Гърмен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гърмен
Garmen,Bulgaria.jpg
Общи данни
Население 1 846 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,232 km²
Надм. височина 605 m
Пощ. код 2960
Тел. код 07523
МПС код Е
ЕКАТТЕ 18366
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПСОГ)
Гърмен в Общомедия

Гъ̀рмен е село в Югозападна България. То е административен център на община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърмен се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото се намират останките на римския град Никополис ад Нестум.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Герблен (Guerblen) е посочено като село с 90 домакинства и 390 българи.[1] В края на 19 и началото на 20 век Гърмен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гарблен като село с 90 български къщи.[2]

Гръмен, на СИ от Неврокоп 3 часа. Сградено е в подножието на Доспат отвъд Карасу. Орна земя недостатъчна; някои си поминуват със зидарство. Българска църква и училище с 25 ученика. Къщи 50, българе.[3]

Църквата „Свети Георги“ е от 1898 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 950 души, всички българи.[5]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[6] и пише:

С. Гърмен... Селота е разположено на равно място. Свило се е между дерета, които минават през селото, дели се на две махали - Голяма и Малка. Голямата има 100 къщи, а другата - 60. Цялото село има 160 къщи. От едната махала до другата доскоро мястото се минаваше по 2 дирека. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие, но най-вече с дюлгерство и отиват в България. Тази година и в двете махали се строят училища.[7]

При избухването на Балканската война 35 души от Гърмен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в България.

От 1923 година в Гърмен работи Народно читалище „Искра“.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гърмен
  • България Асен Стругов (р. 1937), български поет
  • България Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, III отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[10]
  • България Иван Гулев (1908 - 1967), български партизанин
  • България Илия Милев (р. 1935), български краевед, поет и писател
  • България Стойко Пашкулев (? - 1912), български революционер
  • България Тодор Апостолов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, четата на Георги Мяхов[11]
Починали в Гърмен

Други[редактиране | редактиране на кода]

Носът Гърмен на остров Смит в Антарктика е наименуван в чест на село Гърмен.[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 - 129.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  4. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 195.
  6. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
  7. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
  9. Енциклопедия „Пирински край“. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, том II, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  12. Garmen Point: SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
     Портал „Македония“         Портал „Македония