Гърмен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гърмен
Заградският чинар, един от представителите на Заградските чинари от Гърмен
Заградският чинар, един от представителите на Заградските чинари от Гърмен
Местоположение в България
Общи данни
Население 1 846 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,232 km²
Надм. височина 605 m
Пощ. код 2960
Тел. код 07523
МПС код Е
ЕКАТТЕ 18366
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Гърмен в Общомедия

Гъ̀рмен е село в Югозападна България. То е административен център на община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърмен се намира в планински район.

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото се намират останките на римския град Никополис ад Нестум.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Герблен (Guerblen) е посочено като село с 90 домакинства и 390 българи.[1] В края на 19 и началото на 20 век Гърмен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гарблен като село с 90 български къщи.[2]

Гръмен, на СИ от Неврокоп 3 часа. Сградено е в подножието на Доспат отвъд Карасу. Орна земя недостатъчна; някои си поминуват със зидарство. Българска църква и училище с 25 ученика. Къщи 50, българе.[3]

Църквата „Свети Георги“ е от 1898 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 950 души, всички българи.[5]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[6] и пише:

С. Гърмен... Селота е разположено на равно място. Свило се е между дерета, които минават през селото, дели се на две махали – Голяма и Малка. Голямата има 100 къщи, а другата – 60. Цялото село има 160 къщи. От едната махала до другата доскоро мястото се минаваше по 2 дирека. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие, но най-вече с дюлгерство и отиват в България. Тази година и в двете махали се строят училища.[7]

При избухването на Балканската война 35 души от Гърмен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в България.

От 1923 година в Гърмен работи Народно читалище „Искра“.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гърмен
  • Flag of Bulgaria.svg Асен Стругов (р. 1937), български поет
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, III отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гулев (1908 – 1967), български партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Милев (р. 1935), български краевед, поет и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Пашкулев (? – 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Апостолов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, четата на Георги Мяхов[11]
Починали в Гърмен

Други[редактиране | редактиране на кода]

Носът Гърмен на остров Смит в Антарктика е наименуван в чест на село Гърмен.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  4. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.
  6. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  7. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  9. Енциклопедия „Пирински край“. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, том II, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  12. Garmen Point: SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония