Гърмен
| Гърмен | |
|---|---|
 с. Гърмен |
|
 |
|
| Общи данни | |
| Население | 1846 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 16 232±0 km² |
| Надм. височина | 605±1 m |
| Пощ. код | 2960 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 18366 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Гърмен Феим Иса (ДПС) |
| Гърмен в Общомедия | |
Гъ̀рмен е село в Югозападна България. Административен център на община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Гърмен се намира в планински район. През него протича река Канина.
История[редактиране | редактиране на кода]
Край селото се намират останките на римския град Никополис ад Нестум.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Герблен (Guerblen) е посочено като село с 90 домакинства и 390 българи.[1] В края на 19 и началото на XX век Гърмен е изцяло българско село в Неврокопска каза. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Гарблен като село с 90 български къщи.[2]
| „ | Гръмен, на СИ от Неврокоп 3 часа. Сградено е в подножието на Доспат отвъд Карасу. Орна земя недостатъчна; някои си поминуват със зидарство. Българска църква и училище с 25 ученика. Къщи 50, българе.[3] | “ |
Църквата „Свети Георги“ е от 1898 година.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 950 души, всички българи.[5]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година селото е определено като „чисто българско“[6] и пише:
| „ | С. Гърмен... Селота е разположено на равно място. Свило се е между дерета, които минават през селото, дели се на две махали – Голяма и Малка. Голямата има 100 къщи, а другата – 60. Цялото село има 160 къщи. От едната махала до другата доскоро мястото се минаваше по 2 дирека. Селяните се занимават със скотовъдство и земеделие, но най-вече с дюлгерство и отиват в България. Тази година и в двете махали се строят училища.[7] | “ |
При избухването на Балканската война 35 души от Гърмен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в България.
От 1923 година в Гърмен работи Народно читалище „Искра“.[9] В селото има училище „Св. св. Кирил и Методий“, открито още през 1868 г. и действащо.
През 1959 г. към Гърмен е присъединено съседното тогава село Заграде.[10]. В него се намира над 600-годишен Заградски чинар, обявен за защитен вид.
Носът Гърмен на остров Смит в Антарктика е наименуван в чест на село Гърмен.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Гърмен
Ангел Донев (1919 – 1988), български музикален педагог- Асен Стругов (р. 1937), български поет
- Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, III отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[12]
- Георги Галев (1885 – 1923), български политик, деец на БЗНС, кмет на Гърмен
- Иван Гулев (1908 – 1967), български партизанин
- Илия Милев (р. 1935), български краевед, поет и писател
- Никола Стоянов Ушев (1880 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО и БКП
- Стойко Пашкулев (? – 1912), български революционер
- Тодор Апостолов, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, четата на Георги Мяхов[13]
- Починали в Гърмен
- Стоимен Баничански (? – 1905), български революционер от ВМОРО
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Училището „Св. св. Кирил и Методий“
Улица в селото
Църквата „Свети Георги“, строена през 1898 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 128 – 129.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, том II, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
- ↑ Garmen Point: SCAR Composite Gazetteer of Antarctica.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
| |||||||||||
Портал „