935), български краевед, поет и писател
- Никола Стоянов Ушев (1880 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
- Стойко Пашкулев (? – 1912), български революционер
- Тодор Апостолов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, четата на Георги Мяхов[20]
- Починали в Гърмен
- Стоимен Баничански (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Училището „Св. св. Кирил и Методий“
Улица в селото
Църквата „Свети Георги“ в Заграде
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Никополис ад Нестум Архив на оригинала от 2010-11-30 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
- ↑ Баща и син представиха своя книга в Гърмен // infomreja.bg. 30 октомври 2024. Посетен на 15 май 2026.
- 1 2 Ева Костова, „МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО“: Пустеещата църква над село Гърмен, видео, nova.bg, 01.06.2019 г.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
- ↑ Вековно дърво (Източен чинар) // GuideBulgaria.com. Посетен на 16 декември 2017.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 246.
- ↑ Даутов, Николай. Църква „Св. Анна“ с. Гърмен // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Архивиран от оригинала на 3 септември 2023. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Garmen Point: SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
| |||||||||||
